Nissan Maxima QX

Запитани за недостатъците на Nissan Maxima, повечето механици вдигат безпомощно ръце. Малцина от тях не познават японския седан в детайли, защото никога не им се е налагало да се занимават с нещо повече от това да сменят маслото, филтрите и накладките му. Въпросът за слабите страни на модела получава един и същи отговор още от 1988 година, когато името Maxima за първи път се появява в каталозите на Nissan за Европа. Луксозната лимузина никога не се е харчела особено добре на Стария континент, където в този клас властва германската продукция. Това обаче не попречи на първото и второто поколение на Maxima да намерят верни почитатели, които познават добре и ценят високо абсолютната безпроблемност и качество на изработката. Ето защо през 2000 г., когато на смяна застъпи третата генерация на модела, радикални промени нямаше. Новакът с вътрешнозаводско обозначение А33 постарому нямаше намерение да обръща главите на минувачите по улиците с дизайна си. Предпазливост имаше и по техническата част, в която също нямаше изхвърляния. Проверената конструкция просто стана още по-добра. Еволюция вместо революция...

Във визуален план А33 се различава слабо от предходния модел, произвеждан от 1995 до 2000 г. Приликите са толкова явно подчертани, че третото поколение често се смята за рестайлинг на второто. Решението на дизайнерите е напълно опрадвано, доколкото няма смисъл да се създава дистанция с безупречната репутация на А32 заради едничките засукани форми.

Каросерията

се отличава със здравина и качествена изработка. За наличието на корозия няма смисъл да се говори дори под формата на малки кафяви петънца. Размерите на Maxima са доволно внушителни и в салона има място в изобилие както за водача, така и за пътниците. Окомлектовката не стига много по-далеч от стандарта на японските производители, но дори в базовите си версии седанът разполага с електрически пакет, климатик и други полезни глезотии. Калите с кожен салон почти винаги са оборудвани със сервозадвижване и подгряване на седалките. При покупка непременно трябва да се провери състоянието на климатичната инсталация, но не само дали духа студено, а и какви шумове издава компресорът. Колкото по-силни са, толкова по-близо е инвестицията от 1200 евро за нов. Радиаторите на климатиците не понасят особено добре мръсотията по българските улици. Чистенето им с водоструйка поне веднъж годишно е абсолютно задължително.Някои особено придирчиви купувачи намират шумоизолацията на салона на Maxima за недостатъчна. Любителите на идеалната тишина при пътуване могат да предвидят средства за допълнителни операции по обезшумяването на интериора. Що се отнася до ергономията обаче, забележки трудно могат да бъдат отправени. Само бутоните за отваряне на багажника и резервоара са скрити доста умело в подлакътника на шофьорската врата, но веднъж локализирани, дори радват с незабележимостта си.

Третата генерация на Nissan Maxima се комплектова с V-образни 6-цилиндрови

двигатели

от знаменитата серия VQ. Независимо дали работният обем е 2.0 или 3.0 литра, тези агрегати могат да се похвалят с изключителна здравина, надеждност и тих култивиран ход. Нямат хидравлични компенсатори на клапаните, а газоразпределителният механизъм се задвижва от верига, така че се нуждаят единствено от редовна смяна на маслото и филтрите. Отбелязани са единични случаи на повредени гарнитури на изпускателния колектор при пробег около 100 000 км. Замяната им не отнема много време или средства. Препоръчваните свещи с платинен диод пък не са задължителни. Разбира се, издържат доста по-дълго от обикновените, но само при използването на гориво с високо качество. Българският бензин изчерпва ресурса им доста по-бързо.

