Насилие в Иран: Най-малко пет човека са убити при сблъсъци между протестиращи и полиция ВИДЕО

Най-малко петима души са били убити при размирици между протестиращи и полиция в Иран, съобщава The Wall Street Journal, позовавайки се на местни медии.

Протестите, които продължават вече пети ден, са най-големите от три години насам, съобщава The Guardian. Вестникът цитира активисти и защитници на правата на човека, които предупреждават за ескалация и твърдят, че силите за сигурност действат изключително твърдо. „Това е истинско бойно поле и те стрелят безмилостно", твърди очевидец пред вестника.

Според информационна агенция Fars трима души са били убити и 17 са ранени при нападение срещу полицейски участък в западната провинция Лорестан. Още двама са били убити по време на протести в град Лореган, разположен на около 470 километра южно от Техеран. Агенцията съобщи, че някои протестиращи са започнали да хвърлят камъни по административните сгради на града, включително офиса на губернатора на провинцията и джамия, докато полицията е използвала сълзотворен газ.

По-рано иранската държавна телевизия IRIB съобщи, че служител по сигурността, 21-годишен член на Басидж (доброволческа сила, свързана с Корпуса на гвардейците на ислямската революция), е бил убит по време на протести през нощта в град Кухдащ в Лорестан.

Протестите в Иран започнаха в неделя, 28 декември, на главния базар в Техеран. Първоначално собственици на магазини и студенти от няколко ирански университета излязоха на улицата, недоволни от начина, по който правителството се справи с рязкото понижение на валутата и бързото покачване на цените (риалът падна до рекордно ниско ниво от 1,45 милиона за щатски долар този ден). На този фон ръководителят на Иранската централна банка Мохамад Фарзин подаде оставка.

Впоследствие демонстрациите се разпространиха в градове из цялата страна и започна насилие. На фона на протестите, Корпусът на гвардейците на ислямската революция съобщи за „психологическа война“, водена отвън от „враговете на Иран“, и опити за „всяване на раздори в обществото“.

На 30 декември президентът Масуд Пезешкиан инструктира министъра на вътрешните работи да започне диалог с представители на протестиращите, заявявайки, че това е необходимо, „за да може правителството да положи всички усилия за разрешаване на проблемите и да действа отговорно“.

Междувременно експортният център на иранското министерство на отбраната Mindex, е предложил договори на чуждестранни правителства за доставка на съвременни оръжейни системи, като плащането се приема в криптовалута и ирански риали.

Министерството е готово и да сключва бартерни сделки, съобщава Financial Times, позовавайки се на материали на центъра.

Това е един от първите известни случаи, в които правителство публично декларира готовността си да приема криптовалута като плащане за износ на стратегическо военно оборудване, отбелязва вестникът. Това е начинът на правителството да заобикаля западните финансови ограничения.

Mindex твърди, че си сътрудничи с 30-35 държави. Каталогът му за износ на оръжие включва балистични ракети Emad, дронове Shahed, кораби от клас Shahid Soleimani и системи за противовъздушна отбрана с малък обсег. Уебсайтът на центъра, достъпен на няколко езика, предлага също стрелково оръжие и противокорабни крилати ракети, някои от които, според западните правителства и ООН, са били използвани от подкрепяни от Техеран групировки в Близкия изток.

Mindex заявява, че купувачите трябва да се съгласят с клаузи относно използването на оръжия „по време на война с друга държава“, отбелязвайки, че условията могат да бъдат „предмет на договаряне между страните“.

Страните, които извършват плащания към Иран чрез традиционни финансови системи, могат да бъдат обект на вторични санкции от САЩ, ЕС и Обединеното кралство. Според Financial Times, американските власти вече са обвинявали Иран, че използва цифрови активи за продажба на петрол и управление на мрежи за „сянка в банкирането“.

Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), Иран е 18-ият по големина износител на оръжие в света за 2024 г..