Втори тур на президентските избори в Хърватия

Вторият тур на президентските избори ще се проведе днес в Хърватия. За поста държавен глава се борят действащият президент Зоран Миланович и лекарят, учен и бивш министър на науката, образованието и спорта Драган Приморац, които заеха първо и второ място в предишния тур.

На първия тур на 29 декември 2024 г. нито един от осемте кандидати за президент на Хърватия не успя да получи повече от 50% от гласовете. Миланович и Приморац получават съответно 49,09% и 19,35% от гласовете. За победител във втория тур ще бъде обявен кандидатът, който получи относително мнозинство, т.е. който получи повече гласове от опонента.

Право на глас във втория тур на президентските избори в Република Хърватия имат 3 769 598 избиратели, 251 170 от които ще могат да гласуват в чужбина. За желаещите да гласуват ще бъдат отворени 6 755 избирателни секции, от които 105 в 38 държави.

Избирателните пунктове ще отворят в страната в 07:00 местно време и ще затворят в 19:00 часа. Държавната избирателна комисия ще публикува първите предварителни резултати от изборите на своя сайт на 12 януари в 20:00 ч.

Всеки избирател ще получи в избирателната секция бюлетина с имената на двама кандидати: първият в списъка е Миланович, който получи повече гласове на първия тур, вторият е Приморац. Държавната избирателна комисия на Република Хърватия съобщава, че общо 14 620 наблюдатели ще наблюдават работата на избирателните органи на втория тур.

Според проучване на агенция IPSOS, поръчано от хърватския телевизионен канал Nova TV, Миланович все още има значително предимство пред Приморац - от всички анкетирани, декларирали намерението си да участват в президентски избори, 67,4% са готови да гласуват за Миланович и малко по-малко от 27% за Приморац. Не са решили - 5,8%. Така разликата надхвърля 40 процентни пункта.

Според конституцията от 1990 г. Хърватия е парламентарна република. Правомощията на държавния глава в тази страна са ограничени, но не са чисто представителни. След съгласуване с парламента президентът назначава министър-председателя и състава на правителството. Заедно с правителството държавният глава участва във формирането и изпълнението на външната политика и отбранителната стратегия, контролира работата на службите за сигурност и взема решения за установяване на дипломатически отношения.

Президентът е върховен главнокомандващ и има право да назначава командния състав на въоръжените сили. Държавният глава не може да членува в нито една партия. Мандатът е пет години с право на еднократно преизбиране.

Миланович (роден през 1966 г.) завършва Юридическия факултет на Загребския университет, Свободния университет в Брюксел (Белгия), специалист по европейско международно право. В края на 90-те години се присъединява към лявоцентристката Социалдемократическа партия (СДП), а през 2007-2020 г. е неин председател (напуска партията през 2020 г.). През 1996-1999 г. той е постоянен представител на Хърватия в Европейския съюз (ЕС), като отговаря за отношенията с НАТО.

През 2003 г. е помощник-министър на външните работи. През 2007 г. е председател на Националния комитет за наблюдение на преговорите за присъединяване на Хърватия към ЕС (член от 2013 г.). През 2011-2016 г. Миланович оглавява правителството. При него икономиката на страната успя да излезе от рецесията; през 2015 г. за първи път от седем години беше постигнат първичен бюджетен излишък от 2 милиарда куни (приблизително 285 милиона евро), безработицата намаля от 17,8% на 15,9%.

През 2016 г. Миланович създаде консултантската фирма EuroAlba и беше съветник на албанския премиер Еди Рама. През януари 2020 г. той беше избран за президент на Хърватия, побеждавайки на втория тур Колинда Грабар-Китарович, която се кандидатира за втори мандат с подкрепата на дясноцентристката Хърватска демократична общност (52,7% срещу 43,3%).

Миланович се противопоставя на приемането на Украйна в НАТО, той нарича политиката на ЕС спрямо Украйна „неотговаряща на интересите на Хърватия“. През октомври 2024 г. той заяви, че няма да позволи страната да бъде въвлечена в конфликт заради помощта за Украйна, тъй като носи отговорност само пред хърватския народ, а не пред САЩ и Европейския съюз. По време на настоящата предизборна кампания той обещава да превърне Хърватия в „общност на солидарността на всички граждани, които може да са различни, но равни“.

Приморац (роден през 1965 г.) е възпитаник на Медицинския факултет на Загребския университет в Сплит, вторият по население град след Загреб. В началото на 90-те години той живее в САЩ, където работи няколко години като научен сътрудник, а след това като преподавател в Медицинския факултет на Университета в Кънектикът и стажува в редица клиники.

Завръщайки се в родината си, през 1996 г. заема длъжността ръководител на лабораторията по клинична и съдебна генетика в Сплитската клинична болница (до 2001 г.). През 1997 г. защитава докторска дисертация в Загребския университет. През същата година той става съосновател на Международното дружество по приложни биологични науки (обединяващо повече от 6 хиляди учени). През 2003-2009 г. Приморац е министър на науката, образованието и спорта.

През 2007-2009 г. е член на дясноцентристкия Хърватски демократичен съюз (HDZ), а през 2009 г. участва в президентските избори (получава 5,93% от гласовете). Той е президент на благотворителната фондация Cro Unum. На изборите през 2024 г. се явява като независим кандидат, но все още се ползва с подкрепата на ХДС. Обвинява Миланович, че е нанесъл „щети на международната репутация на Хърватия“ и че той „дърпа страната на изток, към Русия“. Обещава да се бори с корупцията.