Audi Coupe/Cabriolet

Възрастта обикновено се смята за основен фактор, когато се заговори за класически автомобили. Миналото обаче познава и модели, които се сдобиват със статута на класики още с появата си на бял свят. Типичен пример за такава щастлива съдба са спортните купета на базата на Audi 80 и най-вече кабриолетът от Инголщад, произвеждан без практически никакви изменения от 1991 до 1999 г. Феноменалните успехи на Quattro в началото на 80-те позволяват на германците да се включат в борбата за клиенти в по-престижните класове, а след появата на "Яйцето" и реномето, с което се сдобива, става само въпрос на време да посегнат и към още по-свития пазар на открити автомобили.

Макар вече да не са първа младост, купето и кабриолетът на Audi продължават да се търсят и съответно да държат цена. През 1988 г., когато от поточната линия слиза първата "двувратка" на скъсената база на 80, повечето от детските болести на напълно поцинкования шампион вече са излекувани. След дебюта на платформата В4 пък списъкът с недостатъците на модела става съвсем кратък и за новото кабрио остава само да се възползва от безупречната репутация на "донора" си. Това обяснава защо толкова много европейци се припичат под слънцето зад волан с четири преплетени кръга в центъра, а в Audi изобщо не намериха за необходимо да разработват открита версия на А4.

Наред със суперлативите, с които обикновено са оценявани всички представители на семейство 80, Coupe и Cabriolet страдат от някои типични за класовете им недостатъци. Дори за неспециалиста е ясно, че практичността далеч не е водещ мотив при покупката на подобен автомобил. Скъсената база на двата модела в сравнение със седана и комбито означава по-тясно и неудобно купе. Багажното отделение също не може да се похвали с достатъчен обем - едва 295 литра. Повечето почитатели на купето и кабриолета наблягат на факта, че те са сред малкото представители на категорията си с четири пълноценни места. В действителност обаче на задния ред седалки далеч не е чак толкова удобно, макар това да не е от първостепенна важност за купувачите на такива коли.

Що се отнася до чисто техническите достойнства на Coupe и Cabriolet, дори най-педантичните критикари ще трябва да замълчат. Сглобката и качеството на материалите са безупречни. Само подобната на вана конструкция на кабриолета притежава някои дребни особености като неудовлетворителна геометрия на предпазните колани. В първите две години на производството много клиенти на Audi недоволстват от бедното базово оборудване и в Инголщад си вземат поука. След 1991 и 1992 г. в серийната комплектация са включени еърбег и ABS. Именно спасителната въздушна възглавница обаче става причина за един от малкото сериозни проблеми с кабриолета. През 1995-1996 г. са отбелязани случаи на самоволно сработване на еърбега след освобождаване на статичен заряд, когато водачът слиза от колата и докосва с крак земята. В Audi вземат всички необходими мерки и отзовават застрашените автомобили. Друг недостатък обаче продължава да се среща при някои по-стари кабриолети - протичащите и износени гумени уплътнители. Дефектът се дължи на атмосферните влияния и остаряването на материала. За сметка на това неточните показания за количеството на горивото в резервоара са си конструктивен проблем.

Двигателите, с които се комплектоват купето и кабриолетът на Audi, са добре познати на българските автомобилисти. Четири, пет-и шестцилиндровите агрегати предлагат внушителен диапазон от мощности - от 113 к.с. за базовия двулитров мотор до 230-те турбоконя под капака на спринтьора S2. През 1995 г. кабриолетът започва да се оборудва с прочутия 1.9-литров турбодизел на инголщадци с директно впръскване, което го прави може би единствения автомобил за отдих и развлечения, работещ с нафта по това време.

Изборът на моторизация зависи изцяло от предпочитанията на купувача и по правило не може да бъде грешен. Изключение прави най-големият шестцилиндров агрегат с обем 2.8 литра, който според статистиките е най-податлив на дефекти, поддържа се трудно и лапа като змей. Всички останали мотори се отличават с фантастична издръжливост, отлични динамични характеристики и приемлив разход на гориво. За по-силни изживявания естествено се препоръчват култовият петцилиндров двигател с обем 2.3 литра и мощност 133, 136 или 170 (в двайсетклапановата версия) и особено 2.6-литровият шестак със 150 кончета. Заради цената си топверсията S2 се среща рядко, пък и не е за препоръчване. Обслужването на такъв автомобил не е по джоба на всеки, а много от употребяваните екземпляри са останали без душа от юркане по магистралите.След 1989-90 година и особено след модернизацията на Audi 80 през 1991-ва сериозни проблеми със силовата част са практически изключени. Разбира се, дребни неизправности винаги могат да се появят - незначителни течове на масло, "просълзили" маркучи на охлаждането, дефектирал температурен датчик на радиатора и все повреди, които всеки що-годе опитен водач би забелязал веднага и не би позволил да се превърнат в по-сериозна опасност. Обикновено навременната смяна на масло и ангренажен ремък е напълно достатъчна за здравето на мотора.

До 1991 г. известни грижи създават скоростните кутии на купето, а в първите две години от производството на В4 са отчетени немалко случаи на повишена амортизация на съединителя. С това проблемите по трансмисията се изчерпват. Притеснения не бива да предизвикват модификациите с двойно предаване Quattro. Механиката им е усъваршенствана дълги години и от трансмисията от интегрален тип с вискомуфи рядко се чуват оплаквания.

По-дразнещи са недостатъците на спирачната система. Заради изобилието на мощност и съотвения маниер на каране двата модела често страдат от бързо износване на дисковете. Има и случаи на корозия. Както при почти всеки автомобил, ако ръчната спирачка не се използва поне от време на време, скобите на жилото започват да заяждат.

Откъдето и да се погледе, Audi Coupe и Cabriolet си остават култови модели. Това съвсем естествено се отразява на цените на употребяваните екземпляри, които са сред най-скъпите в съотвения клас и често стряскат предвид възрастта и поколението, от което е автомобилът. Сред малкото недостатъци на инголщадския класик са именно цените и сравнително скъпата поддръжка. Някои удоволствия обаче си струват парите...

Димитър Димитров
[email protected]