Превратите в Турция

Първият е през май 1960 г., когато е свалено правителството на премиера Мендерес. Гневът на тогавашния Генерален щаб срещу него е, че  сложил подписа си под "изключително неизгодно" за страната споразумение за военно сътрудничество със Съединените щати.

През 1947 г. Анкара и Вашингтон подписват спогодба, която предвижда военна помощ за югоизточната ни съседка. Тогава Турция още не е член на НАТО и американската военна мисия (ЮСМАТ) не се ползва със специален имунитет, но скоро тя се превръща в нещо като отделно посолство с многоброен персонал и представители на всички по-важни ведомства, включително ЦРУ.

След военния преврат президентът Баяр е осъден на доживотен затвор - проявената милост към него е заради преклонната му възраст. Премиерът Мендерес, външният министър Зорлу и шефа на военното министерство Палаткан са обесени като сред основните обвинения срещу тях са "жертване на националните интереси в угода на чужда държава и сриване сигурността на страната".

Следващият преврат е на 12 март 1971 г., когато военните поставят ултиматум на премиера Сюлейман Демирел да се оттегли. Всъщност събитията тогава са сблъсък между две хунти  - умерено леви около Бюлент Еджевит и т. нар. консервативно крило на Генералния щаб. Обявено е военно положение, започват безразборни арести на политици, интелектуалци, правозащитници, подложени на изтезания в зловещите "къщички за разпити".

Няколко месеца по-късно премиерът Сюлейман Демирел се оттегли и беше създадена коалиция от консервативни политици и технократи, която да възстанови реда под наблюдението на армията. В няколко окръга беше въведено военно положение, което не беше напълно премахнато до септември 1973 г.

На 12 септември 1980 г. Турция осъмва с пореден преврат, начело на хунтата стои ген. Кенан Еврен. Следват арести на депутатите в Меджлиса и на политически лидери, които са вкарани в затвора, а партиите- забранени, включително и профсъюзите, без казионния "Тюркиш". В страната е обявено  извънредно положение и полицейски час.

През 1997 г. следва четвърти преврат. Той е известен като "гражданско-парламентарен", макар че е извършен под натиска на Генералния щаб. На заседание на Съвета по национална сигурност командващите армии ултимативно искат коалиционното правителство на ислямиста Ербакан и Тансу Чилер да се оттегли. Следват рокади в парламентарното мнозинство, вот на недоверие и кабинетът пада. Създадено е временно правителство  до изборите през 1999 г.