Шамарът, който Тръмп удари на Путин в Южен Кавказ

Случи се нещо, което допреди няколко години беше немислимо – сложи се край на изключителното влияние на Русия в региона на Южен Кавказ. Това стана с подписаното в САЩ рамково споразумение между Армения и Азербайджан.

Баку и Ереван съгласуваха основните параметри на договореностите без участието на Москва, но пък при активното посредничество на американската администрация и с поддръжката на Турция. Само допреди пет или седем години подобно нещо щеше да е напълно немислимо.

Алиев и Пашинян печелят

Споразумението, подписано на 8 август във Вашингтон, е един вид пътна карта. То не определя конкретни срокове за установяването на дипломатически отношения между Армения и Азербайджан или промени в Конституцията на Армения, отнасящи се до Нагорни Карабах – без тях Баку няма да тръгне към окончателно регулиране на конфликта. Но изглежда, че Доналд Тръмп успя да предотврати възможна война между двете страни в спора за прекия транспортен коридор от Азербайджан до Нахичеванската автономна република.

Тя е отделена от основната територия на Азербайджан чрез територията на Армения. Транзитът (при съблюдаване на суверенитета на Армения) ще минава през т.нар. „Маршрут на Тръмп за международен мир и разцвет“ (TRIPP), при това чак до турската граница. Предполага се, че това ще бъде основният регионален транспортен коридор и транзитен маршрут за енергоносителите.

Какви предимства получават Баку и Ереван?

Илхам Алиев затвърди статута си на основен съюзник на САЩ в Южен Кавказ. Сега Баку ще може да купува американско оръжие. За ЕС азербайджанските енергоносители вече окончателно се превръщат в една от най-важните алтернативи на руските. Все по-острата антируска реторика на азербайджанските власти е отражение на ставащия необратим процес на отделяне на Баку от Москва.

Премиерът на Армения Никол Пашинян предотврати възможността от нова война с Азербайджан, която би могла да се превърне във военна катастрофа за Армения. А в перспектива се очертава и нормализация на отношенията, както и откриване на границата с Турция. Това ще означава изход от проточилата се географска и икономическа изолация в региона. В условията на мир Пашинян ще може, без да обръща внимание на Кремъл, значително по-активно да развива отношенията с ЕС в рамките на „Източното партньорство“, включително да ускори преговорите за безвизов режим с Общността – по подобие на установения с Украйна, Молдова и Грузия. Още повече, че от началото на тази година курсът на Армения към евроинтеграция е закрепен и законодателно. Там неизбежно ще започне същият процес като в Азербайджан – мнението на Москва ще има все по-малко значение.

Голяма част от арменците смятат, че Русия ги е предала, защото въпреки наличието на военен съюз тя не помогна на Ереван по време на войната за Нагорни Карабах (макар Москва никога да не го е признавала за част от Армения). Но загубата във войната доведе до един на пръв поглед парадоксален резултат – укрепване на реалния суверенитет на страната, която твърде дълго бе зависима от Кремъл по въпросите на външната политика и сигурността.

Готви ли Путин преврат в Армения?

И Алиев, и Пашинян почти едновременно отказаха да се съобразяват с общественото, политическото и икономическото влияние на азербайджанската и арменската диаспора в Русия. По-рано това бе изключително важен фактор, който караше и двете страни да отчитат позицията на Москва. Това личи особено в случая с Пашинян. Пример за това е неговото остро противопоставяне с бизнесмена Самвел Карапетян, който направи състояние в Русия. Премиерът на Армения смята, че Карапетян създава собствена политическа партия и му опонира не толкова по своя воля, колкото по настоятелна молба на администрацията на Владимир Путин. Пашинян арестува бизнесмена, което е ясен сигнал към арменското общество и диаспората – този, който предпочита да остане в Русия, не може същевременно да претендира за влияние в Армения.

Твърде вероятно е режимът на Путин да предприеме опит за сваляне на Пашинян на предстоящите през юни 2026 година парламентарни избори – като провокира нестабилност и финансира проруските кандидати. Изострянето на отношенията ще стане практически необратимо, ако арменският премиер продължи политиката на изтласкване на руската армия и специалните служби от страната. Интересното е, че в тази ситуация на Илхам Алиев ще му бъде изгодно да поддържа Пашинян, а не да чака арменските „патриоти“, финансирани от Кремъл, да го свалят с поддръжката на руските военни, разположени в базата в Гюмри. Още повече, че такова развитие изобщо няма да се хареса и на Ердоган. А Путин определено няма интерес да си разваля отношенията с него.

Но дори ако войната срещу Украйна бъде изцяло прекратена, Москва няма да успее да си върне предишните позиции в Южен Кавказ. Анкара, а в по-малка степен и Вашингтон станаха главните геополитически играчи в южнокавказкия регион. Именно те ще влияят активно на неговото бъдеще, а не Путин.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.