Това е последната идея, която Москва е възприела

Европейските лидери обмислят създаването на 40-километрова буферна зона между руската и украинската фронтова линия като част от мирно споразумение. Това е последната идея, която Москва е възприела и която вероятно би увеличила скромния брой мироопазващи войски на континента.

Това пише Politico, като цитира петима европейски дипломати.

Длъжностните лица не са съгласни с това колко дълбока може да бъде действителната зона и не е ясно дали Киев би приел плана, тъй като той вероятно ще дойде с териториални отстъпки. САЩ изглежда не участват в дискусиите за буферната зона.

Но фактът, че служителите си играят с блокирането на ивица земя в Украйна, за да наложат крехък мир, е показателен за отчаянието на съюзниците от НАТО за разрешаване на война, наближаваща четвъртата си година. Руският президент Владимир Путин не показа желание да спре боевете. В четвъртък Москва предприе рядка атака срещу центъра на Киев, убивайки най-малко 19 души и повреждайки офиси на Европейския съюз (ЕС).

"Те се хващат за сламки, каза Джим Таунсенд, бивш служител на Пентагона, който отговаряше за политиката за Европа и НАТО по време на администрацията на бившия американски президент Барак Обама. Руснаците не се страхуват от европейците. Ако си мислят, че няколко британски и френски наблюдатели ще ги възпрат от навлизане в Украйна, тогава грешат."

Разделянето е изпълнено с историческо значение. Европейските дипломати се въздържат от сравняването му със строго охраняваната граница между Северна и Южна Корея, които технически все още воюват. Те го сравняват по-скоро с разделянето на Германия по време на Студената война.

Путин и неговите заместници заявиха, че работят за създаване на буферни зони по границите на Русия с Украйна, което би увеличило разстоянието между Москва и украинската артилерия и дронове. Но не се появиха подробности, които да подсказват какво биха довели тези предложения.

Броят на военнослужещите, необходими за патрулиране на границата, също остава проблем. Длъжностните лица обсъждат от 4000 до около 60 000 войници. Но страните все още не са поели никакви ангажименти, а президентът Доналд Тръмп се отказа от потенциално присъствие на американски войски.

НАТО вече се бори да подготви сили за реагиране от 300 000 войници, които да защитават източния фланг на алианса от бъдеща руска атака. Всяка мироопазваща сила би играла двойна роля, патрулирайки близо до демилитаризираната зона, докато едновременно обучава украински войски, според двама от дипломатите. Те, както и други, са получили анонимност, за да говорят по нерешен въпрос.

Съюзниците се въздържат от поемане на публични ангажименти за войски, докато чакат ключови подробности, според един от европейските служители. Въпросите им включват правилата за ангажиране на войските на НАТО на фронтовата линия, как да се управлява руска ескалация и дали ще се нуждаят от трети страни да патрулират района, ако Кремъл възрази срещу войските на Алианса в буферна зона.

"Всички се опитват да действат възможно най-бързо по отношение на гаранциите за сигурност, за да не промени решението си Тръмп", относно настояването на Путин към договорено споразумение, каза един от европейските служители.

Предложението за буферна зона не беше повдигнато на видеоконференция на началниците на отбраната на НАТО в понеделник, в която участваха председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн и върховният главнокомандващ на НАТО и началник на Европейското командване на САЩ Алексъс Гринкевич, заяви един от европейските представители.

Френските и британските сили вероятно ще съставляват ядрото на чуждестранното военно присъствие, според двама от европейските представители, които заявиха, че тези страни лобират пред други съюзници да помогнат за предоставянето на военни активи.

Но това е притеснило членовете на НАТО по границата с Русия, като Полша, която изрази опасения, че ще направи страната уязвима за атака. Съюзниците са изразили опасения пред ръководителите на Пентагона, че по-голям ангажимент за войски би отнел от защитата на източния фланг на алианса, казаха двамата представители.

Някои съюзници са изразили загриженост, че създаването на буферна зона всъщност може да изложи украинските градове на допълнителен риск от атака или повторно нахлуване от страна на Русия.

"Това не е много разумно срещу противник, който не преговаря с добра воля", каза един от двамата европейски представители.

Полша и Германия заявиха, че не се интересуват от войски в Украйна, докато малката Естония дори обеща да предостави някои сили. Съюзниците очакват, че Украйна все пак ще допринесе с лъвския пай от войските в близост до всяко прекратяване на огъня или буферна зона, каза третият европейски служител.

САЩ е може би единствената страна от НАТО с достатъчно сателити на разположение, за да осигури въздушно разузнаване, за да гарантира, че Русия няма да наруши прекратяването на огъня или мирното споразумение.

"Всички чакат политическите лидери на Министерството на отбраната да изяснят докъде са готови да се ангажират и позволяват на европейците да покажат картите си, каза първият европейски представител. Така че е малко като танц."