Великите отбори, които така и не станаха световни шампиони

Световното първенство по футбол в Бразилия стартира само след няколко часа, а битката за триумф на върха ще е на живот и смърт. Хората винаги ще помнят шампионите, но в историята има няколко футболни формации, които не успяха да спечелят световната титла, но оставиха толкова трайни впечатления в спомените на феновете, че винаги ще бъдат считани за едни от най-великите отбори в историята. Факти.бг ви представя най-великите отбори, които така и не успяха да спечелят световната титла.

Бразилия 1982 г.

Много хора смятат, че този отбор на Бразилия е демонстрирал най-зрелищния футбол, който света някога е виждал. Страхотни отигравания, бързи атаки, технични пробиви и много, ама много голове. Те разполагат с фантастично формация в халфовата линия, съставена от Зико, Сократес, Пауло Фалкао и Оскар.   На върха на атаката пък действа Сержиньо. Бразилците излизат безапелационно от груповата фаза, отбелязвайки 10 гола. В четвъртфиналната група побеждават Аржентина с 3:1 и единствената пречка по пътя към полуфиналите остава Италия. До този мач бразилците имат 4 поредни победи и 13 отбелязани гола. Светът се прехласва лудо по техния футбол и всяка интрига за титлата сякаш вече липсва. Италианците пък играят много слабо до онзи момент, като излизат от групите след три равенства. Те се съвземат след победа срещу Аржентина с 2:1, но за да се класират на полуфиналите имат нужда от задължителна победа срещу бразилците. Те пък се нуждаят само от равенство.

Бразилците излизат на мача със самочувствието на некоронясания световен шампион, а по-късно преглъщат най-горчивия хап в историята. Излезлия преди няколко месеца от затвора нападател Паоло Роси, необяснимо защо е включен в състава на италианците, въпреки че до онзи момент феновете не са го запомнили с нищо. Срещу Бразилия обаче изригва и до 25-та минута белязва два гола. Бразилците изравняват чрез Зико и Фалкао, но в края на второто полувреме Роси оформя своя хеттрик и разтваря пътя на своя отбор към световната титла. Бразилците все още си спомнят онзи велик отбор на Зико, Сократес и Фалкао, който буквално твореше на терена, но на който онзи хърбав пандизчия Роси, успя да отнеме звездния миг.

Англия 2006

На Мондиала в Германия англичаните разполагаха с отбор, препълнен със звезди, намиращи се в абсолютния пик на своите кариери. По това време английските отбори доминираха европейския футбол, а местния шампионат бълваше звезди.  В халфовата им линия играеха Франк Лампард, Стивън Джерард, Оуен Харгрийвс и Джо Коул, които изживяваха звездните си години. В защита действаха Джон Тери , Рио Фърдинанд, Джейми Карагър и Ашли Коул, а в нападение бе младият Уейн Руни. Лидер на отбора беше легендата Дейвид Бекъм. Общо взето англичаните разполагаха с най-звездния състав на този Мондиал и вече потриваха ръце за своята втора титла. Нещата се развиваха като по часовник. Групите бяха преминати с две победи и един хикс. На осминафиналите бе отстранен Еквадор, а на четвъртфиналите чакаше Португалия. Една Португалия, която бе обезкървена след един безумен осминафинал срещу Холандия, в който бяха показани четири червени картона, а звездите Деко и Кощиня щяха да пропуснат срещата с англичаните.

Изглеждаше, че нищо не можеше да спре гордите албионци по пътя към финалната четворка. Нищо...... освен дузпите. Англия държеше инициативата в по-голямата част от срещата, но едно глупаво нарушение и една бурна реакция на Кристиано Роналдо изкараха червен картон на Уейн Руни. След това англичаните трябваше да се борят, за да докарат нещата до дузпи. Там се случи традиционното и както винаги те загубиха. От бялата точка пропуснаха доказани дузпаджии, каквито са Лампард и Джерард, а португалците си осигуриха място на полуфиналите. Англичаните винаги ще помнят 2006-та, като годината, в която те разполагаха с най-силния отбор на Световното първенство, който за пореден път не успя да се пребори с проклятието на дузпите.

Аржентина 2010

За Световното първенство в ЮАР, аржентинците разполагаха с феноменален състав. В нападение действаха Лионел Меси, Карлос Тевес, Гонсало Игуаин и Диего Милито.  В халфовата линия бяха Ди Мария, Макси Родригес и Масчерано. В защита действаха Отаменди и Хайнце. Аржентина нямаше слабо място, а на треньорския пост седеше легендата Диего Марадона, като всичко сочеше, че те няма как да бъдат спрени по пътя към титлата.

До четвъртфиналната фаза на турнира аржентинците бяха постигнали само победи. В четирите си мача до тогава те бяха реализирали 10 гола и допуснали само два. На четвъртфиналите пък ги чакаше една Германия, която разполагаше с един твърде млад и неопитен състав, който имаше огромен потенциал, но се представяше на приливи и отливи.

Аржентинците се готвиха да нанесат на немците истински погром, но това, което се случи за винаги ще остане запечатано в тяхната футболна история. Маншафта буквално разкости аржентинците, побеждавайки ги с 4:0. Те владяееха топката през по-голямата част от времето, но германците организираха шеметни контра-атаки, на които просто не можеше да се противодейства. Диего Марадона гледаше, плачейки края на срещата, а Лионел Меси беше в шок. През 2010 г. аржентинците имаха брилянтен отбор, който обаче не можа да реализира своя потенциал. Повечето футболисти от него ще играят и в Бразилия, като се надяват да поправят пропуска си от преди 4 години.

