Руският „троянски кон“ на Унгария в ЕС и НАТО

В сянката на официалното сътрудничество има основания да се смята, че корупционните връзки и взаимозависимостите между Москва и Будапеща се засилват. Официалната версия е за задълбочаване на търговско-икономическото сътрудничество, но зад кулисите се създава отделен канал за Русия, за да избегне международните санкции, в което ключова роля играят банката OTP, контролирана от унгарския премиер Виктор Орбан, и мрежа от свързани с нея компании в селскостопанския сектор, пише geopolitic.info.

Неотдавнашната среща между унгарския външен министър Петер Сиярто и руския министър на промишлеността и търговията Денис Мантуров в Москва на 26 март беше поредното потвърждение за засилване на двустранното сътрудничество в редица области.

Унгарският бизнес като цяло и групата OTP Bank в частност не напуснаха пазара на държавата, призната от ЕС за виновна за непровокирана въоръжена агресия след началото на пълномащабното нахлуване в Украйна от руски войски и сериозното затягане на западните ограничения срещу Русия. Нещо повече, въпреки усложненията, причинени от международните санкции, унгарските компании реално увеличават приходите си на руския пазар година след година. През 2024 г. например OTP Bank увеличи нетната си печалба в Русия с 40% до 372 млн. USD.

OTP Bank е една от най-популярните финансови институции в Русия сред военнослужещите от руската армия, които получават потребителски заеми с преференциални лихвени проценти (специално намалени от банковото ръководство за руските военни).

Руският клон на OTP Bank участва в дейността и развитието на руския военно-промишлен комплекс, тъй като редица стратегически важни предприятия, свързани с руския военно-промишлен комплекс, са открили сметки в тази унгарска финансова институция. „Окская судноверф“ („Окска корабостроителница“ в Навашино) произвежда понтони ПП-91 и ПП91м за руските въоръжени сили, а „АСМ-Сервис“ (Санкт Петербург) доставя металообработващо, измервателно и друго оборудване на различни руски военно-промишлени комплекси.

Научно-производственото обединение „Завод Волна“ („Заводска вълна“ в Санкт Петербург) е водеща руска компания в разработването, производството, модернизацията и ремонта на комуникационна и радиоелектронна техника. Заплатите на служителите на „Завод Волна“ се начисляват и изплащат чрез руския клон на OTP Bank.

Възможностите на гореспоменатата унгарска банка се използват от „Всеобщорегионално обединение Изотоп“ (Москва). Тази компания доставя различни изотопни и химически продукти на множество предприятия от руския военно-промишлен комплекс. Продукти „Изотоп“ редовно се доставят на „Федерално държавно унитарно предприятие Маяк“ (Озерск), което произвежда компоненти за ядрени оръжия.

Формално, чрез клона на OTP Bank в Русия се сключват реципрочни споразумения за доставка на селскостопански и фармацевтични продукти. Класифицирани доклади сочат, че това е „скрит механизъм“ за финансиране на руските поръчки на стоки с двойна употреба (компоненти за отбранителната промишленост, резервни части и т.н.).

„Сенчестият механизъм“ работи по следния начин: структурите на Руската федерация прехвърлят средства по сметки на унгарски компании, които официално търгуват с добитък, птици, фуражи и лекарства. Унгарски компании, свързани с банковата група OTP, и тези, свързани с унгарските политически лидери, след това прехвърлят част от средствата обратно в Русия под формата на инвестиции, използвайки завишени цени, фиктивни договори и завишено фактуриране.

Офшорни сметки, достъпни за вътрешния кръг на Виктор Орбан, получават друга част от средствата от гореспоменатия „сенчест механизъм“. По този начин Русия не само успешно купува необходимите ѝ стоки чрез санкции, но и финансира лоялен политически режим в Унгария, който като член на ЕС и НАТО ефективно блокира всички инициативи за подпомагане на Украйна.

В допълнение към финансовите схеми и сделки, важна роля играят добре установените логистични маршрути между Унгария и Русия. Под прикритието на доставка на лекарства, унгарските фармацевтични компании (Gedeon Richter и други) внасят контрабандно стоки с „двойно дъно“ (от химически компоненти до електроника) в Русия. В замяна унгарските агробизнеси доставят месни продукти на Русия и изпращат оборудване за модернизиране на хранителни и биотехнологични предприятия, което може да бъде преоборудвано за военна употреба.

Москва възнаграждава Будапеща с директни инвестиции в унгарската икономика, особено в автомобилния, селскостопанския и агропромишления сектор, за работата на гореспоменатия „механизъм в сянка“.

Друг интересен епизод е опитът на зетя на Орбан, Ищван Тиборч, да придобие руския клон на Raiffeisen Bank International. Важно е да се отбележи, че Ищван Тиборч е бил предложен от руската страна, което е индикация за желанието банката да бъде поставена в ръцете на лоялен инвеститор, способен да действа в интерес на Кремъл. В момента текат преговори между Ищван Тиборч и управителя на RBI, правителството, руската централна банка и Кремъл.

Редица компании, доставящи услуги и стоки на руския военно-промишлен комплекс, са открили сметки в руския клон на РБИ (както и в ОТП Банк). Ключови компании от руския военно-промишлен комплекс като „Алмаз“, „Восток“, „Рубин“, „Содиком-Център“, „Звезда“ и „Полиус“ използват РБИ за уреждане на своите транзакции. Руският клон на РБИ се е съгласил да открие сметки за служещите в руските въоръжени сили.

Ето как Кремъл успя да превърне Унгария в своя собствена хибридна база в рамките на ЕС и НАТО.