Bugatti

Една от марките, която се радва на засилен интерес от страна на публиката, без съмнение е Bugatti. Едва ли има четириколесно, произведено в халетата на компанията, което да не е коментирано надълго и нашироко. Малцина обаче може би са запознати с подробностите около живота на фамилията, която създава едни от най-големите легенди в автомобилната индустрия.

“Патрона” на марката - Еторе Бугати се ражда в Милано през далечната 1881 година в семейството на търговец на мебели. В случая обаче търговец едва ли е най-точното определение, тъй като Карло Бугати сам проектира (а в повечето случаи и изработва) своите произведения. Интересите и уменията му са толкова разностранни, че освен любимите си мебели, италианецът съвсем успешно продава и създаваните от него скулптури, дърворезби и бижута, като стоките се продават из цяла Европа. Фамилията Бугати обаче още е прекалено далеч от своята слава.

Първородният син Рембранд Бугати поема по стъпките на баща си, но така и не съумява да открие верния път, който да го изведе нагоре. За сметка на това с последното успява да се справи именно Еторе. Постъпвайки в Акдемията по изящни изкуства, бъдещият автомобилен конструктор съвсем скоро разбира, че иситнското му влечение е техниката и напуска висшето училище, за да постъпи на работа в изключително престижната по онова време фирма Prinetti&Stucchi, специализирана в производството на велосипеди и триколки. Именно по това време там започва монтирането на двигатели на триколките, които да заменят обикновения конски впряг. Само за една година ръководството на Prinetti&Stucchi разбира, че е ударило джакпота с наемането на младия Еторе, който дарява на фирмата първата триколка, задвижвана от два двигателя De Dion.

Началото на новото столетие заварва конструктора вече като самостоятелен предприемач. С финансовата помощ на своя приятел граф Гулинели, Еторе създава първия си автомобил, с който печели златния медал на международното автомобилно изложение в Милано. Истинският успех обаче идва едва през 1910 година, когато се появява моделът Bugatti Type 10, оборудван с 1 350-кубиков четирицилиндров двигател. Четири години по-късно Еторе окончателно си запазва почетно място в автомобилните хроники, след като създава шестнадесетклапанова конфигурация за своя агрегат, което е и първият серийно произвеждан многоклапанов двигател.

Инженерният гений на Еторе Бугати проличава и от факта, че по онова време може би е единственият производител, който използва донорство на различни детайли и технологии между различните серии автомобили с марката Bugatti. Освен това състезателните автомобили, които фирмата произвежда, се предлагат на клиентите с лесно сглобяеми допълнителни детайли, които на пистата не са необходими, но за сметка на това са полезни на пътя. Това позволява въпросните машини да се използват винаги според конкретните предпочитания на собственика си.

До началото на Втората световна война Bugatti е една от най-преуспяващите автомобилни фирми в Европа, но опустошителният военен конфликт на Стария континент слага тежък отпечатък и върху компанията на Еторе Бугати. Безпаричието и финансовият крах след 1945 г. в никакъв случай не подпомагат продажбата на скъпи и луксозни возила като тези с марка Bugatti. Въпреки всичко натрупаните средства през изминалите десетилетия и славата, която си е създала фирмата, държат Bugatti на повърхността. Смъртта на “Патрона” през 1947 година обаче слага край на надеждите за славно бъдеще. Въпреки че фирмата съществува до 1963 г. и малкият син на Еторе - Роланд (големият загива при тестови изпитания на автомобил през 1939 г.) прави отчаяни опити за спасяването й, тя става собственост на Hispano-Suiza и се прекратява всякаква дейност свързана с автомобилите чак до възстановяването й през 1991 г.