Доведоха ли извънредните парламентарни и местни избори в Казахстан до промяна на политическия пейзаж в страната?

Миналата година президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев инициира конституционни промени, които трябва да доведат до децентрализация на властта в държавата, давайки повече правомощия на законодателната власт и ограничавайки правомощията на изпълнителната.

В неделя в Казахстан се произведоха извънредни избори за Мажилис (долна камара на парламента) и за местни органи на властта.

Изборите бяха насрочени с указ на президента Токаев от 19 януари 2023 г. Предсрочният вот се произвежда след конституционната реформа, подкрепена от гражданите на национален референдум на 5 юни 2022 г.

Според промяната на конституцията за първи път от 19 години насам изборите бяха по смесената система - 70 процента от 98-те депутати в Мажилиса се избираха по партийни листи, а 30 процента - по едномандатни окръзи. В изборните бюлетини се появи и графа „не подкрепям никого“. В избирателните списъци фигурираха седем политически партии и 609 кандидати, 525 от които не са издигнати от политически партии, посочва руският в. „Независимая газета“.

Местните органи на властта - маслихати, в големите области и градове се избираха по смесена система - 50 на 50 процента, а в малките се гласуваше само за кандидати по едномандатни окръзи.

За да няма объркване, бюлетините бяха в различен цвят: светлосини – за избор на депутати в Мажилиса по партийни списъци, зелени – за избор по едномандатни окръзи, розови – за избор на депутати от името на партии в маслихатите, оранжеви – за избор по едномандатни окръзи в маслихатите, и сиви – за избор на депутати в маслихатите на градовете от областно значение и районите, избирани по едномандатни окръзи.

Преди конституционната промяна 98 от от общо 107 депутати в Мажилиса се избираха чрез общи, преки и тайни избори, а 9 - от Асамблеята на народа на Казахстан, която е конституционен орган към президента. Сега квотата на Асамблеята на народа на Казахстан е предадена на Сената.

На последните избори за Мажилис на 10 януари 2021 г. най-много места - 76, спечели президентската партия "Нур Отан" ("Светло отечество"), преименувана миналата година на „Аманат“ („Завет на предците“), следвана от Демократическата партия на Казахстан "Ак Жол" ("Светъл път") с 12 места.

Въпреки че ходът на предизборната кампания не предложи остро предизборно съперничество между политическите сили, политолозите я оценяват като най-интересната за последните 19 години, отбелязва в. „Независимая газета“.

Изборният процес беше следен от наблюдатели от 41 държави и редица международни организации, включително Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). По думите на президента Токаев изборите ще дадат импулс за по-нататъшна модернизация на политическата система на страната. Според политолога Досъм Сатпаев обаче, новият парламент ще остане зависим от президента и неговата администрация.

Още в понеделник Централната избирателна комисия оповести предварителните резултати от изборите, според които 6 от 7-те политически сили, които участваха в изборната битка, влизат в парламента.

Управляващата партия "Аманат" според предварителните резултати печели 53,9 процента от гласовете, с което намалява присъствието си в парламента спрямо изборите през януари 2021 г., когато спечели 71,09 процента. Сега се очаква тази най-голяма партия в Казахстан да има над 60 от 98-те места в новия законодателен орган.

Още преди изборите много политолози предполагаха, че съставът на Мажилиса може съществено да се обнови заради връщането на смесената избирателна система, при която около една трета от състава на парламента се формира от мажоритарни депутати, посочва ТАСС. На практика всички международни наблюдатели казаха, че това е значима стъпка към демократизация, защото хората гласуват за конкретен кандидат, а не за политическата програма на партията. Това се вписва и в издиганата от управляващите в страната концепция за „Нов Казахстан“, наричана още „Справедлив Казахстан“, за по-конкурентна и свободна система на формиране на органите на властта, заради което дори беше свикан референдум за промени в конституцията.

В резултат от референдума в страната бяха произведени извънредни президентски избори, избори за Сенат, а след това беше разпуснат Мажилисът – за завършване на процеса на обновяване на органите на властта.

Допълнителна интрига на изборите донесе решението на Общонационалната социалдемократическа партия (ОСДП) да участва във вота. На предишните избори преди две години ОСДП се отказа от участие, заявявайки, че не вярва в прозрачността на вота. Това че на първото си участие на избори ОСДП получи 5,2 процента и преодоля 5-процентната бариера за влизане в парламента, изненада мнозина.

Като цяло в новия Мажилис влизат два пъти повече партии, отколкото в предишния. Според огласените от ЦИК предварителни резултати Народната партия на Казахстан печели 6,8 процента, Демократическата партия "Ак Жол" - 8,41 процента, партията "Ауил" ("Село") - 10,9 процента, а основаната от група предприемачи партия "Република" - 8,59 процента.

