Иран и САЩ подготвят армиите си за военен сблъсък

Напрежението около Иран продължава да се изостря, като се очаква в четвъртък представители на Вашингтон и Техеран да се срещнат в Женева за нов кръг от преговори за иранската ядрена програма. Въпреки това двете страни продължават да подготвят армиите си за евентуален военен сблъсък, като тази тема продължава да е във фокуса на редица западни издания, предаде БТА.

В. "Ню Йорк таймс" пише, че американският президент Доналд Тръмп е казал пред свои съветници, че ако дипломацията се провали и ако евентуални удари по определени обекти в Ислямската република не накарат иранското ръководство да се откаже от ядрената програма, Вашингтон ще обмисли възможността през следващите месеци да предприеме много по-голяма атака.

Очакваните в четвъртък преговори изглежда са последната възможност да се избегне военен конфликт, отбелязва изданието.

Въпреки че Тръмп не е взел окончателно решение, негови съветници казаха за "Ню Йорк таймс", че нещата клонят към нанасянето на първоначален удар в близките дни, за да се покаже на иранските лидери, че трябва да се откажат от разработването на ядрено оръжие.

Обмислят се редица мишени – от щабове на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (КГИР), през ядрени съоръжения, до обекти, свързани с иранската програма за балистични ракети.

Тръмп е заявил пред съветниците си, че ако след тези удари Иран не приеме американските искания, по-късно тази година може да последва военна интервенция, насочена към отстраняването на върховния лидер аятолах Али Хаменей, пише още "Ню Йорк таймс".

Дори и в редиците на американската администрация обаче има съмнения, че тази цел може да бъде постигната единствено с въздушни удари, коментира изданието. "Ню Йорк таймс" също така отбелязва, че зад кулисите двете страни обмислят ново предложение, което може да предотврати военния конфликт – силно ограничена програма за обогатяване на уран, която Иран би могъл да реализира единствено за медицински цели.

"Вярвам, че все още има добър шанс за дипломатическо решение", цитира "Ню Йорк таймс" думите на иранския външен министър Абас Арагчи от излъчено вчера интервю за телевизия Си Би Ес. "Така че няма нужда от никакво струпване на военна мощ; това не може нито да помогне, нито да ни притисне", добави Арагчи.

Всъщност натискът е ключът към тези преговори, смята "Ню Йорк таймс". САЩ разположиха във водите около Иран най-голямата си военна сила в региона за последните 23 години. Това включва две самолетоносачни групи, десетки изтребители, бомбардировачи и самолети цистерни, както и противоракетни батареи, припомня изданието.

Американското правителство обаче не е дало ясно обяснение за военните си цели в Иран, чието население надхвърля 90 млн. души, отбелязва "Ню Йорк таймс". Президентът Тръмп често говори за предотвратяване на възможността Ислямската република да разработи ядрено оръжие. Държавният секретар Марко Рубио и други американски дипломати посочват редица други мотиви за военни действия: защита на протестиращите иранци от силите за сигурност, унищожаване на ракетния арсенал, който Иран може да използва за удари по Израел, и прекратяване на подкрепата на Техеран за "Хамас" и "Хизбула".

Европейски представители, които участваха в неотдавнашната Конференцията по сигурността в Мюнхен, изразиха съмнение, че военният натиск може да принуди иранското ръководство да се откаже от програма, която се е превърнала в символ на съпротивата срещу САЩ, пише още "Ню Йорк таймс". Но евентуалните американски военни действия могат също така да предизвикат националистическа реакция, дори сред иранците, които с нетърпение очакват края на бруталното управление на аятолах Хаменей, прогнозира "Ню Йорк таймс".

"Война на няколко фронта – това е сценарият, който тревожи Израел от няколко дена", пише германският в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" (ФАЦ).

Според съобщения в медиите в средата на януари израелският премиер Бенямин Нетаняху е посъветвал президента Тръмп да не предприема атака срещу Иран, като причина за това са опасенията, че израелската противоракетна защита не е достатъчно добре подготвена. В хода на 12-дневната война между Израел и Ислямската република през юни, иранските ракети с голям обсег нанесоха някои опустошителни удари, пише ФАЦ.

