Скандалът, който разтърси Турция: Какво е известно?

Всеки, който влага парите си в Турция, иска най-вече едно - те да запазят стойността си. А това никак не е лесно в контекста на инфлацията, достигаща 30 процента. Затова мнозина, които и бездруго се борят с последиците от икономическата криза, купуват злато, валута или акции, а все по-често и дялове от борсови фондове, обещаващи висока доходност.

Но именно фондовият пазар се превърна в капан за много турци. В средата на септември основният индекс BIST 100 се срина само за един ден с 6%, а общо за няколко дни загуби 12 на сто. Причина за срива стана сериозен скандал, предизвикан от манипулации. Засегнати са близо 455 000 инвеститори, арестувани са повече от 45 души, а високопоставена политичка от управляващата Партия на справедливостта и развитието подаде оставка. Ето кои са петте основни въпроса, свързани със скандала:

Какво точно се случи?

Всичко започна с това, че някои инвестиционни фондове започнаха да изпитват затруднения да изплащат своевременно сумите на инвеститорите. Сред засегнатите са и фондовете на дружествата „Pusula Portföy" и „Tera", като само във втория бяха вложени към 6,5 милиарда евро.

След това се намесия органът за финансов надзор SPK и закри седем фонда, сред които „Tera", „Pusula" и „Atlas". По информация на Анадолската агенция предстои да бъдат ликвидирани 131 фонда. Сега прокуратурата в Истанбул води разследване за измами, нарушения на закона за капиталовия пазар и създаване на престъпно обединение, съобщи министърът на правосъдието Акън Гюрлек. Подозрението е, че фондовите дружества изкуствено са раздували стойността на фондовете, които всъщност са съдържали акции без покритие.

Сред 45-имата, които са арестувани до момента, са и представители на ръководствата на инвестиционни фирми. Освен това бе замразено състоянието на 42 души и 46 юридически лица. Последствията на борсата в Истанбул не закъсняха: 27 акции отпаднаха от водещия индекс BIST 100.

Ще получат ли инвеститорите парите си обратно?

Фондовете ще бъдат ликвидирани: техните активи ще бъдат продадени, а постъпленията ще бъдат разпределени между инвеститорите според броя на дяловете им. Срокът за това бе удължен от първоначалните три на шест месеца. Финансовата консултантка Айсел Гюндогду казва по този повод пред ДВ, че така би трябвало да се намали натискът за продажба, за да не се продадат акциите на твърде ниски цени. Но това не означава, че ликвидацията на всеки от фондовете ще трае по шест месеца - те могат да бъдат закрити и по-бързо в зависимост от ситуацията на пазара.

Гаранция обаче няма. Инвестиционният фонд не е спестовна сметка и инвеститорите не са застраховани от загуби. Гюндогду очаква, че средствата от паричните фондове до голяма степен ще бъдат изплатени, но по отношение на хедж-фондовете и фондовете с почти непродаваеми акции без стойност това ще е доста по-трудно. Освен това трябва да се имат предвид пазарните загуби и щетите, причинени от възможни нарушения.

Икономистката Гюлдем Атабай подчертава, че трябва да се прави разлика между курсовите загуби и манипулациите: инвеститорите поемат пазарния риск, но не са длъжни да се примиряват с неверни информации, изкуствено раздути курсове или липсващ контрол.

Фондовите дружества и мениджърите ли носят отговорност за щетите?

Ако един фонд бъде закрит, акциите и другите ценни книжа в неговото портфолио могат да бъдат продадени. Въпросът е каква ще е стойността им и колко лесно могат да бъдат продадени. Финансовата експертка Гюндогду смята, че наличността във фондовете няма да покрие исканията на инвеститорите. Освен това е имало и структурни пропуски. „Кризата е много по-голяма от една обикновена криза на ликвидността. Има грешки в управлението и надзора." Затова според нея не е изключено да се посегне и на имуществото на основателите на фондовете и на мениджърите, за да се компенсира недостигът.

Икономистката Атабай пък държи виновните да бъдат назовани и щетите да бъдат възстановени за тяхна сметка. След ликвидацията на фондовете трябва да се изясни кой носи отговорността за възможните правонарушения. „Ликвидацията не заменя нуждата от отговорност", казва пред ДВ Атабай.

Каква е политическата цена на кризата?

Кризата вече доведе до оставката на високопоставена политичка от управляващата Партия на справедливостта и развитието. Фатма Бетюл Саян Кая, заместник-председателка на партията и бивша министърка на семейството, помоли президента Ердоган да я освободи от всички заемани постове - т.е. подаде оставка.

Причина са обвиненията за сделки с акции на мъжа ѝ Илиас Кая във връзка с фондовата криза. Както написа Фатма Кая в социалните медии, политическата отговорност надхвърля правната и нейният пост не би трябвало да пречи на разследването. Опозицията от своя страна смята да инициира парламентарно разследване - то трябва да изясни дали в скандала с манипулациите не са замесени политици.

Автор: Бурак Юнверен