Volvo S80

Рядко се случва автомобилен производител да изтъква консерватизма като своя запазена марка. Ако не се брои пасивната и активната безопасност обаче, десетелитетия наред Volvo печели клиенти именно с крайно закостенели дизайнерски и технически решения. Така шведската компания си превърна в символ на сигурността, но също така си утвърди силно пенсионерски имидж. Ерата на "кашонния" дизайн продължи чак до края на 90-те години на миналия век, когато новите собственици от Ford решиха, че така повече не може да продължава. Volvo си имаше запазени територии сред платежоспособната клиентела най-вече в Северна Америка, но пазарните резултати не задоволяваха босовете в Диърборн. Марка с такъв потенциал трябваше да бъде развита, за да го реализира в пълна степен.

През 1998 г. новата развойна политика на Volvo даде първия си плод. Дебютът на S80 не мина без спънки. Още щом бяха обявени намеренията за лансирането на модел с такова име от Mercedes-Benz нададох вой, че това представлява нескрит опит на шведите да се възползват от реномето на S-klasse. Скандалът бе потушен някак и през пролетта на пазара бяха пуснати първите екземпляри от новия флагман на Volvo, за да стане ясно дори за децата, че традициите не са това, което са били. Секирата очевидно бе отстъпила мястото си на главно оръдие на труда за скандинавските дизайнери, а S80 хвърляше ръкавица на конкуренцията и в технологично отношение. Без да залита в крайности с външното си оформление, шведската лимузина бе останала вярна на строгите линии, но и демонстрираше определена отвореност към модните течения. Отказът от крайния консерватизъм бе посрещнат радушно от почитателите на марката, но дали вещаеше само добри новини? През по-голяма част от съществуването си марката Volvo често се използва като синоним на танк не само заради дизайна на шведските коли, а и заради легендарната им здравина и надеждност. Осем години след дебюта си S80 отдавна е затвърдил впечатлението, че в Гьотеборг вече не произвеждат возила с външността на самоходни установки. За съжаление същото трябва да се отбележи и по адрес на техническата част. Без да страда от кой знае какви сериозни дефекти, шведският флагман определено губи по точки от ръбатите си предшественици по параграфа безпроблемност. Живота на собствениците вгорчават постоянни дребни неизправности, които макар и не фатални, някак не се връзват със стандартите на горния сегмент на средния клас и цената на модела.

Времената, когато Volvo имаше несравнимо предимство пред останалите производители в областта на сигурността, вече са минало. Днес петте звезди на краш тестовете са едва ли не задължителни за бизнес-седан. Фактът, че S80 получава 4, колкото и повечето от останалите представители на сегмента, не бива да притеснява. Шведският флагман притежава изключително здрава и традиционно добре защитена от корозия

каросерия

Сглобката също си я бива, което също не учудва особено предвид произхода на автомобила.За сметка на това обаче, ситуацията в интериора изглужда другояче. S80 запазва доброто наследство от предците си и просторът е повече от изобилен. Заслуга за това безспорно има компоновката с напречно разположени двигатели. Ергономията също е на ниво, но от качеството на изработката има какво да се желае. Поскръцването от обшивките на вратите и арматурното табло отдавна са забравени в класа на лимузините от този сегмент. Паразитните шумове бяха по-скоро рядкост при далеч по-стари модели на компанията, което буди недоумение. Същата реакция предизвиква невъзможността да се регулират седалките заради заял механизъм. Багажникът пък плаща данък "модерност" заради оформените като роял задни светлини и разполага с 400 литра полезен обем при около 500 стандарт за категорията.

Volvo S80 стана първият сериен автомобил в света с напречно разположен редови шестак. Такъв технологичен пробив бе постигнат благодарение на компактните размери на самия агрегат и скоростната кутия. Основното предимство на тази схема е отварянето на допълнително пространство за пътническия отсек - едно от безспорните предимства на S80. Като цяло обаче,

двигателите

монтирани на S80 отговарят по-скоро на изискванията на улегналата клиентела. Колкото и висока номинална мощност да декларират конструкторите за пет- и шестцилиндровите мотори с обем между 2.0 и 2.9 литра, спортните дисциплини не са стихията на голямото Volvo. При избор на бензинов двигател би било благоразумно да се избягват турбоверсиите не само заради по-високата цена, а поради усложнената конструкция, която предполага и повече потенциални дефекти. За оптимален вариант се сочи 2.9-литровата модификация с мощност 200 к.с. Тя притежава достатъчен ресурс и относително приемлив разход на гориво.

Най-продаваната модификация на S80 обаче неслучайно си остава D5, оборудвана с наистина впечатляващия петцилиндров турбодизел с Common Rail и мощност 163 к.с. Твърде жалко е, че цените на този вариант са толкова високи. Преди внедряването на D5 Volvo оборудва топмодела си със старите двигатели, доставяни от Audi. Сравнени с наследника си, 2.4-литровите агрегати губят по всички параметри, но са по-непретенциозни като конструкция и имат само едно слабо място - ангренажния ремък. Навременната му смяна е абсолютно задължителна.

Несъмнената механична здравина на двигателите, монтирани на S80, трупа плюсове в баланса на модела. същото обаче не може да се каже в пълна степен за периферните възли като генератор, водна и маслена помпа. Според статистиките животът им продължава по-кратко от нормалното, а цената им изобщо не успокаява. Не особено ласкави са и оценките за качествата на

трансмисиите

Сервизни работници си спомнят не един и два случая, в които автоматичните скоростни кутии позволяват движение единствено на заден ход.

Ако има обаче очевидно откъсване от традициите с негативни последици, това без съмнение си остава здравината на

ходовата част

на S80. Критиките към и без друго не особено стегнатата кормилна уредба на модела се допълват от недопустимо големи хлабини при висок процент от употребяваните екземпляри. Елементът с най-нисък ресурс са накрайниците на кормилните щанги. Висок процент от печалбите на сервизите осигурява и обслужването на двата моста, които, протиовно на очакванията за скандинавски автомобил и спомените от миналото, често изискват иннвестиции. Цените на частите и консумативите, както може да се предположи, обаче си остават на познатото за марката равнище.Носталгия по старите модели на Volvo предизвиква и надеждността на бордовата електроника. Трябва обаче да се признае, че дефектите тук са предопределени от прекалено усложнената конструкция, а и отказите на навигационната система все още не могат да се смятат за кой знае какъв недостатък в български условия. Неизправностите по осветителната система обаче трудно могат да се преглътнат и за да си спести главоболия, потенциалният притежател трябва да провери всичките є функции при покупката.

Макар да изостава от германската конкуренция по надеждност, моторизация и ходови характеристики, Volvo S80 си има безспорни достойнства. Като едно от чисто техническите такива си струва да се спомене състоянието на спирачната система, което в повечето случаи превъзхожда германските стандарти. Не бива да се забравя също така, че шведската марка се харесва на съвсем друг тип купувачи, на които S80 със сигурност ще се хареса с достолепното си пътно поведение, приятната возия и просторния интериор. Освен всичко друго шведският флагман се обезценява изключително слабо.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]