Руската стратегия за Черно море

Даниел Хамилтън, сътрудник в Brookings Institution, и Анджела Стент, старши експерт в American Enterprise Institute, и двамата с голям опит в американската външна политика, подчертават, че руската агресия срещу Украйна е част от по-широка стратегия за доминация в Черно море - ключов регион за влиянието на Москва към Близкия изток, Средиземноморието и Кавказ.

Агресията на Русия срещу Украйна и други съседи превръща Черно море в стратегическа граница на Евразия.

Още новини от Украйна

Русия е нарушила потоците от енергия, храни и други стоки; генерирала е милиони мигранти и е засилила несигурността не само в Украйна, но и в целия Черноморски регион. Тези усилия са част от много по-дълга и по-мащабна стратегия. Русия не се стреми просто да доминира над Украйна.

Тя иска да подчини всяка от останалите пет държави, граничещи с Черно море - както и Молдова, която граничи с Румъния и Украйна и чиито води се вливат в морето - на своите интереси, за да може да упражнява право на вето върху изборите, които тези страни правят. Москва също се стреми да използва Черно море като платформа, от която да проектира сила и влияние в целия Близък изток, Средиземноморието и Кавказ.

Стремежът на Русия да се превърне в доминираща сила в Черно море е съществен елемент от стратегията ѝ да се утвърди отново като велика сила. Кремъл смята, че неуспехът да установи командно присъствие в региона ще остави Русия изложена на западното посегателство, ще я направи по-малко способна да влияе върху съседните райони и ще наруши износа на стоки, които са от решаващо значение за руската икономика.

Турция представлява най-голямата пречка за руските цели в региона, защото е единствената черноморска държава, в която Русия исторически не е доминирала, и е член на НАТО. Но дори след края на Студената война Кремъл запази значителни лостове за влияние върху черноморското пространство на бившата съветска империя в България, Грузия, Молдова, Румъния и Украйна.

През последните десетилетия Русия се стреми да подчини допълнително тези държави на Москва чрез комбинация от убеждаване и принуда. Увеличаването на руското присъствие в Черно море е и в основата на десетилетния план на президента Владимир Путин за възраждане на морската мощ на страната. Той даде приоритет на модернизирането на Черноморския флот, чиито интервенции се оказаха критични в подкрепа на руската Средиземноморска ескадра и нейната интервенция в Сирия през 2015 г.

Путин пренебрегна международно признатите граници, за да завземе голяма част от черноморското крайбрежие, включително грузинската територия Абхазия през 2008 г., украинския регион Крим през 2014 г. и украинската част от крайбрежието на Азовско море през 2022 г. Въпреки че Украйна попречи на Русия да завземе цялото ѝ черноморско крайбрежие, Москва разположи военноморски мини, както и блокира и бомбардира украински пристанища, за да прекъсне достъпа на Украйна до морето и да сведе до минимум присъствието там на други военноморски сили.

Докато светът се фокусира върху битката на Русия за Украйна, Москва често постига своите цели под радара - удължаване на войната, заобикаляне на санкции, нарушаване на пазарите и засилване на влиянието си в Близкия изток и Северна Африка. Други ключови държави трябва да работят с черноморските страни, за да изградят регион, по-устойчив на руски натиск.

Ако това не се направи, вероятно ще се удължи войната, ще се даде възможност за масови нарушения на правата на човека от страна на Русия, ще се изострят потоците от бежанци и ще се провокират турбуленции на световните енергийни и стокови пазари. Регионалната несигурност от своя страна вероятно ще се разпространи в Кавказ, Близкия изток и Средиземноморието.

Черен лебед

В продължение на векове Черно море е служило като критичен кръстопът за движението на хора и стоки. Русия отдавна вярва, че контролът върху морето е от съществено значение за нейната сигурност. През 1783 г. Екатерина Велика анексира Крим от Османската империя, за да увеличи контрола на Руската империя над Черно море. През по-голямата част от деветнадесети век Русия се конкурира с Османската империя и големите европейски сили за влияние във и около морето. По време на Студената война Съветският съюз се превръща във водеща сила в региона. Турция е основният ѝ конкурент, но Москва започва да доминира над всички останали крайбрежни държави по Черно море.

След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. регионалната роля на Русия се променя драстично. Грузия, Молдова и Украйна стават независими държави и се стремят към по-тесни връзки със Запада. България и Румъния се присъединяват към НАТО през 2004 г., а към Европейския съюз през 2007 г. В резултат на това Русия губи достъпа си до части от бреговата линия на Черно море.

