Иран - грандиозният провал на Тръмп

Американският президент Тръмп се провали грандиозно. Той започна войната, за да освободи иранците от тяхното ислямско ръководство, да приключи веднъж завинаги иранската ядрена програма, да наложи ограничения на ракетната програма и да сложи край на подкрепата, която Иран оказва на военни групировки в Близкия изток. До момента нищо от това не бе постигнато, посочва в коментар германската обществена телевизия АРД.

Вместо това Иран блокира Ормузкия проток. Преди войната този морски път беше свободен за всички, а сега вече не е - за което отговорността е на Тръмп, отбелязва германската медия. Тя пише, че с бомбените си нападения САЩ са отслабили военните възможности на Иран, но Тръмп така и не е е разбрал, че тактическите успехи не се превръщат автоматично в стратегическа победа. По този начин той загуби и подкрепата на хората в Иран. Обещанията за помощ се превърнаха в заплахи за „изличаването на цяла цивилизация", а подобни заплахи показват, че президентът вече явно не е на себе си.

Царят е гол

Това обстоятелство вече се коментира интензивно и в САЩ, пише АРД и цитира депутата Адам Смит от Демократическата партия с думите: „Поставихме един нестабилен, нарцистичен луд начело на страната ни". И други политици от същата партия нарекоха Тръмп „луд", а губернаторът на Минесота Тим Уолц заяви: „Президентът е загубил разсъдъка си".

Германската обществена медия отбелязва, че Тръмп е изключително опасен за мира и благосъстоянието на света. Президентът игнорира предупрежденията за големите военни рискове - тъй като е убеден, че знае всичко най-добре и няма нужда от експертизата на специалистите.

Сега предстои САЩ и Иран да преговарят в рамките на две седмици, като Иран е в по-добрата позиция, констатира АРД. И обяснява, че той на практика е стратегически победител от досегашната конфронтация.

"Не може да се говори за успех"

В интервю за германската обществена медия политологът Корнелиус Адебар, който е експерт по въпросите на Иран в Германското дружество на външна политика, споделя мнението си, че примирието ще е по-скоро крехко. А и няма сигурност, че разговорите в Пакистан ще постигнат същностен успех, защото позициите на САЩ и Иран са много раздалечени. „Във всеки случаи обаче сега има предпоставки регионалните партньори да окажат влияние на враждуващите страни, за да ги подтикнат към мирно решение", казва той.

Адебар изтъква, че започнатата от Тръмп война не е довела до никакви промени в Иран, но пък сега страната държи Ормузкия проток под контрол. „Това не може да бъде наречено успех", посочва политологът. Според него по-скоро става дума за стратегическа грешка на САЩ - да започнат тази война без план и без твърди цели.

Както отбелязва Адебар, Израел и САЩ започнаха войната заедно, но Тръмп е този, който може да я приключи - ако успее да представи това като свой успех. „Той се опитва да направи именно това от няколко дни. Той казва, че режимът е сменен, просто защото сега на власт в Техеран са други хора. И всичко, което според него е успех, ще бъде представено като победа. Той не се интересува какви ще са последствията за хората в страната, за региона или за световната икономика. И освен държавите в региона, той разтревожи и държавите в Европа или Азия, които са сериозно засегнати от енергийната криза", пояснява експертът.

Как може да бъде защитен Ормузкият проток

Според Корнелус Адебар теоретично съществуват три възможности за гарантирането на трайна защита на Ормузкия проток. Към едната от тях връщане вече няма: това са отношенията отпреди войната, когато ставаше дума за свободно международно трасе за корабоплаване, което да не се контролира от никоя сила.

Втората възможност са военните гаранции, за които настоява Тръмп - за да бъде защитен протокът от възможен ирански обстрел. Това обаче е трудно, защото той е твърде тесен, а Иран може да го нападне от всяка точка на своята територия.

Третият път е този, който сега е в центъра на вниманието - преговори с Иран. „В бъдеще може да се окаже, че преминаването ще е възможно само при заплащането на такса - както иска Иран. Това ще доведе до разходи за световната икономика, които обаче отново са без значение за американския президент. Тъй като той казва - това не е нашият нефт, ние не зависим от това. А предизвикателството за останалата част от света е голямо", изтъква Корнелиус Адебар пред АРД.

Автори: Карстен Кюнтоп ARD | Карл-Георг Залцведел ARD