ЕК очаква умерено ускоряване на икономическия растеж

Икономическото възстановяване ще продължи в повечето държави членки на Европейския съюз и в Съюза като цяло, сочи зимната прогноза на Европейската комисия.

След излизането от рецесията през пролетта на 2013 г. и три последователни тримесечия, през които се отчита слабо възстановяване, се очаква умерено ускоряване на икономическия растеж. Предвижда се растеж през 2014 г. от 1.5 % на реалния БВП в ЕС като цяло и от 1.2 % в еврозоната както и той да се увеличи през 2015 г. съответно на 2.0 % и 1.8 %.

За България прогнозираният ръст на БВП е съответно 1.7% (за 2014 г.) и 2.0% (2015 г.).

Новата прогноза продължава да се основава на допускането, че изпълнението на договорените политически мерки на съюзно и национално равнище спомага за повишаване на доверието, както и за подобряване на финансовите условия, и ускорява необходимите икономически промени в държавите членки, като увеличава техния потенциал за растеж.

Оли Рен, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по икономическите и паричните въпроси и еврото, заяви: След като от средата на миналата година растежът в Европа се възстанови, сега той набира скорост. Засилването на вътрешното търсене тази година следва да спомогне за по-балансиран и устойчив растеж. Преструктурирането на европейската икономика напредва и външната конкурентоспособност се подобрява, особено в най-уязвимите страни. Въпреки че най-тежкият етап на кризата може вече да е отминал, това не е основание за прибързано успокоение, тъй като възстановяването все още е незначително. Трябва да продължим курса на икономически реформи, за да се повиши динамиката на възстановяването и да се създадат повече работни места.

В уязвимите страни също се наблюдава повишаване на икономическата активност и се очаква тази тенденция да продължи. Въпреки че условията за финансиране, общо взето, са благоприятни, все още съществуват значителни различия между отделните държави членки и между различните по големина дружества. Намаляващата несигурност би следвало да спомогне за засилване на пазарното търсене, което се очаква да бъде основен двигател на растежа, като действието на горепосочените фактори постепенно отслабва.

Пазарът на труда се характеризира с бавно стабилизиране на заетостта, като безработицата остава висока, тъй като развитието на пазара на труда обикновено изостава с около половин година или повече от тенденциите при брутния вътрешен продукт (БВП). В съответствие с този модел се прогнозира от настоящата година да започне бавно увеличение на заетостта и към 2015 г. равнището на безработицата да намалее на 10,4 % в ЕС и 11,7 % в еврозоната, като се запазят съществени разлики между отделните страни.

Очаква се през 2014 г. в ЕС като цяло и в еврозоната да преобладава ниска инфлация на потребителските цени — съответно 1,2 % и 1,0 %, която леко да се повиши с около ¼ процентни пункта през 2015 г., когато икономическият растеж набере скорост.

Дефицитът на сектор „Държавно управление“ продължава да намалява. През 2014 г. се очаква общият фискален дефицит да спадне на 2.7 % от БВП за ЕС като цяло и на 2.6 % за еврозоната, а съотношението на дълга към БВП да достигне почти 90 % за ЕС и 96 % за еврозоната. Темпът на подобрение на структурното бюджетно салдо показва, че фискалната политика като цяло е неутрална, т.е. не преследва нито бюджетен дефицит, нито бюджетен излишък.

Тенденция към уравновесяване на рисковете

Сега рисковете са по-уравновесени, отколкото през есента. Най-големият риск за растежа е свързан с повторната загуба на доверие вследствие на евентуално спиране на реформите на национално или европейско равнище. Това би увеличило вероятността за продължителен период на слаб растеж в Европа с отрицателно въздействие върху икономическата дейност в рамките на прогнозата. При все че развитието на текущите цени отразява както външни фактори, така и настоящия процес на промени, продължителна много ниска инфлация в еврозоната би породила рискове за преструктурирането на икономиката. Въпреки това, като се имат предвид постепенното укрепване на икономиката и увеличаването на доверието, съществува твърде малка вероятност от сътресения, които да опровергаят прогнозата за очакваната инфлация и да предизвикат дефлация в целия Европейски съюз.

От друга страна, съществува вероятност възстановяването да е по-силно от предвижданото, което може да се постигне, ако бъдат осъществени допълнителни смели структурни реформи. Това би подкрепило положителната обратна връзка, т.е. взаимното усилване, между доверието, икономическия растеж — по-специално на инвестициите — и способността на банковия сектор да отпуска заеми.