Ядрената енергетика е на пътя на своето възраждане 40 години след аварията в Чернобил, сочи анализ на АП

Аварията в атомната електроцентрала в Чернобил през 1986 г. засили глобалните страхове от ядрената енергия и забави развитието ѝ в Европа и други части на света, посочва в анализ Асошиейтед прес във връза с отбелязването на на 40 години от събитията, довели до едно най-тежките ядрени катастрофи в света (7-а степен по скалата на Международната скала за ядрени и радиационни събития, като единственото друго подобно събитие е аварията във АЕЦ „Фукушима-1“ в Япония през 2011 г. - бел. ред.). Четири десетилетия по-късно обаче се наблюдава възраждане на ядрената енергетика в глобален мащаб - тенденция, получила силен тласък от войната в Близкия изток, се посочва още в материала на АП.

Над 400 ядрени реактора функционират в 31 държави, а още около 70 са в процес на изграждане. Ядрената енергия осигурява около 10 процента от световното производство на електроенергия, което се равнява на приблизително една четвърт от всички нисковъглеродни енергийни източници.

През това време ядрените реактори са претърпявали постоянни подобрения, като са добавени повече системи за безопасност и са намалени разходите за изграждане и експлоатация.

Макар че Чернобил и аварията във Фукушима в Япония през 2011 г. отслабиха интереса към този вид енергия, още преди години беше ясно, че вероятно ще има възраждане, заяви изпълнителния директор на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол.

С войната в Близкия изток “съм 100 процента сигурен, че ядрената енергия се завръща”, добави той.

“Тя се възприема като сигурен източник за производство на електроенергия и ще видим много силно възраждане както в Америка, така и в Европа и Азия,” каза Бирол пред Асошиейтед прес.

Съединените щати са най-големият производител на ядрена енергия в света, с 94 действащи реактора, които осигуряват около 30 процента от глобалното производство на ядрена електроенергия. Страната засилва усилията си за развитие на капацитета с цел той да бъде увеличен четирикратно до 2050 г, се посочва в анализа на АП.

“Светът не може да захранва индустриите си, да отговори на нуждите на изкуствения интелект или да гарантира енергийното си бъдеще без ядрена енергия,” заяви миналия месец заместник-държавния секретар на САЩ Томас ДиНано.

Китай разполага с 61 ядрени реактора и е световен лидер в изграждането на нови мощности, като близо 40 са в процес на строеж, с цел да изпревари САЩ и да стане глобален лидер по капацитет.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призна, че отказът от ядрена енергия е бил “стратегическа грешка” за Европа и очерта нови инициативи за насърчаване на строителството на електроцентрали.

Русия от своя страна заема водеща позиция в износа на ядрени технологии, като строи 20 реактора по цял свят.

Четвъртият реактор на Чернобилската АЕЦ избухна на 26 април 1986 г., когато Украйна беше все още част от Съветския съюз. Аварията замърси близките райони и разпространи радиация в цяла Европа.

Украйна продължава да разчита в значителна степен на ядрената енергия, която осигурява около половината от електроенергията ѝ. Тези мощности играят ключова роля след руското нахлуване през 2022 г. в Украйна. Руските сили завзеха Запорожката атомна електроцентрала, а Киев обвини Москва в атака с дрон срещу защитно съоръжение над повредения реактор в Чернобил.

Япония рестартира 15 реактора след анализ на уроците от земетресението и цунамито, довели до аварията във Фукушима, а още 10 са в процес на одобрение.

Южна Африка разполага с единствената атомна електроцентрала на африканския континент, докато Русия изгражда друга такава в Египет, а други африкански страни проучват възможностите на технологиите.

“Импулсът, който наблюдаваме днес, е резултат от нарастващото осъзнаване, че надеждното и нисковъглеродното електричество ще бъде от съществено значение за посрещане на нарастващото търсене на енергия,” заяви генералния директор на Международна агенция за атомна енергия Рафаел Гроси.

След началото на конфликта в Украйна Европа се опита да намали зависимостта си от руските енергийни ресурси, но войната в Близкия изток подчерта зависимостта ѝ от изкопаеми горива.

Европейската комисия промени виждането си за ядрената енергия и я разгледа като част от чистия енергиен микс наред с вятърната и слънчевата енергия, се посочва в материала.

През 1990 г. ядрената енергия е осигурявала около една трета от електроенергията в Европа, а днес делът ѝ е около 15 процента. Фон дер Лайен отбелязва, че зависимостта от вносни изкопаеми горива поставя Европа в неизгодно положение.

“Смятам, че беше стратегическа грешка Европа да се откаже от надежден и достъпен източник на нискоемисионна енергия,” каза тя, като добави, че Европа иска да бъде част от възраждането на ядрената енергетика.

Европейският съюз обмисля разработването на малки модулни реактори, които се очаква да влязат в експлоатация в началото на 30-те години на века и се считат за по-евтини и гъвкави, допълва АП

Франция, Швеция и Финландия са сред държавите, които подкрепят ядрената енергия, докато Германия, Австрия и Италия са сред страните, които са я забранили.

Белгия отмени закон за закриване на реакторите и удължи експлоатационния им срок, докато Испания планира постепенно да ги извади от експлоатация до 2035 г.

Франция има 57 реактора в 19 централи и разчита на атомна енергия за близо 70 процента от електропроизводството си и планира изграждането на нови реактори. Последователни правителства подкрепяха атомната енергия като имаща централно значение за френската енергийна независимост.

Германия окончателно изключи последните си реактори през 2023 г. Връщането към атомната енергия остава малко вероятно въпреки редица дискусии относно малките модулни реактори, припомня АП.

Русия разширява атомните си мощности и изгражда нови реактори както в страната, така и в чужбина. Тя има 34 активни реактора, включително 8 графитни реактора с лека вода, подобни на използваните в Чернобил, които съставят около една четвърт от генерираната ядрена енергия. Страната има ключови проекти и договори в Европа, Азия, Африка и Близкия изток.

Беларус, една трета от територията на която беше засегната от аварията в Чернобил, също развива ядрена енергетика. Москва построи първия ядрен реактор за съюзническата страна.

"Беларуските власти се възползват от променената обстановка и така наречения „ядрен ренесанс“, за да твърдят, че действаме като всички останали в света, вместо да решаваме проблемите на беларусите в замърсените територии", смята Ирина Сухий, основателка на беларуската екологична организация "Зелена мрежа", допълва АП.