Унгария 1954

На Мондиала в Швейцария унгарците разполагаха с извънземен отбор. В него блестяха супер звезди като Ференц Пушкаш, Шандор Кочиш и Золтан Цибор, които съставяха най-страховитото нападение в света към онова време.  Само в груповата фаза те отбелязаха 17 гола, а в елиминационната фаза отстраниха Бразилия и действащия шампион Уругвай с по 4:2. На финала в швейцарската столица Берн ги чакаше Германия, която бяха победили в групите с шокиращото 8:3.

Този финал стана известен в аналите като „Чудото от Берн“. Още до 8-та минута унгарците водеха вече с 2:0, след голове на Пушкаш и Цибор. Германците обаче никога не бива да бъдат отписвани, като до 18-та минута те вече бяха изравнили с голове на Морлок и Ран. Мачът върви равностойно, докато в 84-та минута Ран отбелязва втория си гол на финала, печелейки първата световна титла в историята на Германия. Светът винаги ще помни онова феноменално унгарско поколение, което бележеше безброй голове и даде едни от най-великите футболисти в историята. То обаче така и не успя да достигне своя абсолютен триумф, заради един немислим обрат.

Франция 1958

Французите отидоха на Световното първенство в Швеция, разполагайки с двама от най-силните футболисти на света в своя състав. Жуст Фонтен бе един от най-резултатните нападатели на своето време, а Раймонд Копа през същата година щеше да грабне „Златната топка“.  Те бяха подкрепяни и от ядрото на доминиращия Франция Реймс, съставено от Жан Венсан и  Роже Пиантони. Този отбор бе истинска атракция по шведските терени, като само в груповата фаза отбеляза 11 гола. На четвъртфиналите отстрани Северна  Ирландия с 4:0 и вече започваше да мечтае за световната титла. Французите обаче бяха спрени от един още по-велик отбор от тях. На полуфиналите те не можаха да се преборят с Бразилия на Пеле и Гаринча, като в един шеметен мач „петлите“ загубиха с 5:2. В същия мач се роди легендата за Пеле, който съумя да отбележи хеттрик. На малкия финал обаче французите успяха да победят действащия световен шампион Германия с 6:3, като Раймон Копа отбеляза 4 гола за бронзовите медали. Нападателят все още е ненадминат рекордьор по отбелязани голове в само един шампионат, като в Швеция вкара цели 13.

Атрактивната игра на тази формация на Франция доставяше невероятна наслада на феновете, но тя просто трябваше да сведе глава пред феноменалния отбор на Бразилия.

Италия 1994

Италианците отидоха на шампионата в САЩ, точно когато Серия А бе безспорно най-силният шампионат в света, а италианските отбори доминираха тотално на европейската сцена. В състава си италианците имаха изключителни футболисти като Дино Баджо, Франко Барези, Паоло Малдини, Джанлука Палиука  и Алесандро Костакурта. Голямата звезда пък бе легендарният нападател  Роберто Баджо. Италианците имат всичко необходимо за нова световна титла.

Класически те започват шампионата зле, като едва се измъкват от групата, след победа, равенство и загуба. В елиминациите обаче Роберто Баджо се разиграва, за да отбележи два гола за много изстраданата победа срещу Нигерия с 2:1. Със същия резултат на четвъртфиналите е отстранена и Испания. На полуфиналите италианците срещат сензацията в турнира България, която е успяла да отстрани действащия световен шампион Германия. Баджо вкарва още 2 гола за 2:1 и следва финал срещу Бразилия на Ромарио, Дунга и Бебето.

Мачът е доста тактически и скучен, като двата отбора стигат до дузпи, след нулево равенство. Точно там суперзвездата Баджо пропуска последната дузпа, давайки победата на бразилците. През 1994 г. италианците имаха звезден отбор, напълно равностоен на бразилския, но малшансът им попречи да достигнат до върха.

Холандия 1974

На Мондиала в Германия холандците разполагаха с един отбор на мечтите. В нападение действаше великия Йохан Кройф, на който партнираха Джони Реп и Роби Рензенбек. В халфовата линия пък действаха великите Йохан Неескенс  и Ари Хаан. В защитата бяха Руди Кроол и Вим Сурбиер. На чело бе треньорът на века Ринус Микелс, който е пионер на тоталния футбол, направил от Аякс европейски доминант. Между 1970 и 1973 г. пък Купата на европейските шампиони бе неизменно печелена от холандски отбори, като „лалетата“ бяха тотален фаворит за трофея.

В Германия те бяха безкомпромисни, мачкайки всичко по пътя си.  В полуфиналните  групи те победиха Аржентина с 4:0, а впоследствие надвиха и Бразилия на Жаирзиньо и Ривелиньо с 2:0. Те бяха абсолютния фаворит в турнира, като на финала ги чакаха домакините от Германия. Това е може би най-звездния финал в историята на всички мондиали, като за германците играеха мега звезди като Бекенбауер,  Мюлер, Майер и Хьонес.

Холандците поведоха още във втората минута с гол от дузпа на Неескенс.  Брайтнер изравни също от дузпа в 25-та. След това холандците пропуснаха един куп положения, а Майер беше извънземен на вратата на германците. В крайна сметка Мюлер отбеляза решителния гол и лиши холандците от първата им титла.

Холандия беше толокова невероятен състав, че и до днес Кройф, Неескенс и компания се считат за най-великия състав, който така и не е печелил Мондиал.