Премиерът Росен Желязков проговори пред БНТ за хотела с водопадите

Правителството оцеля след петия вот на недоверие за 8 месеца и 5 дни, откакто пое управлението на страната. Този вот обаче предизвика нов сблъсък в политическия дебат - лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов влезе в задочен спор с лидера на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски дали е възможно да има само един гарант за стабилността на кабинета.

Опозицията пък се възползва, за да твърди, че съществува неформален властови център, който е извън изпълнителната власт. По тези теми БНТ разговаря с премиера Росен Желязков.

Междувременно "Възраждане" предложиха създаване на временна комисия за т.нар. хотел с водопада, свързван със съпругата на Росен Желязков. Пред Иво Никодимов премиерът заяви, че строежът се финансира с кредити, всички средства са декларирани публично, а фирмата, в която съпругата му е съдружник, има миноритарно участие в проекта.

Прочетете цялото интервю тук:

Иво Никодимов: Вотът не мина, както сам отбелязахте вчера, около 20 гласа на народни представители не достигнаха. Породи се обаче афтършок в политическите реакции дали правителството зависи само от един човек, както казва г-н Пеевски или от всички в управленската формула, както казва г-н Борисов. Коя, според Вас, е вярната теза?

Росен Желязков, министър-председател: Вярната теза е, че правителството е сложна коалиция между ГЕРБ, БСП и ИТН. Първоначално имахме подкрепата на АПС, след това получихме подкрепата на "ДПС - Ново начало". С лидера на БСП сме в кабинета, работим много добре, но партиите основно са лидерски, затова и ако може да се говори за сблъсъци, те са на ниво лидери. Аз не бих ги нарекъл сблъсъци, а дебати, дискусии и някои виждания, чиято устойчивост се проверява с гласуването и подкрепата на кабинета. Всички, които подкрепят кабинета, зависят един от друг, и зависят за това да има правителство. А правителството е гаранция за това, че има парламент. Парламентът е мястото, където в парламентарната демокрация се решават важните въпроси. Има ли център на властта - центърът на властта е взаимодействието между правителството и мнозинството и няма нищо по-различно, независимо от това, че се внасят такива твърдения за формален, неформален министър-председател.

Тезата на опозицията е, че вие сте формалният министър-председател, а реалните са на първо място г-н Пеевски, а на второ - г-н Борисов и центърът на властта е извън изпълнителната.

В парламента е центърът на взимане на решения, там се приемат закони и затова казах, че когато има лидерски партии и лидерите са в парламента, тогава се създава оптически виждането, че центърът на властта е в парламента. Но така беше и по времето на сглобката. Когато лидерът на една партия не е министър-председател, съвсем естествена е тази позиция и колкото и да се опитват някои политически играчи да вбиват клин между мен и лидера на ГЕРБ, това е абсолютно напразно и обречено на неуспех. Нека говорят каквото искат - аз съм диалогичен човек, търся консенсуса. Както каза г-н Борисов, моят ангажимент е да намирам разбиране в мнозинството в парламента по важните решения и аз мисля, че го постигам. Ролята на лидерите е да правят основните политически послания, но и да гарантират стабилността на правителството. Когато тази стабилност на съществува, следват съвсем естествени политически процеси, само че, за зложелателите има една тъжна новина - има стабилно мнозинство и то гарантира немалко управление.

Като премиер комуникирате ли с всички представители на отделните партии в парламента?

Абсолютно с всички.

Не избирате: "с този да говоря", "с онзи да говоря"?

Не. Аз мисля, че и като председател на Народното събрание създадох достатъчно добра комуникация с лидерите на партиите, независимо от това дали подкрепят една или друга политическа линия и това е част от моето разбиране за търсене на консенсус при решенията и на бонтона в политическия наратив.

Извън политическия дебат обаче - проблемите на хората са на първо място. Най-актуалният е водната криза - този проблем засяга стотици хиляди. Какви са спешните действия, които предприемате за разрешаването му?

Водната криза е проблем от много години, той се задълбочава с влошаването на климатичната обстановка в страната. Виждате от колко време не е имало валежи. Ние очакваме с нетърпение тази манна небесна, защото без валежи в страна като България, която е бедна на повърхностни води, е много трудно да осигурим необходимите водни количества. Проблемите са свързани и с лошо планиране, лошо управление на водите, с недобра координация по отношение на тяхното ползване, разпръсната между различни министерства. Най-големият проблем, който трябва да решим и зависи от управлението, е водната инфраструктура. Довеждащите водопроводи и инфраструктурата в градовете. Конкретно за Плевен - сравнете го с Русе - Русе преди години оправи своя воден цикъл и с два пъти по-малко количество вода при същото население, няма режим. Плевен, с два пъти и половина повече вода на входа, има проблем, защото на места като кв. "Дружба" загубите стигат до 80%. Затова и усилията са насочени към тези ремонтни работи и когато казах, че ще сменя областния управител, не беше, за да се търси "парата в свирката", а за да се създаде по-добра координация. Аз нямам нищо против бившия областен управител, но липсваше тази координация. Мисля, че сега се постига много по-ефективен работен режим и гаранцията е догодина в Плевен да няма режим на водата. Всички в кризисния щаб, а и от борда на водите ще работят за решаването на проблема, който зависи от ВиК, от кметовете на общини и не само в Плевен.

