Гражданската война в Судан: систематично брутално изнасилване на жени в Дарфур и не само там

Предупреждение: Тази статия съдържа информация, която може да предизвика интензивна психологическа реакция у някои читатели.

***

Десетки жени в Судан са били сексуално насилвани след избухването на конфликта между редовната армия и паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) през април. В района на Дарфур в западната част на страната, на фона на гражданската война, терорът срещу чернокожото местно население се възобнови, включително изнасилването на жени като един от основните елементи.

Арабският кореспондент на BBC Мохамед Осман разговаря с много судански жени. Те му разказали, че са били систематически изнасилени от членове на паравоенните формирования - паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF).

Девойката Колтом не само претърпява групово изнасилване от четирима бойци на паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF), но е била също подложена и на расови обиди.

„Те бяха просто варвари. Редуваха се да ме изнасилват под едно дърво. Тъкмо отидох да донеса дърва, за да запаля огън и да се стопля”, разказа с треперещ глас жената.

Променихме нейното име, както и името на другата оцеляла от бруталното изнасилване, представена в тази статия.

Колтом, е на 40 години, принадлежи към общността на тъмнокожите африкански масалити в Западен Дарфур, който е тежко засегнат от войната, а нейните изнасилвачи са араби от Силите за бърза подкрепа.

Паравоенната групировка е обвинена в множество престъпления във все по-расовия и етнически конфликт в Дарфур.

Колтом живеела в Ел Генейна, историческия център на чернокожите африканци в Дарфур, столицата на някогашното царство Масалит. Тя била принудена да избяга оттам с болния си съпруг и деца.

Колтом казва, че нейните изнасилвачи са ѝ наредили да напусне града, защото той „принадлежи на арабите“. Много чернокожи в региона подозират, че паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) , заедно с милицията, известна като Janjaweed, се стремят да установят арабско управление над етнически разнообразното местно население.

Гражданската война в Судан избухна в средата на април, след като командирът на армията Абдел Фатах Ал-Бурхан и командирът на паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) Мохамед Хамдан Дагало, по-известен като "Хемети" зажадняха за власт и разпалиха конфликта, превърнал се в истинска гражданска война.

Тяхната вражда отново разпали конфликта в Дарфур, който първоначално избухна през 2003 г. и доведе до смъртта на около 300 000 души.

В резултат на последния конфликт повече от 160 000 души, предимно от масалитската общност, бяха принудени да избягат в Чад. Колко души са загинали не е известно, най-консервативната оценка на броя на жертвите само в Ел Генейна е 5 хиляди души.

Бойците на паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) също са обвинени в зверства в най-гъсто населения щат на Судан, Хартум, където се намира едноименната столица.

Паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) контролират по-голямата част от щата и армията се опитва да ги прогони оттам, но засега без успех. Боевете накараха близо 2 милиона души да избягат от средата на април.

В Хартум насилието не е придобило все още расов или етнически характер. Арабите и хората от други етнически групи също стават жертви на продължаващите боеве.

24-годишната Ибтисам разказа на BBC, че е била на път да посети леля си, когато е била спряна от трима агенти на паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF).

„Насочиха оръжие към мен и ме попитаха къде отивам. Когато им казах, че отивам при леля ми, те ме обвиниха, че съм от военното разузнаване”, разказа тя с разтреперен и заекващ глас.

Войниците качили жената в колата си и я откарали до най-близката къща.

„В къщата видях друг мъж, съблечен по долно бельо. Опитах се да избягам. Но един от войниците ме удари толкова силно, че паднах на пода“, разказа Ибтисам и се разплака.

„Тримата се редуваха да ме изнасилват повече от веднъж. часове се гавриха с мен....След това ме замъкнаха обратно в колата си и ме изхвърлиха отстрани на пътя по залез слънце. Беше ужасно и страшно това, което преживях...Брутално групово и безнаказано изнасилване...“, каза тя.

Ибтисам каза, че се чувства "ужасно унизена и ядосана от случилото се", защото това е ежедневие, което остава безнаказано...

Службата на ООН за правата на човека в Судан съобщи в началото на юли, че е получила доклади за 21 случая на сексуално насилие срещу най-малко 57 жени и момичета.

Върховният комисар на ООН за правата на човека Фолкер Тюрк отбеляза, че в почти всички случаи, докладвани на неговата служба, бойците на паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) са идентифицирани като извършители.

И ООН, и местните правозащитни организации смятат, че реалният мащаб на престъпленията е много по-голям.

Суданската правозащитничка Ахлам Насър каза, че не се съмнява, че изнасилването се използва "систематично" като метод на войната за сплашване на хората.

„Изнасилването е било използвано в Дарфур в миналото и се използва в настоящата война в Хартум, по-специално от паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) “, каза тя.

Ахлам Насър също избягала от страната. Правозащитничката каза, че е чувала и ужасяващи подобни истории от някои жени в Хартум.

„В някои случаи майките са били изнасилвани пред децата си“, каза Ахлам Насър.

От паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) отрекоха участието на техни бойци в тези нападения и деяния.

В гласово съобщение, изпратено до кореспондента на BBC, Мохамед Ал-Мухтар, говорител на паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF), каза, че бойците са „отдадени на най-високите етични стандарти при воденето на войната“.

„Има умишлени кампании за опетняване на репутацията на нашите бойци след нашите военни победи“, добави той.

"Когато му разказах, че съм говорил с жените, които идентифицираха бойците на паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) като нападатели и изнасилвачи, Ал-Мухтар каза, че хора, маскирани като членове на паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) са отговорни за зверствата".

Поради продължаващия конфликт, жертвите на насилие получават малко помощ от медицинските и социални служби на Судан. Повечето болници вече не работят и достигането до малкото, които все още функционират, може да бъде много трудно.

Колтом и Ибтисам разказаха, че болката, която са им причинили, ще остане с тях до края на живота им.

„Никога няма да забравя какво ми се случи. Този срам винаги ще ме преследва като сянка“, каза Колтом. А това е всеки ден....

Източник: ВВС / Би Би Си

Превод и редакция : Оля Ал-Ахмед