Правата на жените стигнаха твърде далеч, отнемайки гласа на мъжете

Режисьор на феминистки филми предизвика бурни реакции по цял свят, след което заяви, че движението за правата на жените заплашва да заглуши гласът на мъжете и подкопава равенството между половете.

Каси Джей, виден продуцент и режисьор на феминистки филми, пусна своя филм The Red Pill ("Червеното хапче") — документален филм, който разказва за поддръжниците на правата на мъжете.

Филмът разказва за различни групи, борещи се за правата на мъжете, които често са възприемани от обществото като антиженски организации, водени от омраза към срещуположния пол. Лентата обаче оспорва възприятията на зрителите по въпросите на пола.

За да заснеме филма си, Джей, която през целия си живот е била феминистка, прекарва много време с лидери и членове на движението и се опитва да разбере техните вярвания и идеи.

В интернет страницата на своя филм Джей пише: "Когато се натъкнах на безочливата общност на Движението за правата на мъжете, бях заинтригувана. Моята борба да разбера въпросите, свързани с правата на мъжете и шокът, който преживях, отстъпвайки от отколешните си феминистки убеждения, по време на разговорите с тези мъже, даде тон на една отворена и честна дискусия и ми помогна да направя проучване за идеологиите на противоположния пол."

Режисьорката се надява филмът ѝ да образова зрителите по въпросите, които тревожат днешните мъже и момчета и да ги подтикне да разберат защо настоящата дискусия за различията между половете не е всеобхватна.

В интервю за телевизионния канал Sky News Австралия, тя каза: "Има много неща, които поставят хората в неравностойно положение заради пола им или ги дискриминират. Когато мъжете са жертви на домашно насилие, те често са осмивани или с пренебрежение им се казва, че трябва да го преживеят и да се справят с това. Но когато една жена разкаже, че е била ударена от мъжа си, обществото веднага става съпричастно, съчувства ѝ и иска да помогне, насърчавайки я да отиде в полицията."

Когато една жена малтретира мъж, а това се случва много по-често отколкото хората си мислят, се оказва, че обществото не реагира със същото състрадание, коментира режисьорката.

Джей обяснява, че хората често обясняват, че мъжете са "привилегировани" и следователно нямат проблеми или ако имат, то това е по вина на установения патриархат и следователно вината е тяхна.

След като три години и половина работи по заснемането на документалния си филм, Джей променя възгледите си, приемайки, че феминизмът изобщо не върви по пътя към равнопоставеност между половете.

"Аз вече не наричам себе си феминистка, но все още съм застъпник на правата на жените и винаги ще бъде и смятам, че мъжете трябва да бъдат включени в дискусиите за равни права", казва тя.

Премиерата на филма обаче предизвика вълна от недоволство и гняв.

Разлепените из Торонто плакати, рекламиращи филма, са били обект на вандализъм. Киносалон в Мелбърн отменил прожекциите му, след като получил писмо, в което над 2000 души настоявали "женомразкия пропаганден филм" да бъде свален от екрана. Изтъкнатото нюйоркско списание Village Voice пък, отказало да публикува платена реклама на филма, тъй като вече било пуснало няколко негативни ревюта за него.

"Моят документален разказ предизвика експлозия от дебати за цензурата и толерантността", заявява Джей.