„Мирът“ на Русия означава единствено пълна капитулация на Украйна

EUvsDisinfo: Пропастта между думите на Москва пред ООН и действията ѝ на терен (оригинално заглавие: Please mind the gap: Moscow’s words at UNGA vs deeds on the ground)

На 9 септември Общото събрание на ООН откри 80-ата си годишна сесия с познати теми: мир, развитие и права на човека. Кремълската пропагандна машина шумно подкрепя тези благородни идеали, но работи неуморно, за да ги подкопае.

Във връзка с това годишно събрание ще направим преглед на предпочитаните от Кремъл наративи – проекция, отричане и разсейване – отправени към аудиторията по света.

Без мир и без прекратяване на огъня

В ритуалните призиви за мир, които Кремъл отправя, има висока доза цинизъм. Путин обича да омайва западните политици с мъгляви приказки за преговори. Но срещата му на 15 август в Аляска с президента на САЩ Доналд Тръмп, последвана от масираните атаки с дронове и ракети на Русия срещу Украйна, показват за пореден път, че „мирът“ на Кремъл всъщност означава единствено пълна капитулация на Украйна.

Кремълската машина за манипулации, като в своеобразен паралелен свят, внушава, че Зеленски е този, който иска война и че Западът печели от удължаването на конфликта. В този наратив Великобритания и ЕС са основните пречки пред мира. Внушава се, че Москва иска да наложи мир единствено при своите условия – и то най-добре до месеци.

Фактите сочат друго. От февруари 2022 г. Кремъл обвинява Киев и западните страни в саботиране на мира, който самата Русия разруши. Същевременно Москва възприема помощта за отбраната на Украйна като ескалация. В действителност Русия не проявява особен интерес към реални преговори, тъй като Путин – сигурен в предимството на Русия на бойното поле – поставя все по-абсурдни ултиматуми. Това предимство може би е до голяма степен преувеличено. Въпреки всички разрушения, които руските сили са причинили, от ноември 2022 г. насам те са спечелили под 1% украинска територия. Един доклад твърди, че по време на неотдавнашната операция в Купянск, руските сили са напредвали с по-бавни темпове от съюзническите армии по време на битката при Сома през Първата световна война, с големи загуби на хора и оборудване.

Купонът свърши

Друг евъргрийн-наратив на Кремъл е, че санкциите на ЕС срещу Русия са навредили повече на Европа, отколкото на Русия, и че някак си даже са засилили руската икономика. За известно време Москва поддържаше фасадата. БВП нарасна с 4,3% през 2024 г., почти изцяло благодарение на военното производство. Но докато военната машина се разширява, гражданските индустрии стагнират.

Санкциите засегнаха енергетиката, финансите и технологиите и предизвикаха инфлация, трудности и бюджетен стрес. Растежът се забавя – по прогнози, до 1,7% през 2025 г. и 1,2% през 2026 г. Лихвените проценти остават изтощително високи на ниво от 18%, вътрешното потребление намалява, а отбраната и сигурността сега консумират над 40% от бюджета.

С понижаването на цените на петрола и свиването на данъчните приходи, дефицитът се увеличава. Разходите за отбрана няма да бъдат засегнати, но властите вече подготвят руснаците за затягане на коланите. Засега Путин все още може да финансира войната, но сметките се трупат.

Русия като защитник на страните, в които (все още) не е нахлула

Москва продължава да се представя като защитник на страните от „Глобалния юг“ срещу западния „тормоз“. Прокремълските медии хвалят организацията БРИКС като по-успешна от всеки подобен западен блок и твърдят, че тя е заплаха за Запада. Те повтарят обвиненията за двойните стандарти на Международния наказателен съд и дори обвиняват Великобритания и други страни в плячкосване на културни артефакти в Глобалния юг и в Украйна. Това става на фона на стремежите на самата Русия да заличи украинската идентичност в окупираните територии.

Документите разказват друга история. Русия се намеси военно в Сирия, подклажда нестабилност в Латинска Америка, подкрепи превратите в Сахел, бърка се в изборите в Африка и следва стратегия за „завладяване на държавата“ в Централноафриканската република и други африкански страни. Щом наричат това защита, явно потисничеството наистина е брутално. Междувременно БРИКС е неформална асоциация без учредителен договор, без секретариат и без централа. Членовете ѝ имат разнообразни цели /различен дневен ред/ и Москва се заблуждава, ако си мисли, че може да използва групата като инструмент за собствените си цели. Що се отнася до Международния наказателен съд, може би Кремъл просто е ядосан заради издадената от съда заповед за арест срещу Путин.

