Английският футбол е в нокдаун

Aнглийският футбол получи удар, какъвто едва ли доскоро е предполагал, че може да получи.

Невероятно или не, в  1/4-финалите и на  двата европейски турнира няма да има нито един представител на английския шампионат.  Челси, Арсенал и Манчестър Сити приключиха с Шампионската лига още на 1/8-финалите.

В предишни години „артилеристите“ обясняваха провалите си в турнира с лошия жребий и с това, че редовно се падаха или с Байерн Мюнхен, или с Барселона. Този път обаче те играха с далеч не толкова блестящия Монако и направиха това, което правят през последните няколко години. Изиграха безобразен първи мач в Лондон, довел до загуба с 1:3. След това направиха страхотен втори мач, който обаче не им стигна, за да продължат напред.

В Сити пък от години наливат стотици милиони с надеждата да направят нещо в турнира на богатите и така и не могат да го докарат поне до 1/4-финал. Макар и отборът им да е пълен със звезди, те за втора поредна година бяха тотално надиграни от Барселона. Завалиите от Ливърпул пък напуснаха надпреварата още в групите. Да не говорим, че ако имаше малко повече късмет родният Лудогорец като нищо можеше да ги измести от третото място.

Такъв развой на нещата за английските представители се печеше през последните няколко години, но британската чест винаги се спасяваше от Челси. През 2012 г. „сините“ от Лондон бяха единственият оцелял от Острова след 1/8-финалите, но пък взеха, че спечелиха Шампионската лига. През 2013 г. отново нямаше английски представител на 1/4-финалите в турнира на богатите, но Челси взе Лига Европа. А през миналата година го докараха до полуфинал. Сега обаче и отборът на Жозе Моуриньо изневери. Макар и след две равенства, „сините“ бяха отстранени от Пари Сен  Жермен.

Как се стигна до тук, след като само допреди няколко години английските клубове бяха страшилищата на Европа? Между 2005 и 2012 г. имаше само един случай, в който на финала на Шампионската лига да не е участвал английски отбор. Нещо повече, редовно по три такива играеха на полуфиналите. Тогава се създаде и този магнетизъм около английското първенство, който вълнува феновете до днес.

В онзи период английските клубове играеха с невероятни страст и желание. Те бяха еталон за висок дух и решителност за победа. В Европа тези отбори играеха на по литър кръв и метър кожа. Затова и бяха любими на публиката. Сега обаче всичко е различно. Истината е, че от известно време англичаните не се опитват да победят противниците си в Европа. Те по-скоро се мъчат да ги излъжат. Когато играят в Шампионската лига, сякаш мислят повече за мача в шампионата през уикенда, отколкото за следващия кръг.

Пример е домакинството на Челси срещу ПСЖ. Реално „сините“ държаха всичко в своите ръце. Имаха добър резултат от първия мач и играха в по-голямата част от срещата с човек повече. Те обаче нито веднъж не се опитаха да приключат интригата с голове. През цялото време хитруваха, дебнеха и се опитваха да докарат нещата до леко преминаване напред, без излишни усилия. ПСЖ реално победи Челси с най-големите оръжия на лондонския отбор. Невероятен дух, непримиримост, желание за победа и готовност за борба до край. Това са качествата, с които Челси се нареди сред европейските грандове през последните години. Лондончани не винаги са практикували особено красив футбол, но борбеността и тяхното желание за победа им спечелиха повсеместно уважение.

В мача срещу ПСЖ тези неща липсваха. Челси просто се опитваше да доиграе мача, без дори особено много да държи да го спечели. Същото се отнася за отбора на Арсенал, който си проспа първия мач срещу Монако и после гонеше дивото във Франция.

Тук роля играе и голямото комерсиализиране на Английската висша лига. Тя придоби такава популярност в световен мащаб, че за отборите европейските турнири сякаш вече не са чак толкова привлекателни. За какво да се мъчиш излишно за някакви си 50 млн., които вероятно ще получиш след победа в Шампионската лига, след като в своя си шампионат имаш гарантирани поне 100 млн. Самите треньори на отборите вече започнаха под сурдинка да си признават, че им е по-важно да си спечелят мача през уикенда, отколкото този през седмицата.

Естествено, футболистите в английските отбори са подложени на изключителни натоварвания. В Англия няма зимна пауза. По празниците вместо да почиват, играчите минават през най-тежкия период от сезона си. След това трудно могат да се поддържат достатъчно свежи, че да изкарат натоварената пролет.  В повечето случаи две или три места нагоре в класирането на шампионата се предпочитат пред 1/4-финал на европейски клубен турнир.

Презрението на английските клубове към Лига Европа пък е всеизвестно. За местните участници в този турнир това е досадно задължение, което е най-добре да приключи колкото се може по-скоро. Да вземем един отбор като Ливърпул. От началото на годината „мърсисайдци“ са в страхотна форма в Англия, където нямат загуба. В Лига Европа обаче направо се излигавиха срещу Бешикташ, който ги отстрани на 1/8-финалите. Малко по-късно пък турците бяха отстранени от Брюж.

Това е странно, тъй като през тази година победителят в Лига Европа ще се класира директно в Шампионската лига, което можеше да е много по-лек път към турнира на богатите за Ливърпул, отколкото тежката борба за Топ 4 в шампионата. Въпросът е там, че място в Топ 4 в Англия носи много повече пари от титла в Лига Европа. Турнир, в който испанските отбори си чупят краката, за да спечелят.

Вижте и Евъртън. Отборът имаше шанс да се бори за трофея и да играе в турнира на богатите, но допусна срамна загуба с 2:5 от Динамо Киев. Истината е, че участието в този турнир можеше да попречи на „карамелите“ в борбата за оцеляване в Англия. А мястото във Висшата лига носи по 100 млн. всяка година. Няма логика то да бъде изпускано заради някакъв въображаем трофей.

През последните години тече и едно т.нар. европеизиране на английските отбори. Те започнаха да зарязват онзи твърд физически стил и играта на скорост, които им печелеха симпатиите на милиони, и започнаха да следват един по-комбинативен и дори по-бавен стил. В същото време английските школи започват да са все по-занемарявани. Просто тимовете нямат време да налагат млади футболисти. Те купуват готови играчи, с които да гонят моментални цели. Никой не може да си позволи да загуби позиции, защото бюджетът му се формира от това.

За английските тимове постепенно всичко започва да се свежда до шампионата. Там са големите пари и там са големите спонсори. Да си в Шампионската лига е хубаво, но мотивацията вече не е същата. Да не говорим и за кризата, която е обхванала част от местните грандове.

В Манчестър Юнайтед още се мъчат да завършат прехода след оттеглянето на Алекс Фъргюсън. Арсенал е стабилен отбор, който обаче винаги е в процес на подновяване и който рядко има претенции за големи успехи извън толкова важното място в Топ 4. Ливърпул пък е на приливи и отливи, като от години не е способен на големи подвизи. Манчестър Сити е силен отбор, ала сякаш му липсва манталитет за европейски триумф. В Челси изглеждат най-добре, но през последните години постигнаха своите европейски успехи и сега предпочитат да се съсредоточат в Англия.

На Острова всички треперят за мястото си в шампионата и европейските турнири започват да се превръщат в периферия. Рекордният нов договор за телевизионни права само ще затвърди тази тенденция. За англичаните титлата в първенството ще става все по-важна от тази в Шампионската лига.