През март 2014 г. Путин оправда анексирането на Крим, като предупреди, че в противен случай "корабите на НАТО щяха да се окажат в града на славата на руския флот, Севастопол". Между 2014 и 2022 г. Кремъл утрои бреговата линия на Черно море под фактически контрол и засили влиянието си, като използва комбинация от военни, дипломатически, икономически, енергийни и дезинформационни тактики.

Днес Черно море е център за енергийната търговия на Русия: руският петрол и петролни продукти представляват по-голямата част от товарите, изтичащи от страната. Новоросийск е най-голямото пристанище в Русия и Черноморския басейн и петото по големина в Европа. Останалите работещи газопроводи на страната на запад преминават под Черно море до Турция и след това към Югоизточна Европа.

Морето е жизненоважно и за руското селско стопанство: Русия насочва почти целия си износ на зърно и значителна част от торовете и други селскостопански стоки през пристанищата си там. Тези потоци позволяват на Москва да увеличи приходите си, да създаде нови пазари, да установи търговски системи, по-малко зависими от щатския долар, и да придобие влияние в страните получатели.

Русия сега използва различни тактики за намеса, за да привлече черноморските държави към Москва. Твърдата сила, разбира се, остава ключов елемент от нейната стратегия, и не само в Украйна. Гражданската война в Грузия от 1991 до 1993 г. разклати политическия живот на страната и даде на Москва възможности за влияние; през 2008 г. Русия нахлу и победи Грузия в кратка война и призна сепаратистките анклави Южна Осетия и Абхазия за независими държави. Около осем процента от грузинците са били вътрешно разселени поради това нахлуване и други руски усилия да се възползват от етническите конфликти в страната.

Военните кампании не са единственият начин, по който Русия се стреми да подчини Черноморския регион. Кремъл често използва дезинформация, за да убеди населението в посткомунистическите страни да се обедини с Русия, а не с това, което Кремъл нарича прозападни елити, обръщайки се към хора, разочаровани от провалите на правителствата си. Москва също така подкрепя проруски политически партии, намесва се в избори и се стреми да извършва преврати срещу действащите власти.

Исторически погледнато, Русия е използвала зависимостта на България, Молдова и Украйна от руската енергия, за да повлияе на елитите на всяка от тези страни. Москва е прекъсвала целия транзит на газ през Украйна към Европа няколко пъти преди първоначалното си нахлуване през 2014 г. и е спирала доставките на газ за България през 2022 г. и Молдова в началото на 2025 г. Тя е ограничавала потоците от храни, като е забранявала износа на пшеница за Грузия или е ограничавала износа на молдовско вино за Русия, например, за да дисциплинира Грузия и Молдова, когато смята, че някоя от тях се отклонява от приоритетите на Москва.

Руската намеса се простира и до културната сфера: Руската православна църква призовава посестрими православни църкви в чужбина да се борят със "сатанинската" или "събудената" (woke) западна култура. Кремъл също така използва шпионаж и саботаж, за да дестабилизира тези общества.

Смесени резултати

Нахлуването на Москва в Украйна през 2022 г. едновременно ускори усилията ѝ за доминиране в Черно море и разкри предимствата на по-рано положените основи за затвърждаване на контрола. Способността ѝ да нарушава морския трафик разбърка регионалните енергийни потоци: въпреки че износът на руски газ за България, Румъния и Украйна е намалял значително от февруари 2022 г. насам, износът ѝ за Грузия и Турция се е увеличил значително, тъй като всяка от тези страни е отказала да се присъедини към санкциите срещу Русия.

Турция се превърна в най-големия купувач на руски рафинирани петролни продукти в света. Много от този внос се преетикетира в Грузия и Турция и след това се реекспортира, за да се заобиколи забраната за внос на Европейския съюз.

Морето се превърна и в основна зона за "сенчестата флотилия" на Русия от нерегистрирани кораби, която тя използва, за да заобиколи западните санкции. Русия използва достъпа си до Черно море, за да наруши дейността на своите селскостопански конкуренти. Бившият руски президент Дмитрий Медведев нарича храната "тихо оръжие" на Русия. Кремъл открадна украински селскостопански продукти и бомбардира украинските земеделски земи, селскостопанска инфраструктура и пристанища, за да подкопае основен източник на приходи за Киев и да спечели нови пазари за Москва.

Усилията на Русия да дестабилизира други черноморски държави са история за неравномерни успехи и неуспехи. Най-слабите звена в региона са Грузия и Молдова. Руските сили са разположени в отцепническите региони на всяка от тези страни, а по-широкото вътрешно недоволство осигурява плодородна почва за подривни руски тактики.

