Ford Fusion

Мъдруването над нови и все по-заплетени съкращения от три букви разходва голяма част от творческата енергия на маркетинговите отдели на големите производители. Пионерската абревиатура SUV тъкмо се утвърди като заместител на "джипка" и специализираните издания се напълниха с все по-трудни за разгадаване производни. Кой, например, би се досетил, че UAV означава "возило за градски дейности" (Urban Activity Vehicle) и служи за категоризиране на по-висока, широка и дълга версия на субкомпактния Ford Fiesta? Продаваният от 2002 г. Fusion бе замислен като идеална комбинация от еднообемник, типично мини и донякъде кросоувър с привидно всъдеходен уклон (всъщност модификация на автомобила с повишена проходимост се предлага в Бразилия под името EcoSport, но това не се брои). В някои страни многофункционалният дребосък постигна доста прилични пазарни резултати, но у нас не се среща особено често в обявите за продажба. Има по-специфична целева клиентела, а българите са традиционалисти в предпочитанията си, които отдават на по-конвеционални возила. От това само губят, тъй като Fusion притежава по нещо в повече от технологичния си донор Fiesta в почти всяко отношение.

Както логично може да се допусне, кьолнската двойка споделя не само техниката, а и предимствата и недостатъците си. Повдигнатата

каросерия

е проектирана и сглобена изключително грамотно, а качеството на изработката заслужава много висока оценка. Преодолени са дори дежурните проблеми на много модели на Ford с "бравите" на капаците. Единственият по-критикуван недостатък е шумоизолацията, която е много далеч от определението "блестяща". Макар и различен като концепция, Fusion си остава типичен представител на субкомпактния сегменти не може да се похвали с кой знае колко висококачествени материали в

салона

Стремежът към пестене се усеща по вида на пластмасите и материите на тапицериите, но пък сглобката компенсира до голяма степен икономиите. Германският технократски почерк си личи по подбора на цветовете и цялостното оформление, което е в съвсем различен стил от по-големия Focus. Практиката показва само една слабост на изработката. Недобре напаснати поленови филтри на вентилационната система понякога водят до наводняване на предната част на купето. Също както при Fiesta се запушват и отводнителните канали на предните врати, но това няма кой знае какви последствия. Без да претендира за революционни иновации, архитектурата на интериора позволява съвсем прилична гъвкавост и предостатъчно конфигурации за превоз на пътници и товари.

Fusion черпи

двигатели

от гамата на Fiesta. В миналото малкият Ford бе известен със здравите си, но не особено модерни мотори. Третата генерация на модела продължава традициите по първия показател, но реализира и чувствителен пробив в областта на новите технологии. Основна заслуга за това има сътрудничеството с PSA, резултат от което са турбодизеловите мотори. Те са аналози на френските HDi и носят обозначението TDCi. Предлагат се в 1.4- и 1.6-литров вариант и съвсем основателно се харчат като топъл хляб. Изключителната им икономичност и динамични характеристики генерират на дизеловите модификации лъвския пай от продажбите в Западна Европа, а напоследък и в България. Макар да не изглежда внушително, мощността от 68 и 90 к.с. съответно превръща Fusion в доста сериозен спринтьор. Слабо място на малките двигатели са само обтегачите на ангренажните ремъци, чието влошено състояние се познава по виещите звуци. Собствениците на по-мощната версия пък трябва да внимават с пръчката за проверка на маслото. Пластмасовият є накрайник понякога се чупи и тя може да пропадне в картера.Бензиновите мотори са представени от 1.25-литров с мощност 75 к.с., който не може да се похвали нито с динамика, нито с особена икономичност. Далеч по-подходящи за модела са 16-клапановите мотори от серията Duratec с ходов обем 1.4 и 1.6 литра и мощност 80 и 100 к.с. Сервизният интервал за смяна на ангренажните им ремъци съставлява огромните 160 000 км и отгоре на всичко не капризничат с качеството на горивото. Собственикът трябва да следи само състоянието на водната помпа, която се "уморява" след толкова дълъг пробег.

Замислен като вариант на автомобил с минимални разходи по поддръжката, Fusion печели симпатии и с

трансмисиите

Те са три типа и според заводските спецификации не се обслужват. Стандартната "ръчна" скоростна кутия се допълва от хидромеханичен автомат с 4 предавки за 1.6-литровите модификации. Третият тип се монтира на 1.4-литровите и носи името Durashift. Представлява обичайна 5-степенна механична трансмисия, чиито предавки се превключват и избират от електронен блок с помощта на електрически механизъм. Педал на съединителя липсва, също както и каквато и да било хидравлика. Тези трансмисии се използват все по-често в субкомпактния клас, защото излизат по-евтино от обичаен автоматик и пестят гориво - електрониката никога не бърка с избора на режим за превключване на предавките за всякакъв стил на шофиране. Практиката показва, че за разлика от някои конкурентни разработки Фордовата реализация на тази схема заслужава само похвали по отношение на надеждността.

Заради по-високата и тежка каросерия Fusion изостава от Fiesta по отношение на управляемостта и удоволствието от шофирането. Полунезависимото задно

окачване

не влияе особено на ходовите характеристики на донора, но при т.нар. UAV негативните му черти се усещат в по-голяма степен. Ресурсът на ходовата част обаче се е доказал като абсолютно достатъчен и вина за износването є носят само стилът на шофиране и целенасоченото преодоляване на дупки с максимална скорост. Пътните условия в България са причина и за друг проблем - прекъсването на някои клеми по

електрическата инсталация

Отказите на вентилатора на охлаждането, електрическата муфа за включване на климатика и други, по-дребни неизправности се дължат само на субстанциите, с които се третират улиците през зимата. Иначе също както последното поколение на Fiesta, Fusion дава нагледен пример, че в автомобилостроенето няма вечни неудачници, нито вечни шампиони. Многофункционалният градски Ford определено клони към вторите.

Димитър Димитров