Манчестър Сити показа, че му липсва манталитета на европейски гранд

Снощи светът получи поредното доказателство, за това, че отборът на Манчестър Сити не е готов да  бъде фактор на европейската сцена. Милиардерите от Манчестър имаха всичко нужно за  да победят Барселона. Каталунците вече отдавна не са онова европейско страшилище, каращо всеки противник да изтръпне, а сините разполагат със състав, който далеч не отстъпва по качество на противниковия.

Съществуват много оправдания за англичаните. От една страна грешните съдийски решения, от друга липсата на Агуеро, от трета липсата на опит в елиминационната фаза в Шампионската лига. Стотиците милиони хвърлени за състава на Мануел Пелегрини, обаче би трябвало да превъзмогнат всички тези пречки. Пак трябва да се каже, че Барса е изключително силен отбор. Меси, Шави и Иниеста продължават да са най-силните футболисти в света. Въпреки това ,обаче Сити имат не по-малко качествени футболисти. Въпреки липсата на водещия си голмайстор Агуеро, те все още разполагат с имена като Яя Туре, Давид Силва, Хесус Навас и Самир Насри. Реално като състав англичаните не отстъпват по нищо. Проблемът е в манталитета на самия клуб. Сити са основен фактор в Англия, но все още са в периферията на Европа.  Арабските милиарди бяха влети в отбора през 2008 г., като от тогава до днес Сити може да се похвали само с една титла на Англия и една Купа на Футболната асоциация. Едва през тази година пък отборът успя да преодолее груповата фаза в Шампинската лига, като представянето му на европейската сцена продължава да е неубедително.

Тук неизменно идват сравненията с Челси. Роман Абрамович наля руските милиарди при лондончани през 2003 г. Тогава отново имаше множество критици, които повтаряха, че с пари играчи могат да се купят, но класа и традиция не. Още през 2004 г. обаче Челси успя да достигне полуфинал на Шампионската лига, отстранявайки на четвъртфиналите Арсенал, който тогава спечели английската титла без да регистрира загуба. През следващата година клубът отново достигна полуфинал, отстранявайки отбори като Барселона и Байерн Мюнхен, а под водачеството на Жозе Моуриньо спечели две поредни титли в Англия. Ако трябва да сравняваме историята на двата отбора трябва да кажем, че преди арабите да дойдат в Сити, отборът беше трикратен шампион на Англия и носител на един трофей от Купата на носителите на националните купи /КНК/. Преди ерата на Абрамович пък Челси имаше едва една титла в местното първенство и два трофея от КНК. Това ще рече, че традицията не е чак толкова жизненоопределящ фактор, просто в Сити има нещо сбъркано.

Този отбор просто няма самочувствието да играе срещу големите в Европа. В Манчестър имат и проблема, че харчат големи пари за звезди, в зависимост от имената им, без да се съобразяват с желанията на треньорите. Така и през 2008 г. в тима акостира Робиньо, макар и да не беше в най-добрата си форма.  Ситуацията с Мануел Пелегрини обаче е малко по-различна, тъй като от ръководството привлякоха футболисти, които изцяло той желаеше. Европейските успехи, обаче изглежда ще се забавят с още година. Може би от Сити допуснаха сериозна грешка, като на няколко пъти подценяваха турнира за Лига Европа. Може и този турнир да не носи парите, които носи Шампионската лига, но пък той е мястото, на което даден клуб може да си извоюва име. Един трофей за Сити в този турнир, можеше да вдъхне във футболистите на отбора нужното самочувствие, което да им помогне в турнира на богатите. Не случайно Челси се хвърли да печели трофея през миналата година, въпреки, че по това време отборът вече беше действащ европейски шампион. Именно този трофей помогна на футболисти като Азар, Оскар и Аспикиликуета да свикнат с идеята, че играят в истински европейски гранд. Към този момент футболистите на Сити имат самочувствието, че играят в английски гранд, но не и в европейски.

Другият голям проблем е липсата на план B за Пелегрини. Чилиецът е треньор известен с любовта си към нападението. Неговите отбори атакуват, и ако случайно не успеят в офанзивен план, просто се сгромолясват. Манчестър Сити може и да е много атрактивен отбор, но сякаш не е достатъчно ефективен. За да може един отбор да е успешен в Шампионската лига, той трябва да има поне няколко варианта за игра, с които да противодейства на своите противници. Моуриньо въведе именно това в Челси. Един разнообразен стил, който позволява на отбора в зависимост от противника, да играе както изключително дефанзивно, така и много офанзивно. Това помогна и на тима за успехите му през последните години.

Може би Сити няма нужда от актуален към момента треньор. Този отбор има нужда от доказано добър тактик, от класата на Фабио Капело или Луис Ван Гал, който просто да му изгради стил, който да му помогне да противодейства на вече доказаните европейски марки. Атрактивният футбол е хубаво нещо, но той далеч не винаги гарантира успех. За да се изгради синият отбор от Манчестър като световен фактор, към този момент са му нужни успехи и шумни победи, не чак толкова атрактивна игра.  Този отбор трябва да се научи да побеждава тимове като Байерн Мюнхен, Барселона и Реал Мадрид, ако иска да достигне до клуба на европейските грандове, иначе ще продължи да играе ролята на симпатичния богаташ, който е интересен за наблюдаване, без да създава чувство за неудобство в големите противници, срещу които играе.