17 септември 1939 г. Преди 85 години Червената армия нахлува в Полша, за да помогне на Третия райх

На 17 септември 1939 Червената армия нахлува в Полша. Това е денят, в който страната губи своята изстрадана независимост. Травмата от това събитие е жива и до днес, твърди Бартош Дудек за „Дойче веле”.

Още вечерта на 17 септември 1939 година полският президент Игнаци Мошчицки и цялото правителство на страната преминават в Румъния, където са интернирани. Така Полша, чието единство е възстановено едва през 1918 след 123 години разделение, на този ден престава да съществува като независима държава. С това се връща една стара полска травма. Германия и Русия си поделят съседна Полша - за пореден път, а мечтата на цели поколения поляци, които от 1795 г. се борят за свободата си в безброй въстания и битки, включително под чужди знамена, отново е разбита.

Днес приемаме, че нахлуването в Полша и нейната подялба е предизвестена от Версайската система на мирни договори, сключени след края на Втората световна война. Победена и с огромни репарации и болезнени териториални загуби Германия се стреми към реванш. Издигането на болшевиките в Русия и създаването на СССР показват, че Кремъл не се отказал към експанзия на запад.

С подялбата на Полша Хитлер и Сталин преследват обща цел: да задушат за дълго време напред стремежа на поляците за свобода, да тероризират и поробят полския народ. За да постигнат тази цел е било необходимо да елиминират елита на страната и да установят в нея режим на терор. Така и става: през 1940 г. Третият райх създава концентрационния лагер Освиенцим, който първоначално е служел като лагер за унищожаване на полския елит и на съветски военнопленници, а по-късно е преустроен в лагер за избиването на евреите от цяла Европа.

На това място са избити хиляди представители на полската интелигенция, духовенство и аристокрация. Но и не само там - паралелно с това палачите на Сталин разстрелват в Катинската гора, край Харков и село Медное общо 22 хиляди взети в плен полски офицери, които по професия са били юристи и учители, научни работници и предприемачи, държавни чиновници.

Подобна е и съдбата на стотици хиляди поляци от източната и от западната част на разделената държава - те са избивани, отвличани или прокуждани - едни в Третия райх, други в Сибир и Казахстан. Това е катастрофа, невиждана преди това в историята на страната, а загубите са такива, че оставят следи десетилетия след края на войната.

Поляците обаче показват силата на своя дух. Той оцелява както по време на Втората световна война, така и при терора на СССР.

Избирането на Карол Войтила за папа Йоан-Павел II слага началото на промени в света и за връщането на църквата в живота на милиони.

Създаването на синдиката Солидарност в Полша разруши основите на комунистическия режим в Източна Европа.