"Путин иска повече от завземането на територии"

В момента Русия има предимство в Украйна, но е много далеч дори от минималните си цели. А същинската цел остава Украйна да бъде под руски контрол, казва германски експерт по повод обявената среща на Тръмп и Путин.

"Според мен от руска гледна точка почти нищо не се е променило. В момента Русия има военно предимство в Украйна, но е много далеч от постигането дори и на минималните цели, които си е поставила. А същинската цел остава цяла Украйна да бъде поставена под руски контрол - може би не териториално, но политически. За Владимир Путин дипломацията е алтернативен път за постигане на капитулация на Украйна и в това отношение има различни възможности, чрез които той ще се опита да стигне дотам - включително чрез разговор с Тръмп", казва д-р Янис Клуге, експерт по Източна Европа и Евразия в германската фондация "Наука и политика".

Той подчертава, че давайки съгласието си за среща с Тръмп, Путин отново е поел инициативата, след като натискът нарасна заради ултиматума на Тръмп. "В разговора той най-вероятно ще постави условия, ще се опита да раздели европейците и Тръмп или да представи европейците като пречка за мира", смята Клуге. Според експерта Путин със сигурност отново ще опита да постави легитимността на Зеленски под въпрос и да го представи като пречка. "В крайна сметка за Путин става дума за постигането на същите цели с други средства", казва Клуге пред германската обществена медия АРД. Ето цялото интервю с него:

"Мисля, че и това е част от руския план"

Русия иска да ѝ бъдат предоставени най-малко четири региона, макар да не ги е окупирала изцяло. Виждате ли в това отношение път към компромис, който би бил поне донякъде приемлив и за Украйна?

Клуге: Не. Предоставянето на територии на агресора Русия от украинска страна е немислимо и не може да бъде наложено политически. Това не е реалистичен път. Всеки опит за принуда би вкарал Украйна в тежка криза.

Мисля, че и това е част от руския план. Целите на Путин отиват далеч отвъд анексирането - за него то е средство за дестабилизацията на Украйна. А Украйна не може да се съгласи с това и затова е трудно да си представим компромис по въпроса.

Войната продължава по-дълго, отколкото бе планирала Русия - и е свързана с големи разходи. Но признаци за промяна в мисленето на Русия няма - точно обратното, Русия продължава да увеличава армията си, харчи все повече пари, мобилизира невероятно много хора. Не виждам обрат в мисленето от руска страна.

Защо Тръмп приема този подход?

Клуге: Чрез ултиматума си Доналд Тръмп сам се вкара в цугцванг и трябваше да предприеме нещо. Според мен обявената среща е шанс за Тръмп да се отърве от своя ултиматум. До момента той не е показал склонност да окаже сериозен натиск спрямо Путин. И никога не е възнамерявал да тръгне истински срещу Русия. Може да е имало моменти, в които да е изпитвал недоволство поради липсата на напредък в мирните преговори, но се вижда, че Путин успява да извлече капитал от всяка ситуация.

Защо потърпевша се оказа Индия?

Тръмп заплаши със санкции страните, които продължават да купуват руски петрол - и вече реализира тази заплаха спрямо Индия. Дали това засяга Русия?

Клуге: Засега не, а и това не е най-ефективното средство срещу Русия. Струва ми се, че Тръмп по-скоро е търсил някаква причина да наложи тези мита на Индия - и че Русия просто е била удобен претекст. През последните месеци Тръмп не предприе нищо, за да постави Русия под пряк икономически натиск, макар в това отношение да имаше много средства. От встъпването на Тръмп в длъжност не са налагани нови санкции, а приложението на досегашните бе отслабено.

Индия, естествено, ще трябва да се отнесе сериозно към високите мита за своя износ и ще трябва някак да реагира. Това може да означава например индийските рафинерии да започнат да купуват по-малко руски нефт, което ще принуди Русия да търси нови клиенти и да им предложи по-големи отстъпки. Така приходите на Русия от продажбата на петрол може да намалеят, но въпреки това в краткосрочен план това няма да представлява голяма финансова заплаха за Русия.

Да не забравяме, че на Китай, който купува още повече руски нефт, не бяха наложени мита, а Китай е още по-важен икономически партньор за Русия от Индия. В действията на Тръмп няма система - той използва инструментите селективно, което е донякъде разбираемо: ако Тръмп наложи и на Китай такива мита, това ще има сериозно отражение и за самите САЩ.

"Санкциите срещу износа на петрол може да доведат до скок на цените"

Има ли изобщо санкции, които биха могли да окажат значителен натиск върху Русия?

Клуге: Има начини руският нефтен износ да бъде ограничен и без мита - а той е най-важният източник на приходи за Русия. Русия продължава да изнася приблизително същото количество нефт, както в началото на инвазията. За да се промени това, би могло например, както в случая с Иран, да се отправи заплаха за вторични санкции към вносителите - рафинерии и компании в Индия или Китай, най-добре в комбинация с натиск към останалите държави производителки на петрол да разширят добива си.

Проблемът със санкциите срещу руския нефтен износ е, че те могат да доведат до ръст на цените в международен мащаб. Световният пазар вероятно ще се справи, ако износът на руски петрол бъде намален чрез санкциите до между 500 000 и 1 милион барела дневно. Но това е само малка част от руския износ - всичко отвъд тези количества би довело до сериозен ръст в цените. Това поставя граница на мерките срещу руския износ на нефт.

А и ефектът за Русия ще се прояви едва в дългосрочен план. Други мерки, които да засегнат тежко Русия икономически в краткосрочен план, няма. Интересното е, че последните изявления на Тръмп за санкциите звучат по-скромно - изглежда той самият се съмнява дали налагането на санкции ще има ефект.