Какво преживях в руски плен: разтърсващият разказ на Олексий

Когато в самото начало на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 руски войски нахлуват в украинския град Херсон , Олексий Сивак е сред онези жители на града, които с риск за живота си се противопоставят на нашествениците и излизат по улиците на града да протестират. Олексий е задържан, като свен за оказване на съпротива, той е обвинен и за това, че е организирал кухня за бедни в неговия квартал. Впоследствие украинецът е изпратен в руски затвор, където преживява невъобразими ужаси .

"Беше ужасно, исках просто да ме застрелят"

Още новини от Украйна

"Още на първия разпит очаквах да ме пребият до смърт. Почти не спираха да ме удрят. По време на втория разпит с опрян до главата ми пистолет - не знам дали беше зареден или не - само една мисъл ме занимаваше: сега ще приключат с мен. Беше ужасно болезнено, исках просто да ме застрелят", спомня си Олексий.

Сред обвиненията срещу него е и това: Олексий е боядисвал капаците на канализационни шахти и бордюрите на тротоарите в неговия квартал в жълто и синьо - цветовете на украинското знаме. "Всички знаеха какъв риск крият подобни действия. Но просто не можех да стоя безучастен", казва Олексий пред ДВ. По думите му руснаците вървели след него и пребоядисвали всичко в червено.

Олексий е прекарал почти два месеца в руски лагер за военнопленници. Там е бил подложен на физически изтезания, психически и сексуален тормоз. "Забиваха ми игли под ноктите, измъчваха ме с давене. И тогава един от тях започна да ме рита с върха на ботуша си - в пикочния мехур, в гениталиите, в ануса. Бяха целенасочени, прецизни удари", спомня си украинецът.

Понякога използвали и така наречения "детектор на лъжата" - полеви телефон, който руските надзиратели свързвали с кабели и клеми, които закрепвали по тялото на затворника, за да предизвикат у него мъчителни електрошокове при задействане на устройството.

"Ако не им предоставях очакваната информация, следваше "обаждане до Байдън" или "обаждане до Зеленски": свързваха проводник с гениталиите ми, а другият край оставаше на ухото ми. Забавляваха се по всякакъв възможен начин - имаха властта да го правят", разказва Олексий.

Според правозащитни организации по този начин са били измъчвани по-голямата част от затворниците - сексуалното насилие е бил предпочитаният начин за изтезания и унижение.

"Когато не ни измъчваха, чувахме как довеждат нови хора или извличат някого от килията, за да го измъчват в мазето. Носеха се диви, нечовешки викове... А ти просто седиш и чакаш да дойдат да те вземат."

След почти два месеца в руски плен Олексий е освободен. Но това не слага край на страданията му: чак след девет месеца получава адекватна помощ, от която спешно се нуждае. В Украйна все още няма единна програма за подпомагане на жертвите на изтезания, а бюрократичните пречки са големи.

"Искам да бъда в помощ на момчетата"

За да бъде полезен, Олексий създава група за самопомощ за жертви на изтезания. "Тук всички сме сходни по дух, знаем кой кой е. Всички се разбираме помежду си и това е успокояващо", казва мъж на име Микола.

"В групата всеки може да говори свободно, да се запознае с другите, да потърси бивши съкилийници и да разбере какво се е случило с тях", допълва Степан, друг участник в групата за самопомощ. За участниците е важно и това: че групата предлага емоционална подкрепа, която никой друг не може да им даде.

"Подкрепяме се взаимно, защото никой психолог не може да ни помогне. Само хора, които са преживели същото , знаят какво означава това", споделя трети участник в групата, който пред ДВ се представя като Олександър.

Инициативата на Олексий Сивак цели да запълни пропуските в държавната програма за подкрепа. "Нашата мрежа расте, което всъщност не е добър знак. Но искам да бъда в помощ на момчетата", казва Олексий.

И той го прави: все повече мъже се обръщат към него за помощ. А докато войната продължава, броят им ще расте.

Автор: Ребека Ритерс