Сръбски официални лица използват шпионски софтуер за следене на журналисти и активисти

Според доклад, публикуван на 16 декември 2024 г., сръбски официални лица са използвали шпионския софтуер NoviSpy, за да следят телефони на десетки журналисти и активисти. Софтърът тайно заснема екрани, копира контакти и качва данни на сървър, контролирани от сръбското правителство, предава News.bg.

Докладът на Amnesty International разкрива, че съществуват два случая, в които е бил използван софтуер на израелската компания Cellebrite за отключване на телефоните, преди да бъдат инфектирани с NoviSpy. Cellebrite предлага продукти, които обикновено се използват от правоприлагащите органи, но, както отбелязва компанията, ако бъде установено нарушение на лицензионното им споразумение, тя ще прекрати достъпа на сръбските власти до нейната технология.

Шпионският софтуер и обвиненията за следене

Един от активистите, станали жертви на това наблюдение, забелязал, че контактите му са били експортирани след среща с Агенцията за сигурност и информация на Сърбия (БИА). Дигитални експерти потвърдили, че софтуерът е бил инсталиран на устройството му, и че лични снимки и контакти са били изпратени към сървър, контролиран от БИА. Според правозащитната организация, това подчертава сериозни опасения за правата на човека и политическата свобода в страната.

Сръбските връзки с Cellebrite и международната реакция

Информацията в доклада показва, че Сърбия е получила устройства от Cellebrite като част от помощен пакет, предоставен от норвежкото правителство с цел борба срещу организираната престъпност. Въпреки че доставките са били временно спрени през 2018 г., устройства от компанията бяха отново предоставени на сръбското вътрешно министерство през юни 2019 г.

Норвегия, чрез заместник-министъра на външните работи, Мария Вартерасян, изрази сериозна загриженост по случая и обяви намерението си да проведе срещи със сръбските власти и Службата на ООН за проектни услуги (UNOPS). Последната заяви, че предприема мерки за оценка на ситуацията след публикуването на доклада от Amnesty International.

Реакции на сръбските власти

От страна на сръбските министерства на вътрешните и външните работи, както и от БИА, не беше предоставен коментар относно обвиненията, направени в доклада. Въпреки това, международната общност изрази силна загриженост, както за нарушенията на правата на гражданите, така и за злоупотребата с технологии, предоставени с цел укрепване на правоприлагащите органи, но не и за шпионска дейност.

Публикацията на Amnesty International поставя под въпрос не само използването на шпионски технологии в Сърбия, но и начина, по който международни партньори като Норвегия финансират разширената правосъдна помощ в страната. Въпреки липсата на коментари от официалните органи, този случай е пореден сигнал за тенденция на употреба на технологии за политически контрол, с потенциал за сериозни последствия за личната свобода и правата на човека.