Нов икономически модел поставя човека и знанието в центъра

В Рим се проведе първият глобален конгрес на Световната асоциация по ноономика (World Association of Noonomy, WAN) – нова международна академична организация, която обединява изследователи, университети и експерти, работещи върху теорията за т.нар. ноономика. Конгресът се проведе от 16 до 19 септември 2026 г. и включваше международна научна конференция под мотото „Теория на ноономиката: нова парадигма на цивилизационното развитие“.

Организацията е основана в Милано на 26 март 2026 г. като структура с нестопанска цел. Според официалния ѝ сайт тя цели да развива теорията и практиката на ноономиката и да изследва т.нар. „ноопреход“ – преход към общество, в което знанието, науката и технологиите се използват за човешко развитие, социална солидарност и по-хармонично взаимодействие между човека, технологиите и природата.

Начело на асоциацията е руският икономист Сергей Бодрунов – директор на Института за ноономика и ново индустриално развитие „С. Ю. Витте“, президент на Свободното икономическо общество на Русия и член-кореспондент на Руската академия на науките. Официалната програма на конгреса го определя като автор и водещ разработчик на теорията за ноономиката.

Какво представлява ноономиката

Терминът „ноономика“ не е утвърдено направление в основната икономическа теория и не следва да се представя като общоприет икономически модел. Той е част от концепция, разработвана основно от Бодрунов и свързани с него научни среди.

В собствените му трудове ноономиката е представена като теория за бъдещо обществено устройство, в което знанието постепенно се превръща в основен производствен ресурс, а развитието на технологиите намалява ролята на традиционния модел, основан главно на максимизиране на печалбата и непрекъснато потребление.

Концепцията предполага преход към по-знаниеемко производство, по-голяма социална солидарност и ориентация към удовлетворяване на „разумни“ човешки потребности. В трудове на Института „С. Ю. Витте“ теорията се описва като потенциално „постикономическо“ бъдеще, в което нараства ролята на знанието, творчеството и обществената отговорност.

Точно затова изкуственият интелект беше една от водещите теми в Рим. Според Бодрунов ИИ трябва да остане инструмент в ръцете на човека, а не да подменя собствената му способност да мисли и създава ново знание. Той предупреждава, че прекомерната зависимост от алгоритми може да отслаби критичното мислене и да превърне хората единствено в потребители на готови решения.

Подобна проблематика присъства и в официалната научна програма на конгреса. Сред докладите са теми за изкуствения интелект и новите форми на неравенство, за човешкото творчество в епохата на ИИ, за алгоритмичното управление и за ролята на умствения труд като производителна сила.

Нов институт ще изследва ИИ и ноономиката

Едно от конкретните решения около създаването на асоциацията е сътрудничеството с Университета за мир (UPEACE), създаден с резолюция на Общото събрание на ООН.

Официалният сайт на WAN потвърждава, че съвместно с UPEACE е създаден Институт по ноономика, който трябва да обединява научни и образователни инициативи в тази област.

Ректорът на UPEACE Франсиско Рохас Аравена и директорът на римския клон на университета Роберто Савио са сред официалните участници в конгреса.

Бодрунов свързва бъдещата работа на института и с въпроса как изкуственият интелект да бъде използван така, че да разширява човешките възможности, без да подменя способността за самостоятелно мислене.

Учени от десетки държави

Участие са взели учени, експерти, университетски представители и обществени фигури от 35 държави, сред които Италия, Китай, Русия, САЩ, Великобритания, Индия, Бразилия, Мексико, Чили, Гърция, Австрия, Уганда и Лаос.

В програмата фигурират британският икономист Алън Фрийман, китайският икономист Чън Енфу, американският икономист Джеймс Галбрейт, представители на Университета в Кеймбридж, Университета в Тексас, Националния университет на Лаос, Makerere University в Уганда и редица европейски и латиноамерикански университети.

От неравенството до новите технологии

Основните теми на конгреса включват глобалните икономически трансформации, структурните промени в световната икономика, влиянието на изкуствения интелект, бъдещето на труда, неравенството, развитието на страните от Глобалния юг и възможните нови модели на обществена организация.

Самият Бодрунов аргументира необходимостта от нов подход с нарастващото социално неравенство, конфликтите за ресурси, екологичните проблеми и ускоряващото се навлизане на изкуствения интелект.

Това съвпада с основната теза в неговите трудове – че сегашният икономически модел все по-трудно се справя с технологичните и социалните промени и че икономиката трябва постепенно да се ориентира от максимизиране на потреблението към развитие на човешкия потенциал.

Международна мрежа за популяризиране на концепцията

Паралелно с конгреса асоциацията разширява международната си издателска и университетска мрежа. Според предоставената от организаторите информация са подписани меморандуми с партньори от Италия, Мексико, САЩ, Турция, Израел и Русия за публикации и разпространение на научни разработки, свързани с ноономиката.

Италианският издател Сандро Тети вече публикува книгата „Ноономика“ на Бодрунов на италиански език. Представянето ѝ в Рим преди повече от година поставя началото на по-тясно взаимодействие с италиански академични среди и с римския клон на UPEACE. Институтът „С. Ю. Витте“ потвърждава издаването и представянето на книгата в Италия.

Официалната страница на WAN съобщава още, че организацията развива мрежа от центрове по ноономика, курсове, научни публикации и образователни програми.

Амбициозна теория, която тепърва ще трябва да доказва приложимостта си

Ноономиката предлага амбициозна визия за свят, в който технологичният напредък работи в полза на човешкото развитие, а знанието постепенно измества капитала и традиционните икономически стимули като основен двигател на обществото.

Засега обаче това е предимно теоретична концепция и изследователска програма, а не доказан икономически модел, приложен в национална икономика. Именно поради това въпросите как би функционирала на практика, как биха се разпределяли ресурси, каква би била ролята на пазара и държавата и по какъв начин би се осъществил предполагаемият „ноопреход“ остават предмет на академичен дебат.

Създаването на Световната асоциация по ноономика и новия институт с UPEACE обаче показва опит тази теория да бъде изведена от рамките на отделни публикации и да бъде превърната в международна академична платформа.