Унгария след Орбан! Какво да очакваме от новото правителство в Будапеща?

Новото правителство на Унгария, оглавявано от премиера Петер Мадяр, официално встъпи в длъжност по-рано тази седмица, слагайки край на 16-годишното управление на Виктор Орбан. Министрите вече представиха основните приоритети на новата власт, които предвиждат мащабни промени в икономиката, отношенията с Европейския съюз, енергетиката и политическата система, обобщава "Ройтерс".

Правителството на Мадяр планира изграждането на нов икономически модел, основан на по-висока производителност, квалифицирана работна ръка и предвидима бизнес среда. Финансовият министър Андраш Карман заяви, че завишените обществени поръчки по времето на Орбан са увеличили бюджетния дефицит и са изкривили икономиката.

Кабинетът възнамерява да намали бюджетния дефицит до 3% от БВП до 2030 г. при очаквани около 7% тази година. До края на октомври ще бъде внесен бюджетът за 2027 г., а публичните разходи ще бъдат подложени на проверка с цел ограничаване на корупцията и източването на средства.

Новата власт обещава също да възстанови отношенията с Европейския съюз и да отключи замразените европейски средства заради споровете за върховенството на закона при управлението на Орбан. Будапеща се надява да получи 6,4 милиарда евро грантове и 3,9 милиарда евро заеми по европейския фонд за възстановяване след пандемията.

Средствата по кохезионната политика ще бъдат насочени към образование, здравеопазване, жилищна политика и енергийна ефективност. Правителството планира и обществен дебат за приемането на еврото, като целта е Унгария да изпълни критериите за членство в еврозоната до 2030 г.

Министърът на правосъдието Марта Гьорог заяви, че унгарското законодателство отново трябва да отговаря на европейските и международните правни стандарти. Кабинетът възнамерява да промени и спорния "закон за защита на децата", ограничаващ достъпа до ЛГБТ съдържание, след решение на Европейския съд от април.

В енергетиката новото правителство ще преразгледа финансирането и изпълнението на проекта за разширяване на АЕЦ "Пакш", възложен през 2014 г. без търг на руската компания "Росатом". В същото време Будапеща планира диверсификация на енергийните доставки, макар да възнамерява да запази достъпа и до двата петролопровода към страната.

Външният министър Анита Орбан подчерта, че основните съюзи на страната остават Европейският съюз и НАТО. Според нея новото правителство иска да възстанови доверието към Унгария, което е било ерозирано през последните години.

Кабинетът ще се стреми и към възстановяване на сътрудничеството в Централна Европа, особено в отношенията между Полша и Унгария. В същото време Будапеща заявява, че ще поддържа "равнопоставени и прозрачни" отношения с Русия, докато САЩ ще останат ключов съюзник в сферата на сигурността и икономиката.

Новото правителство потвърди, че няма да изпраща оръжия или войници в Украйна, няма да участва в общия заем на ЕС от 90 милиарда евро и не подкрепя ускорено членство на Украйна в ЕС. Според Будапеща Киев трябва да премине през стандартната процедура за присъединяване, след което Унгария ще проведе задължителен референдум по въпроса.

Сред мерките срещу корупцията е създаването на Национална служба за възстановяване и защита на активите, която ще издирва средства, предполагаемо загубени или присвоени по време на управлението на Орбан. Новата институция трябва да започне работа на 1 юли.

Правителството планира и отваряне на архивите на комунистическата тайна полиция до октомври.

В данъчната политика кабинетът предвижда въвеждане на данък върху богатството за най-високите доходи и преразглеждане на данъчните облекчения. Ще бъде намален ДДС върху лекарствата с рецепта, дървата за огрев, плодовете и зеленчуците, а за хората с ниски доходи ще бъдат въведени данъчни облекчения.

Секторните данъци върху банки, енергийни компании, търговски вериги и телекоми, въведени по времето на Орбан, засега ще останат в сила.

Като част от институционалните промени финансовият, правосъдният, образователният и здравният министър ще получат право на вето върху законопроекти преди внасянето им в парламента, с цел ограничаване на властта на премиера. Кабинетът възнамерява също да промени изборното законодателство, така че никой да не може да заема поста министър-председател повече от два мандата.