Единствената по-сериозна инвестиция в двигателите на Maxima предстои когато километражът прехвърли 250 000 км. Тогава става време за смяна на ангренажната верига с обтегачите, "кожуха", водната помпа, а с тях и семерингите на коляновия вал. Операцията е трудоемка, изисква сваляне на двигателя и трябва да се повери в ръцете на квалифицирани механици.Специфичен проблем засяга колите от 2000-2001 г. Поврежда се датчикът на разходомера на въздуха. По непонятни причини Nissan сменя абсолютно безпроблемните датчици Denso с по-евтината продукция на друг производител. Новите детайли обаче работят едва 40-50 хил. км, след което се налага замяна, а цената е около 200 евро. През 2001 г. проблемите с надеждността са решени. Още една дребна неизправност засяга колите, чиито собственици не подбират бензиностанциите - блокира клапанът за празния ход. Неизправността възниква заради некачествено гориво и се отстранява с помощта на най-елементарна промивка и почистване.Базовият двулитров двигател развива 140 к.с., а по-големият мотор - 200 к.с. От 2003 г. за някои пазари се доставят модификации, оборудвани с легендарния 3.5-литров двигател на Nissan, който работи под предния капак на спортиста 350 Z и някои други модели на концерна. С мощността си от 268 к.с. този агрегат превръща тежкия седан в истинска ракета, но и разходът му си го бива. Малкият мотор също се справя с масата на Maxima, но оптимална си остава трилитровата машина, благодарение на която ускорението до 100 км/ч отнема едва 8.2 секунди.

Третата генерация на големия Nissan се оборудва с петстепенна механична

скоростна кутия

или четиридиапазонен автомат с електронно управление. Трансмисиите са напълно безпроблемни. Нужно е само да се сменя маслото в "ръчната" скоростна кутия веднъж на 60 000 км. На същата операция трябва да се подлага и автоматикът, макар че по предписание на производителя това не се налага. Ресурсът на съединителя зависи до голяма степен от маниерите на каране, но при нормална експлоатация издържа над 100 000 км без никакви усилия. Всички останали грижи по силовото предаване се изчерпват с периодична проверка на маншоните на полуосите.

Сложното многолостово

окачване

осигурява отлична управляемост, но в български условия има сериозен недостатък. Износва се прекалено бързо и изисква постоянни разходи. За тукашните условия са подходящи по-прости конструкции, които отстъпват по отношение на ходовите качества, но издържат издевателствата на лошите пътища по-леко и се обслужват по-евтино. Окачването на Maxima е образец за надеждност и практичност. Предните МакФерсони се нуждаят от внимание след около 100-150 хил. км. Обикновено тогава се налага смяна на амортисьори и втулки на носачите. Отзад практически няма какво да се строши.

Кормилната уредба работи без всякакви проблеми. Необходимо е само да се следи състоянието на хидропроводите на усилителя и ако има течове, да бъдат отстранени незабавно.Останалите възли и системи по Nissan Maxima са също толкова надеждни и качествени, колкото двигателите, ходовата част и трансмисията. Спирачките, например, разполагат с учудващо голям ресурс предвид масата на модела и скоростните способности. Колкото и богато да е оборудването пък, проблеми с електрическата инсталация са по-скоро куриоз. Дори при солиден пробег и най-старите екземпляри поктазват дефекти извънредно рядко. В това отношение Maxima е истински японец.

По качествата и характеристиките си обаче големият Nissan напомня по-скоро на класическите американски седани - голям и удобен автомобил без особени претенции, но оборудван с всичко необходимо. Управлението на такава кола също просто и надеждно, защото не е проектирана за "драйвърско" удоволствие, а за комфортно и сигурно пътуване без състезателски амбиции. При проектирането му японците са имали предвид най-вече особеностите на американския пазар. По качество и надеждност обаче Maxima си остава чистокръвен японец - всички технически решения се отличават с простота, използват се само проверени с времето и доказали се конструкции, а това гарантира абсолютна безпроблемна експлоатация за дълги години. Естеството на техническите решения обуславя и ниска себестойност на производството, което позволява привлекателна продажна цена на модела. Негативната страна на такъв подход се явява липсата на ярко изразена индивидуалност, което не се харесва особено на определена група купувачи. Maxima допада на автомобилисти, които ценят най-вече безпроблемната експлоатация и ниските разходи по поддръжката при достатъчно високо ниво на комфорта. Точно затова на японския седан се спират малцина купувачи. Те обаче добре знаят защо...

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]