Renault Clio Symbol

В средата на 90-те години в икономиката на Западна Европа настъпи затишие. Ръстът, а с него и благосъстоянието на купувачите изглежда нямаше особени перспективи за скорошно възходящо развитие. За автопроизводителите това можеше да означава само едно - на пазара настъпва стабилизация за неопределен период от време. Докато ситуацията не се променеше, надеждите за повишаване на продажбите оставаха безпредметни, на кой знае какви печалби не биваше да се разчита и си струваше единствено борбата за удържане на вече извоюваните позиции. Много компании се примириха с това статукво. Други обаче взеха да търсят друг път за реализиране на продукцията си. Renault стана един от първите производители, които започнпаха работа по анализ на пазарите на страните от Третия свят. Французите откриха потенциал в пригаждането на морално остарели возила за нуждите на купувачите от Средния Изток, Южна Америка и бившия социалистически лагер. Първият им успех постигна проектът R19 Europa. За сериозни печалби обаче трябваше продукт, който да отговаря на цял ред изисквания. На първо място сред тях се подреждаха евтината експлоатация, обслужване и ремонт, цената на автомобила, естествено, трябваше да бъде повече от достъпна.

Днес на това описание съответства Dacia Logan, но румънският бестселър е финалната фаза на съвсем друга програма, стартирала през 1998 г. в Бурса, Турция. Тогава там започна производството на Renault Clio Symbol. Ключовите думи, на които френско-турският седан отговаря, от самото начало са максимална практичност, здравина, надежност и най-вече обем. Инженерите на Режията успяха да преввърнат второто поколение на Clio в откровено грозен, но изключително функционален седан. За целта прибегнаха до известно опростяване на конструкцията, която поначало разполага със значителен резерв за оптимизация, увеличиха клиренса, усилиха окачването, поставиха защита на картера и "пришиха" на хечбека багажник с колосалния обем 510 литра (предпоследното поколение на Mercedes-Benz S-klasse W220 разполага с десет по-малко).

Малцина са ентусиастите, които са готови да спорят за естетическите достойнства на Clio Symbol. Дори най-върлите критикари на модела обаче признават, че френският седан излезе сполучлив. За возило от този ценови клас триобемното Renault предлага отлична управляемост, висок комфорт и богато оборудване. Практиката пък показва, че този автомобил се троши извънредно рядко въпреки предубежденията към турската му сглобка. В България, както и на останалите пазари в Източна Европа и Латинска Америка, моделът се харчи много добре. Практически 99.9% от колите са купени и експлоатирани тук, което носи не само негативи.

Отчитайки особеностите на източноевропейския климат и пътните условия, французите са снабдили Clio Symbol с чудесно подготвена за изненадите на солта и влагата

каросерия

Както и при хечбека, някои елементи на купето направо са изработени от пластмаса (предните калници). Наличието на корозия се равнява на катастрофа и калпав последвал ремонт. Сглобката също изненадва приятно за автомобил с такава цена. Макар да спада към т.нар. "бюджетни" модели и материалите да са всичко друго, но не и висококачествени, салонът е проектиран така, че съдържа възможно най-малко потенциални източници на шумове. Интериорът започва да се амортизира чак след солиден пробег и то доста по-слабо от някои модели с далеч повече претенции.

В първото си издание субкопактният седан на Renault се оборудва само с два бензинови

двигателя

с еднакъв работен обем. 1 400-кубиковите мотори се различават по главите. Базовият разполага с един разпределетилен вал и осем клапана (75 к.с.). По-наточената версия има два вала и по четири вентила на цилиндър (98 к.с.). Иначе параметри като диаметър на цилиндъра, степента на сгъстяване и общо взето целият хардуер са абсолютно идентични. Обединява ги също така непретенциозният нрав и надеждността. Рядко се случва преди 120 000 км да просълзят гарнитури, да се повиши разходът на гориво и масло или пък да откажат да запалят в студено време. Дребни проблеми, разбира се, има. При 16-клапановата модификация "гърмят" модулите на запалването, които са по един на всеки цилиндър. Представляват високоволтови бобини с далги накрайници и се намират в леглата на свещите. Обикновено се повреждат през зимата, когато натоварването на системата е най-високо. За да се избегне този проблем, препатили съветват да се сменят свещите по-често от указаното. Другата хитрина за спестяване на раходи е подмяната на модулите по двойки. Ако например е "заминал" модулът на първи цилиндър, направо се сменя и този на трети. Втори върви с четвърти. Управлението на модулите се изпълнява от паралелно последователна схема и обикновено повредата на единия означава скорощна "кончина" на чифта му. Правилото позволява да се избегне перманентна смяна на тези елементи от запалването.

Осемклапановият двигател също показва някои капризи. С течение на времето механизмът на дроселовата клапа се зацапва. Оста, на която се крепи, започва да заяжда и в един прекрасен момент вместо послушно преминаване в режим на празни обороти при отпускането на газта, двигателят започва да реве заради заклинената клапа. Проблемът се решава с почистване на възела. Що се отнася до експлоатационните разходи, при осемклапановия двигател те определено са по-ниски.

Силовото предаване на Clio Symbol поднася само една неприятна изненада. Със

скоростните кутии

- петстепенни механични или четиридиапазонни автомати - практически няма проблеми. Сюрприз обаче очаква собственика щом реши да сменя маншоните на полуосите. Франсетата са ги замислили като комплект. С други думи, според заводските спецификации смяната на маншон върви с такава на полуоските. Подобна дивотия, естествено, не се толерира дори от някои оторизирани сервизи, които откровено пренебрегват предписанията на френската техническа мисъл и сами предлагат на клиентите си обичайната процедура.

Ходовата част

осигурява доста приятна возия и разполага със значителен ресурс. Към 80 000 започват да се обаждат първите гумено-метални втулки по окачването, но при грижовно отношение нужда от смяна на по-крупни компоненти надали ще се появи скоро, пък и цените на резервните части съвсем не са високи.

Понеже е замислен като максимално опростено возило за специфични тежки условия, в Clio Symbol на практика няма електроника (ако се изключи блокът за управление на двигателя). Единствената по-характерна слабост на

електрическата инсталация

засяга централното заключване. Понякога заради протриване прекъсва проводникът на пода на багажника, което налага замяна. В останалата си част електрическата система изненадва приятно, както впрочем и самият автомобил. Той понася без особени проблеми издевателствата на българските условия. Clio Symbol е практичен, надежден и евтин, а имиджът и дизайнът невинаги имат цялата тежест.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]