Банки: Без фалити със задна дата

Да бъде премахната възможността в Търговския закон фирмите да обявяват несъстоятелност със задна дата. Около това искане се обединиха в сряда банкери по време на кръгла маса, посветена на финансовата стабилност.

В момента трезорите са заложници на вратичката в закона. Например има случаи на фирми, които обслужват редовно кредитите си. Те обаче внезапно обявяват фалит със задна дата, към момент преди да са изтеглили заема. Така предложените обезпечения се оказват невалидни и банките не могат да си възстановят отпуснатите средства.

Управителят на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров настоя да бъде намерено решение на проблема, свързан с обявяването на несъстоятелност със задна дата.

„Това си е чиста проба измама. Това е голям проблем, който трябва да бъде решен в нашето законодателство”, каза гуверньорът на БНБ. Искров обясни също, че от Европейската комисия и Международния валутен фонд питали какво става с тази законодателна промяна.

От търговските банки също са единодушни, че е необходимо да бъдат променени разпоредбите, припомня „Монитор“.

„Фалитът със задна дата е оръжие за масово поразяване на икономиката”, коментира Момчил Андреев, изпълнителен директор на Райфайзенбанк. От Уникредит Булбанк също се съгласиха, че по този начин трезорите губят пари и се стига до ситуация, в която

за това плащат съвестните клиенти

От изказванията на банкерите стана ясно още, че злоупотребите с обявяване на несъстоятелност със задна дата влияят на нивото на лошите кредити. За такива се считат заеми с просрочени плащания от над 90 дни. По думите на Андреев тези кредити в момента възлизат на 8,3 млрд. лв.

Той обясни още, че има обективни причини лихвите по заемите у нас да са по-високи от тези в други европейски държави. Например в Австрия за година и половина успявали да съберат до 82% от проблемните кредити. Разходите били в размер 5 на сто от самите заеми. У нас обаче за близо 3 години банките успявали да си съберат само 30% от проблемните вземания. Разходите за тази дейност достигали 10 на сто. Това налагало банките у нас да залагат по-високи буфери и съответно лихвите били по-високи.

Банкери обясниха, че бавното събиране на проблемните заеми се дължи на цялостната икономическа среда. Например едно събиране отнема средно от 1 до 3 години. Често се организирали по 7-8 публични продажби за един актив и пак нямало купувачи.

Междувременно банкерите се обединиха около това, че трезорите разполагат с достатъчно ресурс за кредитиране. Не винаги обаче имало добри проекти, които да са подходящи за финансиране.