Оръжия за масова дезинформация

Руски официални лица разпространяват дезинформацията, че Украйна масово произвежда химически оръжия и ги разполага на бойното поле. Едно руско държавно издание съобщи, че Москва официално призовава Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) да разследва предполагаемото използване от страна на Украйна на хлоропикрин – вещество, доставяно от дронове, което причинява задушаване.

Моментът е показателен. Тези твърдения се появиха точно когато достоверни доклади потвърдиха, че самите руски войски използват химически вещества на фронтовата линия. В последствие ОЗХО и европейските разузнавателни служби потвърдиха констатациите, а САЩ вече са обвинили Русия в разполагането на хлоропикрин още през 2024 г. През юли 2025 г. европейските разузнавателни служби съобщиха, че Русия засилва употребата му.

Децата и войната

Едно от устойчивите прокремълски дезинформационни послания се отнася за съжаление до украинските деца. По данни на Националното информационно бюро на Украйна, потвърдени от международни организации, над 20 000 украински деца са идентифицирани като депортирани, много от тях са дадени за незаконно осиновяване, вместо да бъдат събрани със семействата си. Тези действия трудно могат да имат нещо общо с мира, развитието и човешките права.

Руските държавни медии отричат ​​​​и отклоняват информацията, наричайки докладите украинска дезинформация. Те твърдят, че отвличанията са просто евакуация на децата от зоните на бойни действия. И все пак ООН и други назоваха истината: насилственото депортиране на деца от окупационна сила е военно престъпление. Много от тях са отвлечени, незаконно разселени или принудително осиновени. Други са изправени пред заличаване на самоличността, индоктринация, преследване и превъзпитание. Някои са подложени на милитаризация, промени в личните данни, арести или, още по-лошо – смърт, докато са в ареста. Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на Путин и неговия т.нар. комисар по правата на децата – Мария Львова-Белова заради участието им в това.

Не е трудно да предугадим причината за разселването на децата. Русия е изправена пред демографска криза, допълнително влошена от многото военни жертви. Идеята изглежда е: имаме нужда от хора, така че нека вземем тях. Това е варварска логика на хора, лишени от морален компас. Стратегия, която взема на подбив идеалите, които Русия уж отстоява в Общото събрание на ООН.

Нека не се оставяме да бъдем заблуждавани.

Други теми в прегледа от EuvsDisinfo:

- Прокремълски медии разпространяват конспиративната теория, че Киев е организирал убийството на лидера на Майдана Андрей Парубий като „вътрешна работа“. В действителност украинските власти арестуваха заподозрян от Лвов, който е бил подложен на принуда от руското разузнаване. Обвиняването на Украйна е позната тактика на Кремъл за всяване на съмнение и прехвърляне на отговорност.

- След като руски удар по Киев нанесе щети на сградата на делегацията на ЕС и офиса на Британския съвет, прокремълските медии побързаха да напишат, че експлозията не е причинена от Русия, а от украинска ракета за противовъздушна отбрана. Обратът е познат: прехвърляне на вината от Москва и посяване на съмнение в отбраната на Украйна. Всъщност разкази на очевидци и репортажи на независими медии потвърждават, че щетите са дошли от руските бомбардировки над Киев. Наративът за „украинската противоракетна система“ е просто пореден опит на Кремъл да замъгли отговорността за собствените си нападения.

- Прокремълските медии твърдят, че Коалицията на желаещите планира „окупация“ на Украйна по модела на НАТО – това включва демилитаризирана зона, подобна на тази в Косово, зад множество „линии на отбрана“ и „миротворци“ от ЕС. В действителност в коалицията участват 35 държави, подкрепящи суверенитета на Украйна. Тя е готова да предостави гаранции за сигурност, включително потенциални мироопазващи сили, които обаче ще са подкрепени по дипломатически път, а не под формата на окупация. Наративът се стреми да дискредитира западната подкрепа и да внуши, че Украйна участва като прокси в антируски заговор.

EUvsDisinfo/ превод: Представителство на Европейската комисия в България