Alfa Romeo 75

Доста почитатели на легендарната марка от Ливорно смятат 75 (Milano в САЩ) за последното истинско Alfa Romeo - красиво, със задно предаване, страховито ускорение и с онзи любим гърлен вой на двигателя. Моделът получава името си по повод 75-годишнината на фирмата. Така през май 1985 г. се слага край на традицията на звучните названия, с които италианците кръщават автомобилите си след Втората световна война. "Седемдесет и петицата" изпраща в пенсия прочутата Guilietta или по­не такава е официалната версия.

В действителност новият модел наследява почти изцяло механиката на предшественика си, включително трансмисията тип "трансаксъл", при която скоростната кутия и съединителят се намират в задния мост с цел оптимизиране на разпределението на масата. На очи се набиват и доста технически сходства с малко по-голямата Alfetta от далечната 1973 г. Alfa 75 остава вярна също на екстравагантния стил на марката. Дизайнът по старому спира дъха и не се подчинява на никакви моментни модни тенденции, а шантавите апенински хрумвания като копчетата за управление на електрическите стъкла на тавана все така радват алфистите.

Макар да се оказва, че в Ливорно само "претапицират старото кресло", новият седан несъмнено отбелязва напредък, от който Alfa Romeo отчаяно се нуждае след кошмарната за фирмата първа половина на 80-те. Най-радостен логично се оказва фактът, че

купето

на 75 притежава далеч по-добра антикорозионна защита от предшествениците си. Ръжда се появява само при най-старите екземпляри от 1985-1986 г. или при коли, претъпрели катастрофа. Същевременно типичното южняшко непостоянство казва думата си и тук. Без да е характерен недостатък, корозията понякога избива по вътрешната страна на багажника и рамките на прозорците. Качеството на сглобката също не изневерява на италианските "традиции". Салонът не е обезшумен по стандартите от края на 80-те, арматурното табло издава най-различни звуци, а ауспухната система вибрира и заради изпокъсани крепежни елементи понякога се нуждае от пълно обновяване след едва 45 000 км. Лаковото покритие е средна ръка и ярките цветове, които всъщност отличават всяка истинска Alfa, избледняват. Сред безспорните достойнства на каросерията обаче трябва да се признае бавното остаряване на уплътненията на вратите, което има значение при автомобил, спрян от производство преди 11 години.

При проектирането на 75 инженерите от Ливорно полагат всички усилия да задоволят очакванията на верните си почитатели и по отношение на

двигателите

Новата Alfa се оборудва с пребогата гама от превъзходни мотори от самото начало на производството. Разнообразието им през последвалите години става толкова голямо, че "спатиите" на различните агрегати може да хване едва ли не само спец по модела. Запазва се само общата кубатура на четири- и шестцилиндровите бензинови двигатели - 1.6, 1.8, 2.0, 2.5 и 3.0 литра. В действителност обаче всеки от монтираните агрегати съществува в поне два варианта. Така например 1 600-кубиковата модификация (107-110 к.с.) е с обем 1 556 или 1 570 см3, 1 800-кубиковата - с 1 767 или 1 779 см3 (115, 120 или 150 турбоконя), двулитровата - с 1 948 или 1 962 см3 (128, 145 илл 148 к.с.), а трилитровият топмотор - с 2 934 (185 к.с.) или 2 959 см3 (192 коня). В гамата присъстват също два турбодизела на VM с обем 2.0 и 2.4 литра и мощност съответно 95 или 112 к.с.

Както може да се очаква, общото между всички монтирани агрегати с изключение на нафтовите модификации, е темпераментът и изобилието на мощност в зоната на високите обороти. За жалост, Alfa 75 запазва и някои от недотам приятните черти на апенинското двигателостроене като нестабилната работа при преход от празен ход към форсиране, висок разход на гориво и пропускащи гарнитури. За предпочитане е да се избягват шестцилиднровите агрегати, чиято поддръжка не е евтина. Проблеми при най-мощните модификации понякога създават газоразпределителният механизъм, електронното запалване (до 1990 г.) и задният семеринг на коляновия вал. Както при всички автомобили, оборудвани с компресор, мераклиите да "яздят" 150-те кончета на 1.8-литровата турбоверсия трябва да се примирят с факта, че след най-много 100 000 км ще се наложи подмяната на нагнетателя (Garrett T3). При дизелите пък са отлебязани отделни случаи на проблеми с цилиндровата глава.

В сравнение с

трансмисията

всички възможни неизправности по двигателите изглеждат незначителни. Конструкцията на силовото предаване усложнява максимално обслужването му и изисква специализирани знания. Смяната на съединител например може да струва повече от цената на самата резервна част заради трудоемкото разглобяване на възела. Алфистите трудно ще се трогнат от хъркащия звук, който съпровожда превключването от първа на втора предавка и заден ход, защото знаят за недостатъците на разположената при задния мост скоростна трансмисия и капризния механизъм за управлението й. Лошата новина е, че резултат от неточното включ­ване на скоростите са износените синхрони.
Както всяка Alfa, "седемдесет и петицата" може да се похвали с образцово пътно поведение. Комфортът на возията определено е пожертван в името на стабилността.

Ходовата част

трудно може да се причисли към плюсовете на модела, като, разбира се, не бива да се пренебрегва лесното и евтино обслужване. Най-капризните елементи са лагерите отпред, чиято "смърт" се констатира лесно с разклащане на колелата. Краткият живот на спирачните накладки и дискове се дължи както на интензивното им използване, така и на замяната им с неоригинални и некачествени части. Дори и оригиналните дискове понякога започват да "бият" една 35 000 км след монтирането. Ръчната спирачка също не е от най-надеждните.

Електрическата система

обикновено е болезнена тема за всеки почитател на италиански автомобили. За жалост Alfa Romeo 75 изобщо не променя мнението по въпроса. Прекъсващи кабели и клеми неуморно издевателстват над търпението на собственика, който е принуден да се съобразява с непридвидимото поведение на механизмите на електрическите стъкла, неправилното или абсолютно хаотично сработване на контролни лапми и измервателни уреди и своенравието на централното заключване. Проблеми създава и окабеляването на запалителната система, клемите на бобината и свещите. При 1.6- и 1.8-литровите модификации често дефектира стартерът.

Най-сериозният плюс в полза на Alfa 75 несъмнено е цената. Моделът вече отдавна е на възраст, която го отпраща в категорията на ветераните, и въпреки това запазен и грижливо гледан екземпляр на 11-12 години може да се намери за направо смешни дори за толкова стара кола пари. "Печените" алфисти добре знаят колко радост и бурни емоции на пътя е способен да доставя този автомобил и понякога го ценят именно заради странностите му. За останалите кандидат-купувачи обаче би било по-разумно да се насочат към друга марка.

Димитър Димитров
[email protected]