"Бяхме отбор, който беше свикнал никога да не се предава. В началото на атаката топката бе далеч от нас, но въпреки това ние бяхме готови за всякакво развитие. Заедно с Костадинов имахме шанса да бъдем хората, които да завършат нападанието. Ние се познаваме от деца, затова можехме да се намерим на терена и със затворени очи", спомня си Любо в интервю за списание ""L'Equipe Magazine".
Георги Георгиев, бивш играч на втородивизионния Мюлуз, обяснява: "Един ден телефонът позвъня. Беше Боби Михайлов. Той ми обясни, че френските посолства в Испания и Португалия не искат да издадат визи на Пенев и Костадинов. Трябваше да намерим някакво решение. По онова време отборът беше на лагер близо до Франкфурт. Два дни преди мача се срещнахме. Ставаше въпрос за един тесен път близо до Мюлуз, който не бе толкова охраняван. Там можеше по-лесно да прекараме играчите през границата".
"Ние обаче не го послушахме. Отидохме на вечеря в Мюлуз. Пенев поръча американско вино, след това се върнахме вкъщи. Пихме уиски до 2 часа след полунощ и чак тогава си легнахме".
"В момента,в който минавахме митницата, французинът позна Пенев и Костадинов. Видя, че имат само разрешително за работа, но нямат виза. След това митничарят каза:
Четете ни и в Google News
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА