Германия значително разширява правомощията на полицията

Наблюдение с дронове и ИИ по гари и граници, произволни проверки на мигранти и още: полицията на Германия получава по-големи правомощия.

Германският парламент одобри нов закон, който значително разширява правомощията на федералната полиция. Вече е позволено използването на дронове, изкуствен интелект и мащабно следене на телекомуникациите. С този закон се улеснява и лишаването от свобода на мигранти, които предстои да бъдат депортирани. Правителството изтъкна, че законът - първият нов федерален закон за полицията в Германия от 1994 насам - е от съществено значение, за да се отговори на технологичното развитие и на променящия се характер на заплахите за обществената безопасност.

Според критиците обаче въвеждането на масово наблюдение от федералната полиция означава, че технологиите и базите данни, които досега са се използвали само от полицейските сили на отделните федерални провинции или за отделни операции, вече ще могат да се използват систематично в цялата страна.

Правозащитници и активисти за дигиталната неприкосновеност смятат, че законът представлява заплаха за демократичните свободи и може да бъде оспорен пред Конституционния съд на Германия. Дори да се стигне дотам обаче подобни съдебни дела може да се проточат с години, а междувременно новият закон може да влезе в сила.

Наблюдение с изкуствен интелект в реално време

Навярно най-сериозната промяна е позволеното вече използване на лицево разпознаване с изкуствен интелект на публични места, където полицията има юрисдикция - летища, големи ЖП гари и по границите на Германия. Федералната полиция ще може и да използва "разпознаване на поведение" с кадри от наблюдението, а система, задвижвана от ИИ, ще преценява дали някой човек в голяма група се държи по заплашителен или странен начин - например, ако посегне на някого. Ако такова поведение бъде засечено, ИИ системата директно ще алармира полицаите.

Това понесе много критики от опозиционните партии в Бундестага. "Представете си, че влакът ви закъснява с два часа. Ядосан сте и крачите напред-назад по платформата. За изкуствения интелект това може да е "подозрително поведение" и да реши, че сте джебчия", коментира Клара Бюнгер от Левицата.

Полицейските сдружения приветстваха тази мярка - отчасти защото тя би могла да облекчи натоварването на персонала. Но пък активисти за дигиталните права смятат, че това е инфраструктура за масово наблюдение. "Малко или много така се премахва анонимността на публичните места", коментира Михаел Колаин от берлинския Център за дигитални права и демокрация. "Подобни методи познаваме от Китай, Иран, Русия. Но това е изключително необичайно за Германия."

Според Маркус Тил, професор по публично право в Полицейската академия в Мюнстер, тези притеснения са обосновани, но според него в подобни ситуации винаги има рефлекс на притеснение. "Когато се увеличават правомощията на полицията, винаги има организации, които са много критични. Имат право донякъде, защото особено по отношение на поддържаните от ИИ технологии има възможност за сериозни нарушения на основните права", коментира той.

Най-вече е проблем това, че гражданите няма как да разберат как се четат и обработват техните данни от технологиите за наблюдение с изкуствен интелект, а в Германия се смята, че хората имат право на достъп до своите данни и да разберат как се използват те. "Ето защо е много важно такива разпоредби да бъдат формулирани в съответствие с основните права", казва Тил. "Мога да разбера критиките, но също така смятам, че се нуждаем от тези инструменти. Смятам ги за принципно безпроблемни, стига да са добре изработени."

Наблюдение с дронове и произволни проверки на мигранти

Новият закон урежда също така как и кога федералната полиция има право да използва дронове. Тази нова правна рамка е важна, обяснява Тил, "тъй като намесата в основните права е, разбира се, много по-голяма при използването на дрон, който може да наблюдава всичко от въздуха, в сравнение с неподвижна камера". Новият закон позволява използването на дронове по време на особено натоварени часове на железопътните гари и в близост до границите.

По същия начин законът определя какво има право да прави полицията, ако безпилотен летателен апарат бъде счетен за заплаха. Това се счита за важно след миналогодишната вълна от прелитащи дронове, които предизвикаха смущения в летищата в Германия и Европа. Полицията вече може да използва блокери на сигнали, електромагнитни импулси и дори огнестрелно оръжие по време на такива инциденти - макар и, както отбелязва Тил, само като крайна мярка.

Правозащитните организации изразяват загриженост, тъй като новият закон предоставя на федералната полиция по-големи правомощия да задържа имигранти, подлежащи на депортиране, както и да извършва произволни проверки, което според изявление на "Амнести Интернешънъл", отваря вратата за расово профилиране.

Правна битка, но без видим край

Сега е възможно този нов закон да бъде оспорен пред Конституционния съд. Това обаче може да отнеме няколко години. При предходния такъв случай делото продължи осем години.

Този цикъл е донякъде неизбежен - държавните сили за сигурност винаги ще настояват за повече правомощия, а Конституционният съд, в идеалния случай, ще се стреми винаги да защитава гражданските права. Това, което липсва, е по-строг контрол от страна на законодателите, твърди Михаел Колаин от берлинския Център за дигитални права и демокрация. "Основната ми критика е, че всъщност е задача на парламента да гарантира, че основните права са защитени. Но твърде често парламентарните партии просто одобряват без обсъждане това, което правителството изготвя."

В конкретния случай, добавя той, дори не е имало време за публично парламентарно изслушване по въпроса за наблюдението с изкуствен интелект в реално време, тъй като тази част е била добавена от правителствените партии ХДС и ГСДП само няколко дни преди гласуването. "Парламентарните групи просто го вписаха в закона, без да се консултират с експерти или дори да попитат комисаря по защита на данните, а законодателният процес не бива да работи по този начин", каза Колаин.