Нов подход към определянето на пазарите в Европейския съюз

Дефинирането на пазара е важен инструмент за определянето на границите на конкуренцията между фирмите. То служи на оправомощените органи за оценка на пазарната сила и пазарните дялове на компаниите.

През 1997 г. Европейската комисия публикува първото си известие за дефиниране на пазара (notice), за да определи насоките при прилагането на понятието „съответен пазар“ в областта на конкуренцията. Последната актуализация е първата ревизия на документа от повече от 25 години. Въпреки че преработеното известие се прилага за всички сектори, то вече дава допълнителни насоки за цифровите и за други силно иновативни пазари.

Така от 8 февруари 2024 г. действат нови указания на Европейската комисия относно подхода към дефиниране на пазарите при прилагането на конкурентните правила на Европейския съюз.

Няколко са основните изменения, които трябва да се вземат предвид.

Неценови фактори на конкуренцията: разширяват се традиционните параметри на конкуренцията, за да се отрази появата на пазари с „нулева цена“, където продуктите и услугите технически се доставят на потребителите безплатно (като определени онлайн платформи и пазари). В такива случаи комисията смята, че неценовите параметри на конкуренцията (като оперативна съвместимост и преносимост на данните за потребителите) са от особено значение за определяне дали фирмите са подложени на конкурентни ограничения.

Повишен фокус върху конкуренцията в областта на иновациите: Комисията предполага, че тази оценка ще бъде особено подходяща в контекста на продукти с „нулева парична цена“ и силно иновативни производства като например технологичната индустрия.

Изчисляване на пазарен дял на пазари с нулева цена: Комисията използва нови подходи и алтернативни методи за изчисляване на пазарните дялове в цифров контекст, когато е подходящо (за разлика от изчисленията, основани на „класически“ обеми на продажби). Те могат да включват например разглеждане на броя на активните потребители на дадена платформа, броя на посещенията на уебсайта, времето, прекарано на платформата, броя на изтеглянията, актуализациите и потребителските взаимодействия на платформата или обема или стойността на транзакциите, сключени върху платформа.

Многостранни платформи и цифрови екосистеми: за първи път се споменават многостранните платформи и цифровите „екосистеми“.

Многостранните платформи включват например цифрови платформи, които действат като посредници за улесняване на взаимодействията и сделките между различни групи потребители (като продавачи и купувачи). Може да се определи съответен пазар за продуктите, предлагани от дадена платформа като цяло, по начин, който обхваща всички (или множество) потребителски групи или може да се определят отделни, взаимосвързани съответни пазари за продуктите, предлагани от всяка страна на платформата.

Цифровите екосистеми могат „да се разглеждат като състоящи се от първичен основен продукт и няколко вторични (цифрови) продукта, чието потребление е свързано с основния продукт“, например чрез технологични връзки или оперативна съвместимост – подобно на „следпазарно обслужване“. Когато вторичните цифрови продукти се предлагат като пакет, Комисията може също да оцени възможността този пакет сам по себе си да бъде съответен пазар.

Това актуализирано известие няма да има пряко отношение към прилагането на Закона за цифровите пазари на ЕС (DMA). Регулативният подход на DMA не се основава, строго погледнато, на установяване на пазарна мощ по смисъла на общото право на конкуренцията на Съюза, а съдържа самостоятелна рамка, за да определи кои големи цифрови платформи действат като „пазачи“, когато са изпълнени определени критерии.

Източник: obache.bg