Управляващата партия на Грузия, "Грузинска мечта", се обърна към Русия, като прекрати преговорите за присъединяване с ЕС през ноември 2024 г. и по-късно въведе законодателство, което потиска свободата на словото и събранията. Въпреки че голяма част от грузинското общество се противопоставя на тези ходове, партията успя да спечели поредица от избори; много грузинци се опасяват, че ако страната продължи по проевропейски път, Русия ще нахлуе отново.

Сплашването очевидно работи. Победата на прозападните кандидати на последните избори в Молдова и Румъния илюстрира границите на руската намеса, но Кремъл работи усилено, за да манипулира парламентарните избори в Молдова през есента на 2025 г., за да даде тласък на проруските партии.

Борбата за Украйна е и борба за бъдещето на Черно море

Москва си осигури достъп до ключови пазари на зърно за сметка на Украйна, но с използването на селскостопанската си мощ изостри напрежението със страните получатели. Африканските лидери казаха на Путин, че войната е създала продоволствена несигурност: през юли 2023 г. кенийският дипломат Корир Синг'Оей нарече оттеглянето на Русия от пакт, който позволява на Украйна да изнася зърно през Черно море, "удар в гърба".

Въпреки че Москва успя да използва морето, за да избегне санкции, да генерира приходи и да получи достъп до критични технологии, това усилие изискваше разработването на сложни и неефективни търговски и корабоплавателни схеми, а някои черноморски страни също потърсиха алтернативни енергийни източници. Войната в Украйна също принуди Москва да се справи с най-големия отлив на собствено население след Болшевишката революция от 1917 г.

Успехът на Украйна в отхвърлянето на морския контрол от страна на Русия и нанасянето на тежки щети на Черноморския ѝ флот ограничи влиянието на Москва върху близките региони. Същото важи и за решението на Турция да затвори турските проливи за руски военни кораби дни след руската инвазия в Украйна през 2022 г.

Анкара има сложни връзки с Москва: Турция е значителен търговски партньор и купувач на руски петрол, както и ключов транзитен маршрут за руски газ. И все пак изборът на Анкара да затвори турските проливи не само ограничи способността на Москва да води морска война срещу Украйна; Това също така спря Русия да използва морето, за да проектира военноморска мощ в Средиземно море и Близкия изток.

Москва остава важен играч в Южен Кавказ, но загуби ролята си на регионален хегемон. Турция сега играе много по-важна регионална роля, отколкото преди 2022 г. До 2023 г. Русия действаше като защитник на Армения в конфликта ѝ с Азербайджан за анклава Нагорни Карабах, но когато Азербайджан нападна Армения през 2023 г., Русия, която има големи военни възможности, не се притече на помощ на Армения. След десетилетия на боеве, през август 2025 г. Армения и Азербайджан подписаха мирно споразумение за прекратяване на конфликта, но го подписаха в Белия дом, а не в Кремъл, което подчертава ограниченията на руското влияние в региона.

Натискът върху военната машина на Москва я принуди да даде приоритет на войната си в Украйна пред подкрепата си за сирийския диктатор Башар Асад. След свалянето на режима на Асад през декември миналата година, Кремъл се бори да си възвърне влиянието върху новото ръководство на Дамаск. Русия се нуждае от такова влияние, защото загубата на руската военновъздушна база Хмеймим и военноморска база Тартус в Сирия би усложнила усилията на Москва да разшири операциите си в Средиземно море и Африка. Русия сега е изправена пред нарастваща конкуренция в Черно море и Централна Азия от Китай и Европейския съюз, докато те изграждат своето икономическо и политическо присъствие.

Промяна на морската среда

Политиците, които се стремят да се възползват от смесените постижения на Москва в Черно море, трябва да преодолеят няколко предизвикателства. Посткомунистическите страни в региона продължават да изпитват проблеми, което ги прави уязвими за руско влияние. Краят на програмите за чуждестранна помощ на САЩ в Украйна и други държави в региона, насочени към борба с корупцията, подкрепа на независими медии и насърчаване на икономическото развитие, здравеопазването и доброто управление, остави празнина, която само съюзниците от ЕС и НАТО могат да запълнят. Преговорите за присъединяване към ЕС с Молдова и Украйна се развиват бавно и се сблъскват с противопоставяне от страна на някои държави-членки.

ЕС и НАТО представиха нови стратегии за региона, но и те се сблъскват с пречки пред изпълнението им. Планът на Брюксел е пълен с добри намерения, но му липсват конкретни ангажименти и няма бюджет. НАТО се фокусира върху защитата на североизточния си фланг, въпреки че последните три инвазии на Русия се случиха в Черно море, а не в Балтийско. През последните три години страните от ЕС и НАТО приоритизираха собствените си стратегии за устойчивост; сега те трябва да разработят планове за стабилизиране на уязвимите черноморски партньори.

