Възможно ли е пълно изтегляне на САЩ от НАТО: зад кулисите европейците вече обмислят начини да следват собствен курс

Френският президент Еманюел Макрон организира в петък конференция по въпросите на свободата на корабоплаването в Ормузкия проток без участието на САЩ, тъй като дори най-близките европейски партньори на Вашингтон, сред които Германия и Италия, започват открито да се дистанцират от политиката на американския президент Доналд Тръмп, посочва в. "Монд", предаде БТА.

Италианската министър-председателка Джорджа Мелони пристигна облечена в кървавочервен костюм и беше посрещната радушно от домакина. От стъпалата на Елисейския дворец Еманюел Макрон се наслаждаваше на момента: самото присъствие на Мелони в Париж в петък, с цел да съдейства за организирането на "международна мисия", насочена към мирното възстановяване на свободата на корабоплаването в Ормузкия проток, беше политически сигнал, коментира френският всекидневник.

Това беше и декларация за независимостта на Европа от Доналд Тръмп. "Съединените щати бяха информирани за тази среща и им беше съобщено, че не са част от нея", заявиха лаконично от Елисейския дворец, разглеждайки присъствието на германския канцлер Фридрих Мерц и британския премиер Киър Стармър като знак за "европейското единство".

Тази конференция, съпредседателствана от Франция и Великобритания, събра лидери от около 40 държави, някои от които чрез видеоконферентна връзка: европейски, но също и азиатски и тихоокеански държави като Япония, Южна Корея и Австралия; държави от Персийския залив като Саудитска Арабия; и държави от Северна и Южна Америка, включително Канада, посочва АНСА. Целта им беше да осигурят мореплаването през протока, който беше блокиран от Техеран след началото на войната, започната от Израел и САЩ срещу Иран на 28 февруари.

Стармър посочи, че близо 40 страни са изразили готовност да ускорят военното планиране за възобновяването на корабоплаването през Ормузкия проток след края на бойните действия в региона, отбелязва Ройтерс.

Елисейският дворец също така заяви, че целта на срещата е била да се проучи "трети път" в геополитиката: да се обедини група от държави, съсредоточени около Европа, които желаят да се дистанцират от конфронтацията между САЩ и Китай и да потвърдят отново своята привързаност към международното право, което според тях е било нарушено от американския им съюзник. "Ние не сме във война и няма да влезем във война" – такова беше посланието от Париж, като там напълно осъзнаваха, че това ще раздразни американския президент.

Тръмп дори призова в петък страните от НАТО "да стоят настрана" от протока, като заяви в социалната си мрежа "Трут Соушъл", че "те бяха безполезни, когато имаше нужда от тях – книжен тигър!"

Откакто се върна на власт през януари 2025 г., американският президент постоянно изпитва здравината на трансатлантическите отношения, като проявява снизходителност към Русия на Владимир Путин, заплашва суверенитета на Гренландия, безразсъдно налага мита и унижава европейските си колеги, отбелязва "Монд".

Войната в Иран – явно нарушение на международното право и водена без да се информират съюзниците – задълбочи тези разногласия и може да дестабилизира световната икономика за дълго време. "Ставаме очевидци на натрупването на недоверие. Имаше прецеденти и преди Тръмп, като войната в Ирак през 2003 г., но те вече не могат да бъдат преодолени", заяви Аранча Гонсалес, декан на Школата по международни отношения към Университета по политически науки в Париж и бивш испански външен министър.

Най-атлантически настроените държави, като Италия и Германия, първоначално не изразиха несъгласието си с правителството на Тръмп, преди да повторят една и съща теза: "Това не е нашата война", което разгневи американския президент. Заплахите и обидите на Тръмп обаче изглежда оказват само ограничен ефект върху европейските лидери, които все по-ясно осъзнаваха нарастващата непопулярност на "тръмпизма" от тяхната страна на Атлантическия океан. "По отношение на Иран сгрешихте", дръзна да каже германски министър на американския си колега по време на посещение във Вашингтон в средата на април.

След като дълго поддържаше близки отношения с Тръмп, Мелони нарече "неприемливи" атаките му от 13 април срещу папа Лъв XIV, след като папата изрази своето несъгласие с последните американски военни начинания. "Мелони винаги е искала да бъде мост между Европа и САЩ, но в Италия атаките срещу Ватикана се възприемат като рана; това е национален шок", обясни Марк Лазар, професор в Университета "Луис" в Рим.

Зад кулисите европейците вече обмислят начини да следват собствен курс, дори ако това означава да се дистанцират от САЩ. Пълно изтегляне на САЩ от НАТО не изглежда вероятно в краткосрочен план. През февруари обаче генералният секретар на алианса Марк Рюте заяви, че организацията трябва да бъде "по-силно ръководена от Европа". А през март Франция подчерта важността на сътрудничеството с Европа в областта на ядреното сдържане.

Това дистанциране не означава, че Европа е готова да се раздели по взаимно съгласие с Вашингтон. Дипломати заявяват, че Европа е далеч от това да може да се защитава сама. "Ако оставим емоциите настрана, текущите събития показват отслабване на САЩ, което не е в интерес на Европа", обясни Маркус Цинер, експерт в Германския фонд "Маршал". Голисткият натиск на Франция за европейска стратегическа автономия се посреща с предпазливост от партньорите ѝ, посочва "Монд".

"Отношенията между Европа и САЩ се развиват. Европейските държави реагират на този нов контекст според собствената си история и интереси", заяви Кирсика Лехто-Асикайнен, посланик на Финландия в Париж. Коментарът на германския канцлер в петък, че би било "желателно" САЩ да участват в мисията в Ормузкия проток, показа, че тази предпазливост остава и че никой не иска да се конфронтира с Тръмп.

Франция, Германия и Великобритания също така се въздържаха да изразят недоволство от факта, че бяха изключени от ядрените преговори с Иран, които Белият дом превърна в споразумение за прекратяване на огъня с Техеран. Европейците не възлагат големи надежди на подобна "сделка", която е толкова желана от Тръмп, но се надяват да допринесат, във втория етап, за по-дълги и по-технически ориентирани преговори с Иран, към които Белият дом проявява недостатъчно търпение. Това, разбира се, може да се случи, ако Вашингтон им позволи да го направят.