Renault Safrane

Доставянето на автомобили за правителството на Франция е един от най-често спряганите поводи за гордост в над 100-годишната история на Renault. Традицията води началото си още от 20-те, когато легендарният модел 40 CV успешно мери сили с Rolls Royce и Hispano-Suiza, и е прекъсната след Втората световна война и най-вече от появата на фантастичния Citroёn DS. Режията възвръща загубените си позиции с R30 и R25, които реабилитират марката сред френския политически елит.

Дебютиралият през 1992 г. Safrane бе натоварен с амбициозната задача не само да удържи победа над френските съперници, а и да съживи традиционно слабото търсене в чужбина. Второто определено не се удаде на модела, който е всичко друго, но не и често срещан по европейските улици. Специалистите отдават слабите му продажби предимно на жестоката конкуренция в категорията и нетипичната каросерия на луксозния французин. Хечбековете се радват на особена почит в страната на Астерикс, но нямат шанс срещу тежката артилерия на седаните от бизнес клас. От друга страна, именно каросерията на Safrane е сред най-силните му плюсове. Вътрешното пространство и гигантският багажник превръщат леко старомодната, но изискана лимузина в идеален автомобил за дълги пътувания при максимален комфорт. Палитрата от предлаганите модификации пък слага в малкия си джоб дори някои бутикови производители, при това на повече от привлекателна цена. Напълно в унисон с преследвания от Renault имидж на модела, Safrane се слави като един от най-качествените автомобили на компанията. Това обяснява до голяма степен слабото му предлагане на пазара-втора ръка, но съвсем не значи, че е лишен от недостатъци.Без да изпъква с някакви революционни особености в конструктивно отношение, флагманът на Renault се отличава със солидна изработка, която има малко недостатъци. Животът на каросерията е дълъг, а качеството на сглобката търпи критика само по отношение на някои дребни детайли, които невинаги са напаснати по оптимален начин. Антикорозионната защита също заслужава висока оценка с изключение на ауспухната система, която е проблемен възел при почти всички автомобили, експлоатирани предимно в града. Сред дребните надостатъци следва да се отбележи необяснимото "стържене" на лявата чистачка при някои коли от 1996-97 г.

Както се полага на автомобил от горния сегмент на средния клас, салонът на Safrane съперничи по размери на елисейските полета. Комфортът и ергономията са на типичното за френската школа ниво и се доближават до идеала. Задната част на салона се трансформира лесно и е изключително практична - предимство, с което седаните никога няма да се сдобият. Вентилационната система разделя въздушните потоци за лявата и дясната част на купето, а серийното оборудване на повечето модификации е доста богато. Изключение прави версията RN до 1995-а. Използваните материали също създават усещането за много по-скъп автомобил - вибриращите пластмасови детайли са рядкост.

Идиличната картина се нарушава от някои дефекти, свързани преди всичко с амортизация на елементи от вентилационната система. В някои коли от 1992-1995 г. се протрива жилото за управление на разпределение на въздушния поток. През декември 1994-та недостатъкът е отстранен, но през същата година се появява друга неизправност - невъзможност да се насочи въздушната струя към ветроупорното стъкло. В екземпляри, произведени между април и юни възниква безпорядък в работата на климатика и дори пълна загуба на студения въздух заради повреда в датчика на изхода на изпарителя, който е податлив на корозия. В коли от 1996 г. са отбелязани откази на системата за управление на термичния режим, а при някои “сафрани” от 1994-1995-а седалките започват да скърцат.

Най-голямото Renault се управлява извънредно леко и приятно. Окачването филтрира всички неравности на пътя и може да служи като еталон за почти съвършен баланс между устойчивст и комфорт. В малък брой коли с хидравличен асистент на кормилното управление обаче е отбелязан крайно неприятен дефект в командващата електроника, предизникващ максимално усилване при завиване дори при движение с много висока скорост. При автомобилите от 1992-1993 г. възниква вибрация на кормилната колонка заради монтираните в завода гуми и фабричните настройки на предния мост. От март 1993-та регулировките са прецизирани, а след септември Safrane се комплектова с по-качествени гуми. Колите от първите две години на производството с 4-цилиндрови двигатели са известни с шумните задни спирачки и вибриращия заден мост. Първият дефект изчезва след замяна на накладките, а вторият се дължи на неравната повърхност на дисковете.

