"Операция Чистилище“ срещу "мафиотската система" на Орбан

Правителството на Мадяр в Унгария провежда "Операция Чистилище". Най-важната цел - да бъдат възстановени милиардите, натрупани незаконно от обкръжението на Орбан. Обществото иска да види "как щракват белезниците".

Новото правителство на Унгария, ръководено от Петер Мадяр, провежда бързи реформи. В областта на външната политика Мадяр започна още през първите седмици от мандата си обещаното завръщане към Европа. Той отмени блокадите спрямо ЕС и поде диалог с Украйна, която неговият предшественик Виктор Орбан наричаше „империя на злото“. В областта на вътрешната политика парламентът в Будапеща намали заплатите на депутатите и министрите и ограничи мандата на министър-председателя до максимум два мандата.

Мадяр се зае да промени същността на Орбановия режим

Първите ходове съдържаха много анти-Орбан символика, но сега Мадяр се заема с промени в същността на Орбановия режим. Автократът се беше подсигурил и случай на загуба на изборите – назначените от неговата власт и трудно сменяеми държавни служители трябваше да саботират работата на всяко ново правителство. А заделени настрана милиарди трябваше да продължат да финансират мрежата на Орбан.

Благодарение на комфортно мнозинство от две трети в парламента правителството на Петиер Мадяр вече може да ликвидира тези структури. В реч пред парламента в понеделник (22.06.2026 г.) новият министър-председател нарече управлението на Орбан „мафиотска система“. Той обеща да я премахне радикално – с помощта на „Операция Чистилище“ - известно е пристрастието на Мадяр към религиозните и исторически символи.

Мащабни разследвания трябва да разкрият как семейството, приятелите, олигарсите и високопоставените съпартийци на Орбан са се обогатявали – за да върнат незаконно придобитите средства. Държавата, съдебната система и медиите трябва да бъдат преструктурирани така, че да не е възможно повече връщане към системата на Орбан, тоест към политическия контрол над процесите в обществото и върху държавните институции. „Орбан искаше да върже ръцете на всички бъдещи правителства, а сега правителството на Мадяр разрушава неговия план“, гласеше коментарът на портала 444.

Приет е първият пакет от закони

Още във вторник (23.06.2026 г.) парламентът прие първия по-голям пакет от закони в рамките на „Операция Чистилище“. Той включва основно мерки за борба с корупцията, които са важни, за да може Унгария да получи замразените средства от ЕС в размер на около 17 милиарда евро. За голяма част от тях, около 10,4 милиарда евро, крайният срок изтича през август.

Една от най-важните мерки засяга премахването на „Фондациите за управление на имущество с нестопанска цел“ (KEKVA). Зад това сложно наименование се крият частни фондации, които управляват университети, културни институции или паметници на културата.

Символ на клептокрацията

Вдясно е къщата, в която е израснал бившият премиер Орбан. Сградата зад нея е футболен стадион, който разполага с повече места, отколкото е населението на селото. Това е един от символите на корупцията при Орбан.Снимка: AFP/Getty Images

Те бяха създадени по времето на Орбан, за да се прехвърлят огромни публични активи в ръцете на частни субекти – символ на Орбановата клептокрация. Общата сума възлиза на 5 до 9 милиарда евро. Същевременно част от тези фондации послужиха за налагането на нова управленска структура на повечето унгарски университети, която беше запълнена с кадри, лоялни към Орбан. По този начин беше ликвидирана автономията на много университети.

Най-известният пример за такава фондация, контролираща сериозни държавни активи, е „Матиас Корвинус Колегиум“ (MCC) – най-важната школа за подготовка на кадри и пропаганда на партията на Орбан „Фидес“. По инициатива на правителството на Орбан през 2020 г. MCC получи безвъзмездно по 10% от държавните дялове в петролния концерн MOL и във фармацевтичната компания „Гедеон Рихтер“ – с приблизителна стойност около 1,3 милиарда евро.

По-голяма прозрачност при обществените поръчки

Освен тези закони, парламентът разшири и правомощията на т. нар. Агенция за интегритет и затегна правилата за деклариране на имуществото на политици и висши държавни служители, както и изискванията за прозрачност и отчетност при обществените поръчки. Последните бяха един от най-важните проводници на корупция и лично обогатяване по времето на Орбан.

От тях се възползваха например фирмите на Лоринц Месарош, бивш съученик на Орбан от родното му село. Някогашният отоплителен техник се превърна в милиардер по времето на Орбан. Прякорът му - „портмонето на Орбан“.

Медийна реформа

Във вторник парламентът изпълни и друго обещание от предизборната кампания на Мадяр: преструктурирането на обществените медии, както и значително ограничаване на политическите кампании на омраза чрез национални рекламни акции с плакати и клипове, каквито бяха обичайни по времето на бившия премиер.

През 16-годишното управление на Орбан унгарските обществени медии бяха чисто пропагандни институции и източници на фалшиви новини. Въпреки законовото изискване за обективност, в тях почти никога не се чуваха мнения, различни от тези на „Фидес“. Досегашните холдингови дружества на обществените медии сега се премахват. На тяхно място се създават нови органи, в които, освен партиите, свои представители ще имат също и журналистическите сдружения.

"Как щракват белезниците"

През тази седмица беше даден ход и на други важни законопроекти, както и на конституционна реформа. Като най-важен от всички закони повечето независими унгарски наблюдатели оценяват планираното създаване на „Агенция за възстановяване и защита на националното имущество“ (NVVH). Става дума за едно от основните предизборни обещания на Мадяр: да бъдат възстановени милиардите, натрупани незаконно и непрозрачно от обкръжението на Орбан по време на неговото управление, а съответните лица да бъдат изправени пред съда.

В новинарския портал 24.hu политологът Габор Тьорьок определи планираното създаване на NVVH като „най-важната политическа мярка“ на унгарското правителство. То отговаря на общественото желание да види как „щракват белезниците“ – нещо, което никое правителство не е постигнало след промените през 1989/90 година.

Унгарската "трилема"

Сега предстои обществен дебат по създаването на въпросната национална агенция – една практика, която не съществуваше в „нелибералната демокрация“ на Орбан. Същото важи и за планираните промени в конституцията, включително за отстраняването на президента Тамаш Шуйок, наричан от Мадяр „марионетка на режима на Орбан“, и ограничението за най-много три депутатски мандата. Най-вече последното поражда критики в Унгария.

Външнополитическата експертка Жужана Селени – сътрудничка на Орбан в началото на 1990-те години, когато "Фидес" все още беше либерална партия, написа в портала „Социална Европа“, че унгарското правителство сега трябва да реши „постлибералната трилема“: бързо да отстрани щетите, причинени от нелибералното управление; да предотврати възраждането на популизма; и да се погрижи конституционните норми да бъдат стриктно спазвани. Според Селени ключът към демократизацията на Унгария се крие в постигането на „баланс между бързина, ефективност и върховенство на закона“.