Тази седмица МВФ препоръча да се замразят заплатите в бюджетната сфера и заедно с това да се вдигнат данъци и осигуровки. Необходимо ли е това, за да се овладее дефицитът в бюджета, или икономиката има и други варианти за растеж и решаване на проблемите?

Това е периодичен преглед на Фонда и препоръките са препоръки. Добре осъзнаваме, че консолидацията на бюджета е задача пред това и всяко следващо правителство. Ние трябва да харчим толкова, колкото изкарва икономиката. Когато БВП нараства, тази година с много добри темпове - 3%, ние трябва да се вместим в рамките на растежа на икономиката. От друга страна сме наясно, че повишаването на покупателната способност е свързано и с повишаването на доходите, така че нашият ангажимент е да намерим балансирани решения, без увеличаване на данъчната и осигурителната тежест, с мерки, които да стимулират работата на икономиката и затова за нас въвеждането на еврото от 1 януари е една от тези стъпки.

Като казвате еврото обаче, каква е оценката Ви за мерките срещу необоснования ръст на цените - сработиха ли?

Аз мисля, че сработиха. Не само мерките от административен характер, а и тези за изсветляването на икономиката и данъчните приходи. Ръстът на тяхното събиране, и нетният им размер показват точно това. Икономиката, където се наблюдава най-големият ръст на цените, е част от този полусив сектор, най-вече в сферата на услугите и там са насочени основните ни усилия. Но в партньорство с търговците на дребно и много важно - със синдикатите - успяваме към момента да неутрализираме този, бих го нарекъл спекулативен ефект. Още повече, че в голяма част от търговията на дребно анализът на КЗП показва, че няма данни за картелиране, от друга страна се осъществява необходимият антимонополен контрол.

"Възраждане" предлагат временна комисия за т.нар. хотел с водопада. Има ли такъв хотел, Ваш ли е или на член на Вашето семейство, каква е тази история?

Много е важно когато се поднасят верни факти, те да не се интерпретират манипулативно. Фактите са следните - 2016-2017 г. дружеството, собственост на моята съпруга, закупува 30% от капитала на дружество, което има недвижим имот от 3400 кв. м. През следващите 5 години се прави градоустройствената процедура и 2022 г. е получено разрешение за строеж на така наречения апарт хотел със застроена площ 600 кв. м, на пет етажа. Това е под 3000 кв. м надземно и около 1000 кв. м подземно - сутерен с гаражи. Т.е. някъде около 4000 кв. м. застроена площ.

Строителството се осъществява с два кредита - единият е за около 3 милиона, другият за около 8 милиона. Това са данните, които съм получил за всички твърдения, защото нямам нито наблюдения, нито участие. Дружеството на съпругата ми, в което тя е съдружник, има миноритарно участие. 30%, дори не е контролен пакет от акции - той е над 33,3% или над една трета. Твърдения, че съпругата ми, която е бивша актриса се използват с един малко обиден наратив и то - към актьорското съсловие... Всички вложени средства от 2017 до 2023 г. са лични спестявания, фирмени средства, средства на семейството. Тези пари са с платени данъци, с много ясен произход. Още нещо е важно. Всички данни са в публични регистри.

Тоест Вие сте ги декларирал във Вашата декларация?

И в Имотния регистър, и в Търговския регистър, и в регистъра на Комисията за противодействие на корупцията. Това са пари с платени данъци, средства, вложени честно и почтено с име. Тук няма нито прикрити, нито сламени хора, нито подставени лица. Това е било моето разбиране винаги - член от моето семейство да не участва в държавни и обществени поръчки, да не участва в придобиване на държавно, общинско или обществено имущество и да не се възползва от влияние, което има.

Да уточним нещо - съдружникът на Вашата съпруга и тя, в този период, в който имат бизнес, участвали ли са в обществени поръчки?

Никога. Казах Ви, това е една частна инициатива, която е започнала края на 2016 г. Това са близо 9 години назад, нали не предполагате, че преди 9 години съм смятал, че това някога ще е тема и аз ще съм министър-председател? Когато се говори за този тип взаимоотношения, важно е хората да декларират, да действат по правилата, да са прозрачни и най-вече да не прикриват такива действия. Защото ако трябва да се правят анкетни комисии, те трябва да се направят за всеки един народен представител, който има роднини по права, съребрена линия, по сватовство и има бизнес. Нали разбирате, че тогава ще се обезсмислят всички публични регистри в страната?

Утре е 22 септември - какво от действията и решителността на политическите поколения от Съединението и Независимостта е необходимо на днешните политици и държавници?

Прави ми впечатление, и то от много години насам, че когато има повод, който трябва да ни обединява, общо взето се говори с много патос, а усещането е не толкова тържествено. България от Освобождението насам винаги е имала поводи да бъде разединена - и непосредствено след Освобождението, и по времето на Стамболов, и след войните, и 1923 година, и 1934-а, и 1944-а, и 1989-а, и 1997-а и т.н. Трябва старанието, злободневието, което ни заобикаля, да бъде преодолявано с усърдие. Да бъдем малко по-добри хора. Това става с малко старание, когато се движим по пътя, когато протестираме. Това става с малко мисъл, че проблемите на съдебната система и съдебните актове не могат да бъдат решени на улицата и трябва да има малко мъдрост. Парламентарният дебат е в залата, а не по булевардите. Трябва ни малко повече мъдрост, далновидност и добрина и то - не само на празниците.