До какво води политиката на Китай за "нулев ковид"

Значителните локдауни, налагани от властите в Китай в опит да ограничат най-голямото разпространение на COVID-19 в страната, заплашват отново да създадат несигурност в световните снабдителски вериги и помрачават изгледите за глобален икономически растеж, пише в. "Уолстрийт джърнъл".

Преди време китайският подход към КОВИД-19 беше разглеждан от някои като модел, който да бъде следван в целия свят. Здравни експерти на Запад наивно приемаха политиката на Пекин за нулев ковид като алтернатива на демократичното, макар и съпроводено с различни неуредици, решение на Америка да живее с вируса след катастрофалните затваряния в началото на пандемията. Този подход обаче се оказа неуспешен, коментира изданието.

С наближаването на третата годишнина от началото на разпространението на COVID-19 Китай отчита рекорден брой заразявания. Ежедневно регистрираните високи нива надминават върховите стойности от април в Шанхай, където действаше двумесечна карантина. Нови огнища избухват на различни места в страната, а градове отново налагат затваряния. Според оценка на японската финансова компания "Номура" над една пета от Китай е засегната от ограничения върху придвижването, посочва вестникът.

Най-новите разпространения на коронавируса бяха неизбежни в голяма континентална страна като Китай, имайки предвид увеличаващата се заразност на вируса при неговото мутиране с течение на времето. Особен проблем за Китай е това, че строгата политика за нулев ковид остави населението по-малко защитено – било чрез ваксини или естествен имунитет. Продължителните локдауни означават, че по-малко хора са изложени на вируса и развиват естествен имунитет, отколкото в други части на света. Освен това застаряващото население на Китай е особено уязвимо, тъй като страната няма достатъчен болничен капацитет и места в интензивни отделения, за да се справи с широко разпространение на сериозно заболяване. Оценка сочи, че евентуално пълно премахване на карантинните мерки може да доведе до необходимост от приемане на 5,8 милиона души в интензивни отделения в страна, която разполага с по-малко от четири легла за интензивна грижа на 100 000 души, отбелязва "Уолстрийт джърнъл".

Китайските власти имат и друг проблем и той е политически. Един авторитарен режим винаги може да прави това, което най-добре умее – да следи, да упражнява принуда, да затваря. Но той няма механизми, с които да печели обществена подкрепа за несгодите, които могат да съпътстват отказването от политиката за нулев ковид. Демокрациите, въпреки всичките им неразбории, са по-гъвкави, когато трябва да се променят политиките, и по-добре се приспособяват, когато обществото прецени, че реалността го изисква, коментира изданието.

Новите карантинни мерки ще забавят китайската икономика, освен това има все повече признаци, че новите огнища на коронавируса и налаганите локдауни се посрещат с по-голямо обществено недоволство и съпротива в Китай. Пример за това е протестът тази седмица в завод за айфони в Чжънчжоу, успял да привлече вниманието на чуждите медии. В такава голяма страна сигурно има и много други случаи, при които няма възможност да се изрази публично оплакване. Голямата поука е, че затварянията не работят и че авторитарните режими не са модел за следване в общественото здравеопазване или в която и да е друга област, пише "Уолстрийт джърнъл".

Проявите на неподчинение през последните две седмици в Китай са най-видимият знак за недоволството и отчаянието от затварянията, карантините и масовото тестване, засягащи ежедневието на хората. Общественият гняв и появата на огнища на болестта на различни места в страната предвещават мрачна зима, коментира в. "Ню Йорк таймс". Размириците са изпитание за авторитарното ръководство на китайския президент Си Цзинпин и извеждат на преден план един спешен политически въпрос – как той би могъл да изведе страната от ерата на ковид, отбелязва изданието.