300 млрд. и други облекчения: Какво предлага Тръмп на Иран

Икономиката на Иран и преди беше в криза, а войната я изправи на ръба на пропастта. Споразумението със САЩ сега ще позволи износът на петрол отново да носи приходи. Редица облекчения обаче са свързани с условия.

Иран няма да може лесно да се възстанови след почти четиримесечната война със Съединените щати (САЩ) и Израел. Но и без това от години страната е международно изолирана заради ядрената си програма и страда от санкции, които намалиха приблизително наполовина износа на петрол, който е основният ѝ източник на доходи.

Още преди войната иранската икономика беше в тежко положение, инфлацията гонеше 50%, имаше сериозен недостиг на основни стоки. Войната влоши допълнително положението - икономиката се сви с още 10 процента, а на инфраструктурата за износ на петрол бяха нанесени тежки поражения.

С меморандума за разбирателство, договорен на 17 юни, се вдигат американските санкции, което позволява на Техеран да увеличи износа на суров петрол и рафинирани петролни продукти. 60-дневните изключения обхващат също така морските превози, застраховките и банковите трансакции, което на практика поставя Ислямската република в по-силна правна и финансова позиция, отколкото преди войната.

Али Ваез, директор на проекта за Иран в Международната кризисна група, счита, че меморандумът за разбирателство осигурява на Иран „незабавно икономическо облекчение“, от което страната се нуждае отчаяно.

Останалите елементи на споразумението - включително размразяването на активи и предложеният фонд за възстановяване от 300 милиарда долара - остават условни и може да отнеме месеци или години, докато се материализират.

Износът на петрол се възстановява бързо

Иран изнасяше петрол в нарушение на тези санкции в продължение на години, разчитайки на „сенчест“ флот от танкери и на продажби с големи отстъпки, предимно за Китай, за да генерира приходи. Дори и след началото на войната в края на февруари ограничените доставки продължиха, макар на практика Ормузкият пролив да беше затворен. Според данните на TankerTrackers за проследяване на морския трафик износът се е сринал до 64 000 барела заради наложената от САЩ военноморска блокада на иранските пристанища.

С влизането в сила на Меморандума за разбирателство страната вече може да изнася петрол на по-високи цени. Досега той се доставяше предимно на китайски рафинерии на цени, значително по-ниски от пазарните - с до 15 долара под цената на суровия петрол „Брент“.

Иран също така имаше трудности да получава парите си от Китай, голяма част от които оставаха блокирани в доверителни или клирингови сметки. С други думи: Техеран не можеше да ползва тези средства за внос на жизненоважни стоки или за държавни разходи. Новите изключения изрично обхващат банковите трансакции, което би трябвало да спомогне за освобождаването на тези средства.

Ричард Нефю, старши научен сътрудник в Колумбийския университет, казва пред „Уолстрийт Джърнъл“, че Иран би могъл да генерира около 8 милиарда долара приходи от петрол през първоначалния период на дерогацията.

Износът на петрол от Иран вече отбеляза рязко възстановяване, като според данни на TankerTrackers от 15 юни насам през Ормузкия проток са преминали 36 милиона барела – средно по над 5 милиона барела на ден. Още 36 милиона барела се намират на петролни танкери, които чакат да преминат през протока.

Следващото препятствие: замразените средства

Съгласно Меморандума за разбирателство, Техеран може да получи достъп до част от активите за над 100 милиарда долара, които са замразени заради санкциите – основно в банки в Китай, Катар, Индия, Ирак и Япония. В документа се посочва, че замразените средства ще бъдат „напълно достъпни“, след като споразумението бъде приложено. От Вашингтон уверяват, че всяко действително прехвърляне на средства ще се извършва на принципа „плащане срещу резултати“, тоест това ще бъде обвързано с изпълнението на ангажиментите от страна на Иран.

Дори и цялата сума да бъде освободена, анализаторите предупреждават, че за режима това ще бъде само малко облекчение и незначителна помощ за обикновените иранци. „Трудно е да си представим, че 24 милиарда долара или каквато и да е сума от този порядък би помогнала наистина на Иран да се възстанови от този конфликт“, каза в тази връзка Ваез.

Фонд за възстановяване от 300 милиарда долара, но с условия

Следва значително по-големият фонд за възстановяване, който е обвързан с доста строги условия, особено по отношение на ядрените амбиции на Иран и финансирането на тероризма в лицето на регионални групировки като Хамас и Хизбула.

Първоначално Техеран настояваше за преки обезщетения/репарации в размер на милиарди долари заради щетите, нанесени от войната. След като администрацията на Тръмп отхвърли искането, се стигна до идеята за създаване на частен фонд за възстановяване на стойност 300 милиарда долара, а от държавите от Персийския залив - Катар, Саудитска Арабия, ОАЕ - се очаква да станат основните спонсори.

Така предложеният фонд обаче изглежда на този етап като нереалистична мечта, посочват редица анализатори. „Ако някога стигнем до втората фаза, в която фондът за възстановяване се материализира - при това с едно голямо „ако“ - тогава наистина вярвам, че страните от Персийския залив имат интерес да инвестират в Иран“, коментира Ваез пред ДВ.

След като станаха мишена на ирански удари, страните от Персийския залив вероятно биха имали такъв интерес – стига фондът да донесе дългосрочна стабилност в региона. Освен това така те биха се сдобили и с известно влияние над Иран. В същото време обаче техните лидери са резервирани, тъй както се опасяват, че ще трябва да заделят огромни суми без никаква гаранция, че Иран ще промени поведението си, и че доверието ще бъде възстановено.

Както САЩ, така и Иран разглеждат първата фаза като ключов тест, който обаче всеки момент може да се провали, както посочват анализаторите. „Иранците искат да видят дали Тръмп наистина ще изпълни обещанията си за облекчаване на санкциите и за възпиране на израелския премиер Бенямин Нетаняху. В противен случай за тях няма да има никакъв смисъл да преговарят за по-всеобхватно споразумение", посочва пред ДВ Али Ваез от Международната кризисна група.