Унгария разкри архивите на комунистическите тайни служби

Унгария публикува онлайн пълния си архив с документи на бившите служби за държавна сигурност, предоставяйки възможност за разкриване на дейността на информатори и тайни агенти през четирите десетилетия комунистическо управление до 1989 г., съобщава BBC.

Правителството определя решението като важна стъпка в демократичния преход на страната. Архивите могат да хвърлят светлина върху механизмите на политическото наблюдение и репресиите, както и върху ролята на граждани, сътрудничили на комунистическите тайни служби.

За жертвите на режима отварянето на документите представлява дългоочаквана възможност да получат отговори за арести, разпити и изчезвания на хора, преследвани от държавата. Същевременно разкриването на самоличността на информаторите може да извади наяве болезнени семейни и лични тайни, пазени в продължение на десетилетия.

Сред хората, които очакват нова информация от архивите, е Балинт Мадяр, бивш опозиционен активист срещу комунистическия режим в Унгария през 80-те години.

Още тогава Мадяр е знаел, че дейността му е следена отблизо от службите за сигурност. През годините той успява да получи отделни документи от събираната за него информация, но все още не разполага с пълната картина на операциите по наблюдението му.

Сред запазените материали е доклад на полицейски информатор за негова реч пред група преподаватели през 1987 г. В документа се посочва, че Мадяр е заявил, че скоро в страната ще настъпи смяна на политическия режим.

В интервю за BBC World Service бившият дисидент признава с усмивка, че самият той не си спомня да е говорил толкова рано за подобна възможност.

Мадяр притежава и снимка, направена от полската тайна полиция по време на посещението му в Полша през 1981 г., когато се среща с представители на синдикалното движение.

Въпреки достъпа до част от документите той все още не знае кой е предавал информация за него на службите, нито как точно е била организирана операцията по наблюдението му.

Публикуването на архивите може да му позволи за първи път да установи самоличността на информаторите и да научи повече за действията на комунистическите служби срещу него.

Отварянето на документите поставя и по-широк въпрос пред унгарското общество – как да бъде осмислено наследството на политическото следене и репресиите, когато архивите могат да разкрият участието на хора от най-близкото обкръжение на преследваните.

Решението създава възможност за по-задълбочено изследване на комунистическото минало на Унгария, но същевременно може да предизвика нови обществени спорове за личната отговорност, историческата памет и правото на гражданите да узнаят истината.