Още по-опасна от израелска гледна точка е възможността този път да се намеси и най-важното иранско прокси – "Хизбула". КГИР са въоръжили ливанската шиитска групировка с ракети и дронове, за да може тя да открие още един фронт в случай на американско и най-вече на израелско нападение срещу Ислямската република, продължава германското издание.

"Хизбула" загуби част от ударната си сила, след като през есента на 2024 г. израелската армия порази тежко шиитската групировка. Ракетният арсенал на "Хизбула" е значително намален и почти цялото ѝ ръководство е ликвидирано. Но в Израел не е избледнял напълно споменът за събитията от предходните месеци, когато северната част на страната бе редовно атакувана с дронове и ракети, изстрелвани от територията на Южен Ливан, и десетки хиляди израелци трябваше да напуснат домовете си, добавя ФАЦ. Израелската армия редовно нарушава влязлото в сила през ноември 2024 г. спиране на огъня, като често обосновава действията си с предотвратяването на планирани от "Хизбула" нападения, пише още германският вестник.

В последно време Израел предприе по-твърд подход, като някои наблюдатели свърват това със заплахите на Тръмп срещу Иран, коментира ФАЦ. Ливански медии съобщават за засилени израелски въздушни удари. Освен това се твърди, че Израел е изготвил със списък от около 1200 цели в Ливан, които могат да бъдат атакувани, ако "Хизбула" се включи в конфликта. Израелската армия е изготвила подробен план за атака и е подобрила отбранителните си системи, посочва изданието.

Американският в. "Уолстрийт джърнъл" също се спира на въпроса за външната подкрепа, която Иран би могъл да получи при евентуален американски удар.

Иран от години се опитва да изгради близки военни връзки с Китай и Русия, но мощните приятели на Ислямската република проявяват нерешителност да действат в подкрепа на режима, който е изправен пред най-сериозната заплаха за оцеляването си от десетилетия, пише в "Уолстрийт джърнъл".

Русия и Иран неотдавна проведоха малко съвместно военно учение в Оманския залив, което изданието определя като "демонстрация на сила, бледнееща пред разположената в региона военна мощ на САЩ". Ирански държавни медии съобщиха, че скоро в Ормузкия проток ще има и съвместно военно учение на Китай, Русия и Иран.

Според анализатори Иран се е опитал да възстанови запасите си от ракети, противовъздушната си отбрана и другите си военни способности с помощта на Китай и Русия след сериозните щети, които понесе по време на 12-дневната война с Израел и САЩ. Но Пекин и Москва не са демонстрирали значителна готовност да предоставят на Техеран пряка военна помощ, ако президентът Тръмп наистина разпореди атака срещу Иран, казват анализатори.

"Те няма да жертват собствените си интереси за иранския режим", каза за "Уолстрийт джърнъл" Дани Ситринович, бивш служител на израелското военно разузнаване и старши изследовател в Института за национални проучвания в Тел Авив. "Те се надяват, че режимът няма да бъде свален, но определено няма да се противопоставят военно на САЩ", добави израелският експерт.

Американското сп. "Тайм" поставя въпроса дали президентът Тръмп има правни основания да нанесе военен удар по Иран. "Краткият отговор е не. Няма индикации, че съществуват обстоятелства, които биха дали на президента едностранна власт да разпореди военни действия", каза в интервю за изданието Дейвид Яновски, представител на базираната във Вашингтон неправителствена организация "Проект за надзор на дейността на правителството". "Вярно е, че президентите имат известна власт да разполагат с военни сили в качеството си на главнокомандващи, но тя е ограничена до истински извънредни обстоятелства", добави американския експерт. По думите му става въпрос за ситуации като атака, която трябва да бъде отблъсната, а случаят с Иран е различен.

"Става въпрос за планирана атака срещу суверенна държава, а това казано с прости думи, е акт на война. Конституцията дава изключителното право да обявява война на Конгреса, а не на президента. Това е нещо, което изисква гласуване и одобрение от Конгреса", обясни Яновски за сп. "Тайм".