Проклятието на Златната топка

„Златната топка“ е индивидуалната награда, която всеки един футболисти иска да получи някога в кариерата си. Тя е символ на изключителните качества, които притежава даден играч и изключителният индивидуален принос, който той има в един толкова отборен спорт.
Не е добре обаче да печелиш отличието за най-добър футболист на света в годината, преди Световното Първенство. „Дейли Мейл“ ни припомня, че никога носителят на „Златната топка“ не е успявал да спечели Мондиала в годината, в която е бил и действащ носител на най-ценното индивидуално отличие. Някои хора се надяваха, че Кристиано Ронадло би могъл да сложи края на това проклятие, но неговата Португалия стартира турнира в Бразилия с тежка загуба от 0:4 срещу Германия. Има носители на „Златната топка“, които са оставяли дълбоки следи в шампионата на планетата, но все пак не са успявали да се доберат до заветния връх. Ето го и пълният списък на носителите на „Златната топка“ в годините по време на Световно първенство и местата, които те са заемали по време на турнира.

Алфредо Ди Стефано 1957 г.

Всъщност великият нападател на Реал Мадрид никога не е играл на Световно първенство. В квалификационния период за  Мондиала през 1958 г., той приема да смени родната си Аржентина с отбора на Испания. Испанците обаче дори не успяват да се класират за шампионата в Швеция.

Омар Сивори 1961 г.

Нападателят на Ювентус взима „Златната топка“ след като бележи 25 гола в Серия А. Родом той е от Аржентина, но през 1962 г. решава да защитава цветовете на Италия.  На шампионата в Чили взима участие в два мача и не успява да отбележи гол. Неговият отбор отпада още в груповата фаза.

Еузебио 1965 г.

Когато взима „Златната топка“ през 1965 г. Еузебио е вече жива футболна легенда, а неговата Бенфика е големият доминант в Европа през 60-те години. На Световното първенство със своята Португалия той записва изключително представяне. Превръща се в голмайстор на Мондиала в Англия с отбелязани 9 гола и достига до полуфиналите. В крайна сметка така и не успява да се добере до световната титла.

Джани Ривера 1969 г.

Плеймейкърът на Милан е една от най-големите легенди на световния футбол за вечни времена. През 1969 г. неговият отбор печели Купата на европейските шампиони, а той получава „Златната топка“. Той е и основният играч за своята Италия, която достига до финала на Мондиала в Мексико.  За своите бележи 2 гола, но отборът му не успява да се пребори за титлата с великата Бразилия на Пеле.

Йохан Кройф 1973 г.

Холандецът е един от най-великите футболисти за всички времена. Нападателят е в основата на доминацията на Аякс в Европа в началото на 70-те и логично получава първата си „Златна топка“ през 1973 г.  На Световното първенство в Германия той беше част от един изключителен холаднски тим, който изумяваше целия свет със своя „тотален футбол“. Холандия стигна до финала на Мондиала като на парад, а Кройф отбеляза 3 гола. Той бе близо до световната титла, но домакините от Германия буквално измъкнаха титлата от ръцете на Холандия, след 2:1 на финала.

Алън Симонсен 1977 г.

Нападателят направи прекрасен сезон за своя Борусия Мьонхенгуадбах, който достигна до финала за Купата на европейски шампиони. Това осигури на Симонсен и „Златната топка“. Неговата Дания обаче не беше в най-добрата си кондиция и не успя да се класира за Мондиала в Аржентина.
Карл Хайнц Румениге 1981 г.
В началото на 80-те нападателят на Байерн Мюнхен беше най-добрият футболист в света, а в края на 1981 г. взе втората си „Златна топка.“ На Мондиала в Испания той е голямата звезда на своята Германия, с която отбелязва 5 гола и стига до триумфален финал. Там обаче бива спрян от Италия, която е предвождана от правещия турнира на живота си Паоло Роси.

Мишел Платини 1985 г.

Несъмнено най-добрият футболист на своето време, като през 1985 г. печели своята трета поредна „Златна топка“. Той играе на Световното първенство в Мексико контузен, но въпреки това бележи 2 гола за своята Франция и е основен фактор за нейното достигане на полуфиналите. Там обаче отборът е безсилен да противодейства на Германия.

Марко Ван Бастен 1989 г.

Ван Бастен бе супер звездата на Милан, който спечели две поредни турнира за Купата на европейските шампиони. Нападателят бе звездата на своята Холандия, която отиде на Световното първенство в Италия, в качеството си на европейски шампион. Там обаче отборът се представи доста неубедително, отпадайки още на осминафиналите, а Ван Бастен дори не успя да отбележи гол.

Роберто Баджо 1993 г.
Футболистът на Ювентус бе най-добрият нападател в Европа в началото на 90-те години на миналия век. През 1993 г. той спечели Купата на УЕФА с Ювентус, като това му осигури „Златната топка“ в края на годината. Той отиде на Мондиала в  САЩ, начело на едно изключително талантливо италианско поколение. Баджо бе една от най-ярките звезди на това Световно първенство, отбелязвайки 5 гола и стигайки до самия финал. Там Италия стигна до изпълнение на дузпи срещу Бразилия, като по ирония на съдбата именно Баджо изпусна последната дузпа, която коства титлата на неговата страна.

Роналдо 1997 г.

В онзи период бразилецът се бе утвърдил като един от най-добрите нападатели на всички времена. През 1997 г. той отбеляза 25 гола за своя Интер в Серия А, донесли му и „Златната топка“. На Мондиала във Франция през 1998 г., всички очакваха именно той да е голямата звезда на шампионата. В крайна сметка той беше такава, вкарвайки 4 гола за Бразилия, която стигна и до самия финал. Там обаче Роналдо бе неузнаваем, а бразилците загубиха с 3:0 от Франция.

Майкъл Оуен 2001 г.

Нападателят бе истински феномен, печелейки „Златната топка“ едва на 22 години, след като неговия Ливърпул спечели Купата на УЕФА и двете купи на Англия. Така, че цяла Англия разчиташе именно на него да й донесе световната титла от Япония и Южна Корея. На Световното първенство той отбеляза 2 гола и стигна до четвъртфиналите. Там обаче Англия не можа да преодолее Бразилия, която впоследствие стана и световен шампион.

Роналдиньо 2005 г.

Бразилецът беше супер звездата на Барселона, а силните му игри му донесоха „Златната топка“ в края на 2005 г. През 2006 г. той спечели и Шампионската лига, като всички чакаха да видят какво е способен да предложи на Мондиала в Германия. Там обаче халфът бе загубил себе си, а Бразилия бе неубедителна до края, отпадайки на четвъртфиналите от Франция.

Лионел Меси 2009 г.

Меси спечели всичко със своята Барселона през 2009 г. и всички го смятаха за безспорно най-добрия футболист в света. Нападателят замина на Световното първенство в ЮАР като супер звезда и всички очакваха да изведе Аржентина до върха. На Световното първенство обаче Меси така и не успя да покаже своята класа, като дори не вкара гол на шампионата. Аржентина отпадна на четвъртфиналите след загуба от  Германия, а Меси продължи да мечтае за световния връх.