Токаев предупреди за опасна тенденция в Каспийско море

Площта на Каспийско море е намаляла с повече от 16 000 кв. км между 2000 и 2025 г., като на отделни места бреговата линия се е отдръпнала с десетки километри. Това съобщи президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев по време на първата Каспийска екологична среща на върха, проведена на 9 октомври в Туркменистан.

Според казахстанския държавен глава основните причини за пресъхването на най-големия затворен воден басейн в света са намаляването на притока на вода, затоплянето на климата и човешката дейност. Тези фактори оказват все по-сериозно въздействие върху екосистемата и биологичното разнообразие в региона.

Токаев предупреди, че ситуацията вече не представлява единствено екологичен проблем, а се превръща в икономическа криза с потенциално опасни последици за държавите около Каспийско море.

Особено тревожно е състоянието на популацията на каспийските тюлени. По данни, представени от президента на Казахстан, броят им е намалял от около един милион до 270 000 през последното столетие.

„Ако сега не бъдат предприети спешни и решителни мерки, екологичната ситуация бързо ще се влоши, което ще нанесе непоправими щети не само на народите от каспийските държави, но и на цялата международна общност“, предупреди Токаев.

Намаляването на водното равнище застрашава корабоплаването, пристанищната инфраструктура, риболова, енергетиката и икономическата дейност в крайбрежните райони. Каспийско море има стратегическо значение като транспортен и енергиен коридор между Европа и Азия.

Казахстанският президент подчерта, че екологичната криза трябва да се разглежда и в контекста на климатичните промени в Централна Азия. Според представените от него прогнози температурите в някои части на региона могат да се повишат с 5 градуса по Целзий до края на века. Това би ускорило топенето на ледниците, би задълбочило недостига на вода и би увеличило риска от засушаване и деградация на земите.

Токаев припомни екологичната катастрофа в Аралско море като предупреждение за последиците от неустойчивото използване на природните ресурси.

На фона на тревожните данни руският президент Владимир Путин съобщи, че държавите от Каспийския регион са постигнали договорености за съвместни действия срещу колебанията във водното равнище.

По думите му на проведената две седмици по-рано в Техеран конференция на страните по Рамковата конвенция за защита на морската среда на Каспийско море участниците са се договорили да ускорят съгласуването на план за действие до 2036 г.

Русия подкрепя и разработването на специален протокол за наблюдение на Каспийско море в рамките на Техеранската конвенция.

Според Путин подобен документ би позволил по-систематичен обмен на информация не само за намаляването на водното равнище, но и за останалите екологични рискове, както и създаването на механизъм за съвместна реакция.

Казахстан от своя страна предлага засилване на научното сътрудничество между крайбрежните държави и създаване на обща цифрова платформа за наблюдение на състоянието на морето.

Предвижда се също разработването на съвместни проекти за възстановяване на речните делти, влажните зони и водните потоци, които поддържат екосистемата на Каспийско море.

Според Токаев предприетите досега мерки са недостатъчни, а забавянето на съвместните действия увеличава риска от мащабна екологична катастрофа.