Казахстанската зелена партия "Байтак" не успя да премине прага от 5 процента, след като събра само 3,9 на сто подкрепа.

По закон, в срок от 10 дни след изборите ЦИК е длъжен да обяви окончателните резултати. Обикновено това става доста бързо, но тези дни в Казахстан се празнува пролетният празник Невруз, което може да забави процеса на преброяването на бюлетините.

Генералната прокуратура на Казахстан заяви, че не е открила сериозни нарушения в хода на произвеждането на изборите, които да повлияят на резултатите, посочва ТАСС. Прокурорите са установили 40 административни нарушения и са потърсили отговорност от 40 души, включително 22 членове на избирателни комисии. Сред нарушенията са били такива като раздаване на бюлетини за гласуване и провеждане на предизборна агитация в деня на изборите.

Международните организации като цяло отчетоха, че изборите са преминали свободно и демократично.

Ден след проведените в Казахстан предсрочни парламентарни избори международните наблюдатели от ОССЕ призоваха за продължаване на демократичните реформи, но отбелязаха постигнатия напредък, съобщи Франс прес.

ОССЕ смята, че са необходими още законови промени, за да има достатъчна основа за произвеждането на демократични избори, но добави, че реформите в най-голямата централноазиатска страна вече дават "по-голяма възможност за избор" на гласоподавателите.

В предварителния си доклад ОССЕ приветства нововъведенията на тези избори, като възможност за участие на кандидати, които не са свързани с определена партия, както и снижаването на прага за влизане в Меджлиса до 5 процента. Въведена е и квота от 30 процента за жени, младежи и инвалиди.

Тези нововъведения съживиха малко застиналия казахстански политически пейзаж в бившата съветска република, граничеща с Русия и Китай. Това бяха необходими реформи, след като при бунтовете през миналата година загинаха 238 души, по официални данни.

Все още обаче не са приложени препоръките, свързани с "основните права на събиране, свободата на словото и медиите". Като цяло, юридическата рамка все още "не съответства докрай на международните норми и на ангажиментите на ОССЕ по отношение на демократичните избори". Ограниченията са попречили на някои политически групи да участват в изборите като партии", добавя организацията, като визира забранените опозиционни формации.

ОССЕ отбелязва и засилване на политическата надпревара, но смята, че "различни административни пречки засегнаха негативно някои независими кандидати". Като цяло предизборната кампанията е преминала "активно и свободно", въпреки "повърхностното медийно отразяване" и "липсата на критични репортажи". Самите избори са били произведени безпрепятствено, но "са се наблюдавали значими нередности, а при преброяването са били пренебрегнати важни гаранции", което е навредило на прозрачността.

Въпреки че официално бяха облекчени изискванията за регистрацията на партиите, никакви опозиционни формации не можаха да се регистрират преди изборите, отбеляза Ройтерс. Поне една опозиционна група обвини правителството, че умишлено ù е отказало регистрация, посочва агенцията.

Изходът от вчерашните избори позволява на президента Токаев да реформира богатата на петрол страна в съответствие със своите цели за социална справедливост. В изборите не участваха опозиционни партии, но западните критики бяха по-слабо изразени от обикновено. Гласуването се проведе в момент, когато Европа и САЩ се опитват да укрепят връзките си със съседите на Русия, разтревожени от войнствеността на Москва, отбелязва агенцията.

Изборите завършват преустройството в политическия елит на Казахстан, започнало, след като в началото на 2021 г. при съпроводени от насилие протести Токаев изтласка в периферията някогашния си покровител и бивш президент Нурсултан Назарбаев. Токаев обеща да осигури по-справедливо разпределение на богатството в обширната, но слабо населена страна.

Президентът каза вчера, че изборите за Мажилис и Маслихат (местни представителни органи) са били достойно продължение на мащабните промени в страната и с тях е започнал нов етап в политическото ѝ развитие. Казахстанският държавен глава каза това по време на тържествата относно началото на персийската Нова година Невруз, която се отбелязва и в други страни по света, предаде ТАСС.

Токаев допълни, че провежданите реформи в държавата отварят пътя към икономически растеж и по-високи доходи за населението. Тай изрази и увереността си, че Казахстан ще се превърне във всестранно развита и силна държава, в съответствие с плана „Казахстан-2030“. В същото време Токаев посочи, че предстои да се свърши още много работа.

Предвид предварителните резултати от изборите, които сочат, че управляващата партия „Аманат“ печели абсолютно мнозинство, не бива обаче да се очакват радикални промени в политическия пейзаж в страната, а президентът Токаев вероятно ще запази силни лостове за контрол на парламента и правителството.

Източник: БТА