Hyundai

Знаете ли кой е първият изцяло корейски автомобил? Не?! Няма страшно - самите корейци също не са съвсем наясно. Освен битката за чуждестранните пазари, двата гиганта от Страната на сливовия цвят Hyundai и Daewoo отдавна водят спор и по този въпрос, като се опитват да върнат темата чак в 50-те години на миналия век. Нищо чудно в скоро време създателят на четиритактовия двигател да се окаже издънка на видния сеулски род О То. Корейското икономическо чудо и автомобилният му отрасъл в частност са признати за заслуга на японската технологична помощ и финансовите инжекции на Щатите от всички останали, но не и от самите корейци. Въпрос на национална гордост...

Превес в спора за авторството върху първия корейски автомобил все пак изглежда има Hyundai. В средата на 70 години фирмата атакува САЩ и Канада с кашоноподобен кютюк, носещ скромното име Pony. Моделът е проектиран от корейски инженери (по всичко личи - първи випуск) и гъделичка патриотизма на набиращата икономическа мощ нация. Нищо че двигателят се доставя от Mitsubishi. За изненада на всички "късокракото конче" със задно предаване се харчи удивително добре на пазари, където само количките на голф-игрищата са с дължина под пет метра. Двадесет години по-късно наследникът на Pony вече се казва Accent (в Европа и Америка), но продължава да печели клиенти с добре отработената формула "К''во му плащаш?". Моделът наистина предлага много за цената си, а се оказва и съвсем нелоша сделка на пазара втора ръка.

Hyundai Accent дебютира през септември 1994 г. като наследник на второто поколение Pony. Отначало се предлага само с каросерия седан, а година по-късно гамата се обогатява с хечбек с три или пет врати. Купето е издържано в модерния в началото на 90-те биодизайн, който създава известна оптична илюзия и лъже за реалните габарити. Сглобката на каросерията радва с азиатска прецизност, което не може да се каже за салона. Използваните за изработката му материали са евтини и понякога недобре напаснати, което си личи най-вече след две-три години експлоатация.Корейците може да са световна индустриална сила, но в дизайна има още какво да учат. Изглежда съзнават това, защото естетическите напъни в оформлението на салона гравитират към нулата. За сметка на това всички уреди са подредени чудесно, а таблото трудно може да изненада дори пълен новак зад волана. Всичко е там, където трябва да бъде. По-едри собственици на Accent се оплакват от неудобните за размерите им седалки и умората след по-продължително пътуване.За класа, в който попада по европейските стандарти, компактният Hyundai предлага повече от задоволително вътрешно пространство и приличен багажник. Въпреки това автомобилът си остава четириместен.

Корейците са направили доста в областта на пасивната безопасност на отрочето си. В стандартното оборудване на всеки Accent има еърбег за водача, а от есента на 1995 г. такъв е предвиден и за пасажера до него. Вратите са допълнително усилени против страничен удар. Антиблокиращата система обаче започва да се монтира серийно чак през април 1998 г.

Гамата от предлагани двигатели трудно ще предизвика Хамлетови колебания у потенциалния купувач. Моделът се комплектова само с два агрегата - 1.3- и 1.5-литров, но пък с порядъчно широк диапазон от мощностни характеристики. В зависимост от версията например малкият мотор развива 60, 75 и 84 к.с., като най-форсираният вариант се комплектова само с автоматична скоростна кутия. Големият агрегат осигурява 88 коня в базовото изпълнение и 99 в спортната модификация GT. Препоръчителен е изборът на двигателя с мощност 75 к.с. Харчи колкото базовия си аналог, а е по-пъргав и еластичен. 1 500-кубиковата машина също заслужава интерес, макар че гълта повечко.Моторите на Accent рядко създават грижи. Обикновено могат да сюрпризират с незначителни течове на масло от гарнитурата на капака на клапаните или недоволство от горивото, заредено на някоя апокрифна бензиностанция. Здрави са и при полагане на задължителния минимум от грижи изненадват с ресурса си.

Просълзила смазочна течност е главният кахър и при трансмисията. За предпочитане е да се избягват автоматиците, с които са отчетени проблеми през всички години на производството. "Мързеливите" скоростни кутии обаче по традиция не се нравят на българина, пък и не се срещат много често. Колкото до механичните трaнсмисии, трудното включване на предавките и дългият ход на лоста са стара болежка на Hyundai.

Доста повече главоболия създава електрическата инсталация. Шампион сред капризните възли е моторчето на чистачките, чиято мощност по всичко личи не е съобразена с функциите му. Има неприятния навик да изгаря заради претоварване, а контактните клеми по захранването му корозират. Инженерен недостатък са също уязвимите проводници на електронния модул, управляващ двигателя. Разположени са така, че механизмът на педала на съединителя може да ги протрие. Блокиралите електрически стъкла и огледала не са рядкост, а акумулаторът "живее" прекалено кратко. Неприятен проблем са и прекъсващите кабели на свещите, които понякога се нуждаят от замяна след има-няма три години експлоатация.

Онова, което Accent със сигурност не може да даде на собственика си, е имидж. Монетата обаче има и друга страна. Липсата на европейски шик и японски перфекционизъм се отразява на цените, превръщайки модела в едно от най-достъпните предложения на пазара. Срещу скромното си капиталовложение купувачът получава симпатичен съвременен автомобил с богато оборудване, безпроблемна и непретенциозна механика и относително евтина поддръжка.

Димитър Димитров
[email protected]