Като цяло механиката на Safrane е надеждна, коефициентът на възникнали повреди е нисък, а срокът на служба на всички възли и агрегати - достатъчно дълъг. Моделът се предлага с четири- и шестцилиндрови бензинови двигатели с мощност от 107 за 2.2-литровия мотор до 262 конски сили на топмодификацията BiTurbo. Добър вариант са и турбодизелите с работен обем 2.1 и 2.5 литра. Повечето специалисти посочват като оптимален избор четирицилиндровия 2.2-литров агрегат, който може да се похвали със завидна пъргавина и приемлив разход на гориво.

Сериозни проблеми с бензиновите двигатели са почти изключени. Единствено при около 10 на сто от четирицилиндровите мотори с инжекцион са отчетени течове на масло от гарнитурата на картера след пробег 40-50 хил. км. Повече главоболия, макар и рядко, могат да създадат турбодизелите. При отделни екземпляри на 2.5-литровия агрегат са отчетени проблеми с цириндровата глава, а при по-малкия може да дефектира помпата на охладителната система или да се появят течове от нея.

Потенциалните купувачи на Safrane трябва да знаят и за друг недостатък на бензиновите модификации. Изолацията между ауспухната система и резервоара на колите от 1992-1994 г. е недостатъчна и екранното покритие задължително трябва да се смени, за да се избегнат ненужни рискове.

Скоростните кутии са един от малкото слаби възли на Renault Safrane. Ходът на скоростния лост е прекалено тежък, а при някои коли от 1992-1995 г. предавките се изключват самоволно. Първа и втора "влизат" трудно при доста екземпляри от 1994-та. Още по-сложно става превключването на скоростите на турбодизеловите модификации след пробег от около 70 хил. км. През ноември 1993 г. Renault подобрява смазването на шлицовете на първичния вал на трансмисията, но при 5 на сто колите вече се е наложила замяната є с нова в рамките на гаранционния срок. Всички модификации от първите две години на производството са известни със слабите синхронизатори на втора предавка. При тях съществува опасност от скъсване на накрайника на жилото, свързващо скоростния лост с кутията.

Автоматичните трансмисии също не са безпроблемни. Колите от 1992-1995-а са застрашени от блокиране на трета предавка, а управляващата електроника може да създаде главоболия независимо от годината на производство.

По отношение на електрическата система Safrane остава типичен французин. Характерен дефект на автомобилите от 1992-93 г. са неточните фабрични настройки на алтернатора, в резултат на които акумулаторът може да се презареди. Не са рядкост отказите в работата на стоповете заради дефектно реле, а лампичката на датчика за горивото в резервоара не включва навреме. При “сафраните” с централно заключване и алармена система отказва да функционира дистанционното управление. Версиите RXE и Baccara са известни с дребните повреди по контролните уреди на арматурното табло като безпричинно светкащи или изгорели лампички. Акумулаторите на дизеловите модификации имат къс живот, а всички коли с електрически огледала са застрашени от пълно блокиране на системата заради нарушени контакти.

Повечето от изброените недостатъци на френския флагман са дребни и определено отстъпват пред достойнствата на модела. Лошата новина за почитателите на марката е, че това се отразява на цената на употребяваните екземпляри. Тя е значително по-висока, отколкото предполага произходът на автомобила. Свитото предлагане рефлектира върху степента, в която френската лимузина се обезценява и я превръща в доста перспективна покупка. Голямото Renault трудно ще се опълчи на сериозната германска конкуренция в класа, но притежава и едно безспорно предимство пред нея - цените на резервните части.

Димитър Димитров
[email protected]