Брюксел трябва да мобилизира финансиране, което да съответства на амбициозната реторика, която представи през май 2025 г. относно така наречената програма за свързаност с черноморските държави и Кавказ, Евразия и Близкия изток. ЕС трябва да изгради коридори Запад-Изток, които свързват Средиземно море, Черно и Каспийско море - заобикаляйки Русия и включително Турция, което плановете на ЕС досега избягваха. Освен това, членовете на Инициативата "Три морета", която се стреми да изгради цифрови, енергийни и транспортни връзки между Адриатическо, Черно и Балтийско море, трябва да поканят Украйна и Молдова да станат пълноправни членове.

Черноморските държави трябва да продължат да развиват собствените си значителни енергийни ресурси. България, Грузия и Румъния вече изграждат подводен енергиен кабел за Черно море, който ще заобиколи Русия и ще свърже директно възобновяемите енергийни ресурси на Азербайджан с енергийната мрежа на Европа. Неотдавнашните открития на румънски газ в офшорни райони, след като бъдат напълно използвани, биха могли да доведат до превръщането на Букурещ в най-големия производител на газ в ЕС.

Турското газово находище Сакария е обещаващо. Войната ограничи способността на Украйна да експлоатира газовите си ресурси, но в мирно време енергийните компании на ЕС и САЩ, както и международната финансова помощ, биха могли да помогнат на страната да се превърне в основен производител на газ.

Градивни елементи

Турция ще бъде централна във всяка стратегия за предотвратяване на контрола на Русия в Черно море. Анкара често се разминава със своите съюзници от НАТО по отношение на естеството на регионалните предизвикателства: например, тя въоръжи Украйна и отказа да признае анексирането на Крим от Русия, но поддържа доходоносни търговски връзки с Москва. Европейските и американските политици трябва да признаят тази сложност и да надграждат върху споделени интереси, като например укрепване на регионалните вериги за доставки и инфраструктурни връзки, както и поддържане на свободата на корабоплаване и ограничаване на руския експанзионизъм в Черно море.

Турция се противопоставя на официално морско присъствие на НАТО в морето, включващо държави извън непосредствения ѝ крайбрежен регион. Но Анкара предлага конкретна материална подкрепа за усилията за модернизация на отбраната на България и Румъния. До 2030 г. НАТО планира да разположи войските си близо до Констанца, Румъния, основния си обект в Черно море и най-голямата си база в Европа.

Алиансът би могъл да засили предното си присъствие, като подобри способностите си за противовъздушна отбрана и разположи допълнителни сили в своите многонационални бойни групи в България и Румъния. НАТО би могъл да ротира кораби и съюзнически морски групи в Черно море, допълнени от редовни въздушни патрули и учения. Засиленото разузнаване, и наблюдение биха могли да осигурят по-добро проследяване на руските дейности.

Съединените щати имат интерес от цяла, свободна и мирна Европа - и следователно този начин от засилване на свободата в Черноморския регион. Засилването на подкрепата на САЩ за инициативите на НАТО и ЕС може да има огромно въздействие на относително ниска цена. След срещата на върха Тръмп-Путин в Аляска обаче не е ясно дали Тръмп ще окаже натиск върху Русия да прекрати конфликта, който може да продължи известно време. И все пак спирането на експанзионистичните цели на Москва трябва да започне с прекратяване на тази война. Руските атаки върху гражданската инфраструктура вече са прогонили милиони от домовете им и са затвърдили руското господство в окупираните украински земи.

Кремъл вероятно ще продължи с тези усилия, докато международните участници не разберат, че борбата за Украйна е и борба за бъдещето на Черно море. Усилията за прекратяване на войната трябва да бъдат съчетани със солидна стратегия за предотвратяване на господството на Москва в по-големия Черноморски регион. Северноамериканските и европейските политици трябва да дадат приоритет на инициативи, насочени към подобряване на демократичното управление и икономическото развитие на региона и осигуряване на сигурно производство и транзит на стоки.

Ако подобни стъпки не успеят да стабилизират региона, руската агресия в Украйна може да се разпростре върху Молдова и Грузия и дори да прерасне в пряка конфронтация с държавите от НАТО, граничещи с Черно море - последствията от която биха се отразили на пазарите по целия свят и биха застрашили още по-широк кръг от интереси на САЩ и Европа.