Honda CR-V

Опитите да се съчетаят в едно качествата на няколко типа возила днес едва ли могат да учудят някого. В началото на 90-те обаче странната комбинация от всъдеход и комби с двойно предаване изглеждаше твърде рискован експеримент. В крайна сметка кому е нужен автомобил, който външно напомня джип с всичките му атрибути като резервна гума на задната врата и увеличен клиренс, но няма нито "бавни" скорости, нито блокируеми диференциали, а на всичко отгоре използва платформата, окачването и двигателя на лека кола? Твърде скоро обаче се оказа, че купувачи за такива хибриди определено има. Продажбите на пионера сред "паркетните" всъдеходи Toyota RAV4 до такава степен пришпориха модата на най-малките SUV-ове, че за има-няма четири години пазарът буквално се наводни с тях. Със свое предложение излязоха дори класиците от Land Rover, чийто Freelander и досега се смята за непростимо падение от ортодоксалните почитатели на марката.

Историята на компактния британски всъдеход обаче трябва да се проследи малко по-назад в годините, когато сътрудничеството между Rover и Honda все още беше взаимоизгодно. Тогава японците продаваха колите си с емблемата на английската фирма, а в Страната на изгряващото слънце Discovery беше по-известен като модел на Honda. По същото време се ражда и съвместният проект за компактен всъдеход СВ40, който помага на най-големия производител на мотоциклети в света да представи своя разработка само две години след дебюта на RAV4, макар да няма никакъв опит с подобни автомобили.

За разлика от сънародниците си от Toyota обаче, в Honda се целят малко по-високо от сърфистите и кокетните студентки. Техният CR-V (Compact Recreational Vehicle - Компактно Возило за Отдих) е по-дълъг с цели 40 см от версията на RAV4 с пет врати и предлага доста повече полезен вътрешен обем. Това го прави подходящ за семейства, без да се налагат компромиси с маневреността и нужното за паркиране пространство. В CR-V спокойно могат да се возят петима души, а салонът предлага множество варианти за реорганизиране на пространството според моментните нужди. Освен всичко друго, за шест години на конвейера японският SUV се доказа като абсолютно безпроблемен в техническо отношение автомобил, което в съчетание с многофункционалната каросерия го превръща в почти идеална семейна кола. Сянка върху идиличната картинка хвърлят само високите цени на употребяваните екземпляри, макар че след представянето на второто поколение през 2002 г. пазарът ги регулира до известна степен.

За качествата на Honda CR-V говори най-красноречиво фактът, че 91 на сто от собствениците биха купили отново същия автомобил, като болшинството от останалите 9% мотивират нежеланието си само с липсата на дизелова модификация. Японският SUV неизменно заема и призовите места в статистиките за най-малко дефекти, а повечето критики обикновено са свързани с неправилното разбиране за предназначението на този тип автомобили. Така например мнозина собственици се оплакват от прекалено ниското допустимо тегло, което CR-V може да тегли. Хиляда и двеста килограма наистина са прекалено малко за онези, които възнамеряват да използват Honda-та за влекач на каравана. По-добра работа в случая действително би свършил "нормален" всъдеход от среден клас. Други 17% от притежателите пък са недоволни от офроуд способностите на CR-V и по-специално от ауспухна система, чиято абсолютна незащитеност обезсмисля клиренса от 200 мм. Иначе японският SUV не се отличава по нищо от съотборниците си в "паркетния" клас. Постоянно задвижващи са само предните колела. Задният мост се включва автоматично чрез многодисков хидравличен съединител в маслена баня. От такава конструкция не може да се очакват чудеса извън пътя, но за сметка на това CR-V демонстрира удивителна стабилност и послушно поведение на нормални настилки, а комфортът на возията се сочи за еталон.

Един от малкото недостатъци на Honda CR-V е липсата на избор от двигатели. Моделът се оборудва с един-единствен бензинов четирицилиндров мотор с обем 2.0 литра, доразвит от 1 600-кубиковия агрегат на Civic. Преди модернизацията на модела през 1999 г. мощността му достига 128 к.с. - колкото при основния конкурент Toyota RAV4. Подобно на останалите двигатели на Honda, моторът често показва "мотоциклетен нрав" и мнозина критикуват спецификациите на въртящия момент. Оплаквания се чуват и от разхода на гориво, който нерядко надхвърля 11-12 литра на 100 км. След промените по впръскването, ауспухната система и препрограмирането на електрониката през 1999 г. инженерите на Honda успяват да повишат мощността на 147 к.с., като съществено оптимизират кривата на въртящия момент. Разходът също е намален в рамките на 10 литра, без това да се отрази ни най-малко на динамичните характеристики. Дори напротив - обновеният CR-V вдига почти 180 км/ч и лепи стотака за десетина секунди.

Според статистиките пробегът на най-старите екземпляри на SUV-а на Honda вече е надхвърлил 200 000 км. Цифрата е достатъчно меродавна за преценка на надеждността на най-натоварваните възли и агрегати по автомобила. Качеството на японските агрегати е почти пословично, но CR-V удивлява дори обръгналите на всичко германски експерти. До момента никой не е успял да открие нито един характерен дефект по двигателите. В пълна изправност са дори мотори на над 250 хил. км. Същото важи за другите възли, подложени на най-висока амортизация, като стартер, алтернатор и хидравлика.Изолирани случаи на проблеми с трансмисията са отчетени през първите две години от производството. Дефект на многодисковия съединител на двойното предаване засяга 3.5% от колите. Изразява се в шумове в задната част на автомобила при остри завои и се улавя най-лесно при изпълнение на "Змейка". Дефектът не е непременно фатален, но за да се избегнат излишни рискове от инвестиране в нов съединител, би било разумно такива коли да се избягват.

Honda CR-V се представя в най-добрите японски традиции и във всички останали аспекти, които засягат съдържанието на портфейла на собственика. Накладките на предните спирачки например се нуждаят от смяна чак след 60 000, а понякога и след 100 000 км. Макар SUV-ове като този да се използват главно в града, ауспухната система започва да се обажда чак на петата година, а техническата безпроблемност на автомобила щеше да достига абсолютния максимум, ако не бяха оплакванията на 2.5-3 на сто от притежателите от своенравието на имобилайзера, който понякога категорично отказва да позволи стартирането на двигателя.

Honda CR-V е чудесен избор както за млади хора с активен начин на живот, така и за по-улегнали семейни купувачи. Единственият проблем при такива автомобили както винаги е цената на употребяваните екземпляри, която остава висока от една страна заради актуалността на SUV-овете, а от друга защото собствениците добре познават и ценят безупречното качество на Honda-та.

Димитър Димитров
[email protected]