ISW: Ударите по Киев - и срещу партньорите на Украйна във войната

В нощта на 27 срещу 28 август Русия уби най-малко 21 цивилни, включително деца, и повреди гражданска инфраструктура и европейски дипломатически обекти по време на втория по големина удар във войната досега и най-големия удар след срещата на върха в Аляска на 15 август. Украинските военновъздушни сили съобщиха, че руските са изстреляли общо 629 дрона и ракети към Украйна, включително 598 дрона тип "Шахед" от градовете Курск, Брянск и Орел, Милерово, Ростовска област, Шаталово, Смоленска област и други

Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).

Ударите бяха насочени предимно към град Киев. Началникът на военната администрация на град Киев, Тимур Ткаченко, съобщи, че руски дронове и ракети са ударили над 20 места в Киев и са причинили значителни щети на жилищни сгради в града.

Министърът на вътрешните работи на Украйна, Игор Клименко, съобщи, че директен ракетен удар по жилищна сграда в Дарницки район, град Киев, е убил 12 души, сред които и четири деца.

Държавната служба за извънредни ситуации на Украйна съобщи, че към 20:40 ч. местно време на 28 август броят на жертвите в Киев е нараснал до 21.

Британският съвет и делегацията на ЕС в Украйна потвърдиха сериозни щети по съответните си сгради в Киев, а Европейската комисия (ЕК) и Обединеното кралство привикаха руските пратеници в Брюксел и Лондон.

Руските сили удариха американско гражданско предприятие в Закарпатска област по време на последната си серия от масивни удари на 20 срещу 21 август, което ISW оцени по това време вероятно като част от по-широки руски усилия за обезкуражаване на съюзниците да инвестират в Украйна.

Ударите вероятно са имали за цел да генерират подобен ефект в момент, когато Съединените щати и Европа работят в тясно сътрудничество, за да определят подходящи гаранции за сигурност за Украйна в бъдещо мирно споразумение.

Специалният пратеник на САЩ за Украйна, генерал Кийт Келог, осъди ударите като заплаха за мира, към който президентът на САЩ Доналд Тръмп в момента се стреми.

Русия също така е насочила атаки към транспортната инфраструктура във Виническа област в нощта на 27 срещу 28 август. Украинският железопътен оператор "Укрзализница" съобщи, че Русия е ударила вагони от високоскоростния влак Intercity+ и железопътен възел в Козятин, Виническа област, причинявайки масово прекъсване на електрозахранването, което е засегнало железопътните линии в цяла Украйна.

Русия вероятно ще ескалира ударите си срещу Украйна през следващите седмици.

Продължаващата кампания от удари на Украйна, насочена към руските петролни рафинерии, допринася за недостига на бензин в цяла Русия, което вероятно ще повиши инфлацията и ще причини по-нататъшна макроикономическа нестабилност в Русия. На 28 август украинският Генерален щаб съобщи, че елементи от украинската Служба за сигурност (СБУ) и Силите за специални операции (СОФ) са извършили удар с дрон срещу нефтопреработвателната фабрика "Куйбишев" в Самарска област.

Украинският Генерален щаб съобщи, че нефтопреработвателната фабрика "Куйбишев" произвежда бензин, дизелово гориво, мазут и разтворители и има обем на преработка от седем милиона тона годишно.

Украинският Генерален щаб също така съобщи, че украинските сили, Главното разузнавателно управление (ГУР) на Украйна и Силите за безпилотни системи (СБС) са нанесли удари по нефтопреработвателната фабрика "Афипски" в Нефтекачка, Краснодарски край, южно от град Краснодар. Украинският Генерален щаб съобщи, че нефтопреработвателната фабрика "Афипски" има производствен капацитет от 6,25 милиона тона петрол годишно и играе жизненоважна роля в осигуряването на гориво на руските военни.

Началникът на Украинския център за борба с дезинформацията, лейтенант Андрей Коваленко, заяви на 28 август, че нефтопреработвателните фабрики "Куйбишев" и "Афипски" са ключови за военната машина на Русия.

На 27 август руското правителство обяви, че ще удължи забраната си за износ на бензин, която трябваше да изтече на 31 август, до 30 септември за производителите на бензин и до 31 октомври за непроизводителите, в опит да стабилизира вътрешния пазар на горива.

Русия се бореше да се справи с вътрешното търсене на бензин още преди последните украински удари и въвежда периодични забрани за износ на бензин от 2022 г. насам, но последните украински удари изостриха недостига на бензин и причиниха скок в цените на бензина в Русия и окупираната Украйна.

Този недостиг на бензин и скокове в цените вероятно ще доведат до увеличаване на потребителските разходи, увеличаване на бизнес разходите в различните индустрии и ще стимулират инфлационните очаквания, като по този начин ще тласнат общата инфлация нагоре чрез увеличаване както на преките, така и на косвените разходи в цялата икономика и създаване на допълнителна макроикономическа нестабилност в Русия.

Украинските удари с дронове с голям обсег продължават да оказват натиск върху тази съществуваща точка на невралгия в руското информационно пространство.

Руските разузнавателни служби вероятно проследяват американските и европейските военни маршрути за доставки в Европа, като провеждат разузнавателни операции над територията на НАТО. "Ню Йорк Таймс" (NYT) съобщи на 28 август, че Русия или неопределени руски пълномощници летят с разузнавателни дронове над маршрути, които Съединените щати и техните съюзници използват за превоз на военни доставки през Източна Германия, събирайки разузнавателна информация, която Русия би могла да използва за своята саботажна кампания или за подпомагане на руските войски в Украйна.

NYT съобщи, че военни служители на САЩ и ЕС са все по-загрижени за полетите с дронове в Германия и цитира доклад на германско издание, че някои от дроновете, проследяващи западните маршрути за военни доставки, са произведени в Иран и вероятно произхождат от кораби в Балтийско море. Американски служители са потвърдили операциите с дронове и смятат, че руските разузнавателни служби са отговорни за полетите.

Западни представители са заявили, че руските саботажни действия са намалели значително през 2025 г., след като достигнаха пика през 2024 г. Центърът за международни и стратегически изследвания е заявил пред NYT, че е наблюдавал значителен спад в саботажните атаки - за първите шест месеца на 2025 г. Има само четири случая в Европа. Полетите с дронове над маршрутите за доставки вероятно са опити на Русия да разбере кои фирми произвеждат оръжия и как Западът доставя оръжия в Полша и впоследствие в Украйна.

ISW преди това е наблюдавал съобщения, че руските разузнавателни служби изглежда намаляват честотата на саботажните операции, но е отбелязал, че Русия може и да ги преоценява.

Потенциалните усилия за разузнаване с дронове могат да представляват нова итерация на хибридните операции на Русия на европейския континент. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви на 28 август, че Кремъл "не е запознат" с съобщенията на NYT за руски разузнавателни самолети.