Чилийците решават на референдум съдбата на конституцията на Пиночет

Чилийците гласуват на референдум, за да решат дали да приемат нова конституция, която да замени тази, въведена при генерал Аугусто Пиночет, предаде Би Би Си.

Миналата година бе отхвърлен проект за нова конституция, а сега на обществено обсъждане ще бъде предложена нова, по-кънсервативна версия. Проучванията сочат, че чилийците остават разделени по темата.

Натискът за нова конституция започна през 2019 г., след като масови антиправителствени протести разтърсиха Чили държава, която обикновено се свързва със стабилност.

Протестиращите, много от които бяха леви студенти, поискаха драстични социални и политически промени.

След месеци на размирици консервативният президент по това време, Себастиан Пинтилдеера, се съгласи да започне процес за пренаписване на конституцията от 1980 г.

Но първият проект се оказа твърде радикален за мнозина.

Широкообхватните реформи и предложенията за промяна на много от установените институции в страната, като например замяната на 200-годишния Сенат с нова Камара на регионите, срещнаха отпор.

Също така се предлагаше обявяването на Чили за „многонационална държава“, като се признават правата на коренните жители, които съставляват около 13% от населението - върху техните земи и ресурси.

През септември 2022 г. проектът беше отхвърлен от 62% от гласоподавателите.

Нов конституционен съвет - този път съставен от 24 души, определени от Конгреса и 51 представители, избрани от чилийския народ - беше създаден, за да излезе с нов проект.

Чилийците бяха помолени да одобрят или отхвърлят този преработен проект тази неделя.

Проучванията на общественото мнение показват, че този втори проект също може да не успее да получи необходимата подкрепа, за да влезе в сила, като 46% казват на анкетьорите, че планират да гласуват против проекта и само 38% казват, че ще го подкрепят. 16% все още не са решили.

Докато първият проект беше широко критикуван, че е „твърде ляв“, някои избиратели казаха, че този втори проект се е отклонил твърде много надясно.

Сенаторът от Социалистическата партия Паулина Воданович предупреди, че новият текст представлява „връщане назад“; по много аспекти на чилийския социален и политически живот, като например проблемите на пола. Други леви критици твърдят, че преработеното предложение не успява да защити адекватно правата на коренното население.

По въпроса за аборта, например, левите критици смятат предложения текст за твърде двусмислен и казват, че той може да позволи бъдещи ограничения на съществуващите репродуктивни права.

Левите критици също не харесват тежестта, която се придава на правата на частна собственост и факта, че новият текст затвърждава участието на частния сектор в предоставянето на основни услуги като здравеопазване, образование или пенсии.