За пременения Илия или как ЦСКА гордо носи знамето на провала

Всички сте чували приказката за пременения Илия, който като се погледнал установил, че е все така в старите си дрипи.

Не може да се намери по-точен метафоричен израз на това, което представлява ЦСКА от няколко години насам, въпреки гръмките и бойки лозунги, които се сипят ежегодно преди началото на всеки нов сезон. То не са европейски бъдеща, то не е детрониране на хегемона, то не са походи в Европа, светло бъдеща и каквото още там се сетите от набора за възхвали и биене в гърдите.

Само че картинката наяве е коренно различна и няма нищо общо с прокламациите, а сега ще се опитам да обясня, защо ЦСКА и тази година, а навярно и следващите, ще продължи със свободното и унизително падане. Да, всички се надявахме със смяната на собствеността най-сетне да се прекратят микренските зловонни практики, които доведоха ЦСКА до състояние на славизация (мисля, че не може да се намери по-подходящ термин или поне аз не се сещам за такъв). Бе обявено, че клубът ще се структурира като модерен европейски такъв, нещата ще се вършат правилно и ще се търсят хора, които да са наистина добри в своя работен профил, а и доказали се професионално.

Е, в началото малко нещата не се случиха точно така и видяхме двата паметника от времето на микретата да се превръщат в паметници с по-изискани табели, ама нали ще е светло бъдеще, от нас да мине.

То от нас мина и замина, а и паметниците бяха изпратени в склада, но нещата бяха меко казано провалени. Обаче се назначиха хора, които наистина имаха страхотни трудови биографии и ние пак се възрадвахме и пак си казахме „Край! Вече нещата ще се случат!“

Ала нещата не се случиха. Издънена селекция, калпави треньори, срамен финал, срамен бараж и нататък знаете. А сега виждате, че нещата някак се повтарят – и със селекция, и с треньор, а и с ръководен персонал.

Защо нещата се случват по този начин?

Ще се опитам да обясня, поне според това, което аз виждам, а и на база разговорите, които съм водил с най-влиятелния администратор в клуба.

Основният проблем на ЦСКА е отбора, защото:

- селекцията в ЦСКА е много слаба и хаотична, а това се дължи на факта, че не е ясен методът, по който се набелязват и привличат състезатели

- не е ясна ролята на треньора в избора на състезатели и каква тежест има той при взимането на решения

- селекцията на ЦСКА е самоцелна, а не за изграждане на отбор; взимат се състезатели или откъдето може или по някаква схема, която за момента е непрозрачна, но не и такива, които да са със строго профилиран игрови и личностен профил, за да може да се създаде сплотен, хомогенен и със сходни игрови характеристики отбор, а това е предпоставка само за едно – игри като от последните три сезона, като сегашният бодро крачи по утъпкания път към същата пропаст. Ако мога така да се изразя – ЦСКА обича да се спъва многократно в едни и същи камъни, което не е присъщо на умните хора.

- селекционният организъм в ЦСКА говори ясно само за едно нещо – моделът по нищо не се различава от модела на предходното управление.
Там имаше един Стойчо Стоилов, който колеше и бесеше в селекционен план и умело направляваше съблекалнята за постигане целите на играйкането, а важните решения бяха на баща и син Ганчеви.
Тук нещата са подозрително сходни – единственият, който има думата за селекцията, както стана ясно от последна пресконференция за представянето на поредния фигурант, заменил избягалия със сто от место качествен португалски специалист, е Методи Томанов а.к.а Главен скаут.
Никакви мухи като треньори, спортни директори, че и икономически нямат думата. Каквото каже Бог Мето, това е. Бойко Мяу и ошашавеният треньор нямат думата. Да ви приличат нещата на тези с Акрапович и Илич да речем? А и не само с тях.

- ЦСКА на практика изостави перспективите си за европейско развитие и качване на клуба на ниво поне среден европейски такъв.
Извършеното от Нога, което изобщо не е малко, но за което упорито продължава да се мълчи, защото иначе хората ще си зададат най-логичния въпрос „Защо го остовихте да си тръгне?“, на практика ще потъне под паяжините на посредствеността на новия спортен директор, който е, а и изглеждаше като осъзнал ролята си на жертвено агне. Ще останат и намеренията ЦСКА да влезе в европейското семейство на клубовете с присъствие и изградени мрежи в отбори и академии, защото няма сериозни партньори, които да приемат на сериозно клуб, отнасящ се недотам коректно с хората, дошли да изградят основите на нещо работещо и нормално.

И обръщайки поглед към цялата картинка, неизбежно трябва да отчетем, че положението на ЦСКА в несъстоятелното ни и нямащо нищо общо с останалия футболен свят първенство, е колкото жалко, толкова и трагично.

Докато правим героични напъни да привлечем сбор от играчи, кой тотално изгубен за футбола, поради контузии, кой с угаснала кариера и обиколил като Матей Преображенски Миткалото две дузини отбори, другите, повечето без парите, които реално присъстват в ЦСКА, полека-лека изградиха бойки състави, някои играят в ЕКТ, други просто не може да ги победим и нещата се очертават да не се променят и през този сезон, което вече води привържениците до нещо повече от отчаяние.

Няма смисъл да се предлагат решения и рецепти за излизане от този омагьосан кръг. Това би проработило, ако в клуба има истинско желание нещата да се случат, а не само приказки, хвърление на вятъра и акции по рязане на глави и изкарване на авансцената на нови жертвени агнета.

А Илия ще продължи да стои отстрани на мегдана, усукан в дрипавите си и мръсни дрехи и ще се чуди защо никой не иска да го пусне на хорото.